Националната хематологична болница - през погледа на един пациент

    По волята на съдбата, за зла участ, през последните 9 месеца съм редовен посетител на Националната специализирана болница за лечение на хематологични заболявания, като придружител на мой близък. Аз съм икономист. Не мога и не искам да се произнасям по специални медицински проблеми. Имам обаче житейски и професионален опит у нас и в чужбина като служител на ООН в продължение на 12,5 години, а също и впечатления от дейността на медицински заведения там, особено в Австрия, Швейцария и Япония.

    Имам преки впечатления от разговори с изпълнителния директор на болницата доцент д-р Ст. Тошков; от работата на хематологичната клиника и нейния началник доц. д-р Г. Михайлов; от ръководителя на отделението по химеотерапия д-р В. Хрисчев; от лекуващи лекари на моя близък; от старшите сестри; от част от другите медицински сестри. От наблюдения за отношенията между ръководителите и подчинените, между лекарите, между лекарите и сестрите в тази болница съм убеден, че там има нормален микроклимат. Като сравнявам с други болници,

хематологичната болница е между добрите

Прави впечатление възрастовият състав на лекарите. Голямата част са млади хора, възпитаници на реномирани медицински университети, със специализации в чужбина, познаващи опита на най-развитите страни. Има сполучлива поколенческа комбинация в лекарския състав. Не мога да оценявам техния професионализъм, но житейският ми опит подсказва, че ръководството на болницата подбира компетентни млади специалисти, а също и специалисти на активна зряла възраст. Помага им да повишават квалификацията си и така подобрява качеството на лечението.

Вместо да съдейства на Националната хематологична болница за осъвременяване на апаратурата , Министерство на здравеопазването не спира да я санкционира

Научавам, че има идея за сливане на хематологичната болница с голямата онкологична болница. Основанията били, че са в една сграда, че извършват сходна дейност и че ще се съкрати административен персонал. Двете болници и сега ползват най-важни общи услуги: скенер, ядрено-магнитен резонанс, апаратура за лъчева терапия и други. Няма излишно дублиране на скъпа апаратура. Това е уредено с договор и функционира нормално. А са в една сграда, защото не е предоставена друга на хематологичната болница.
Изброените аргументи за сливане не са убедителни. Темата за подобни обединения се дискутира между икономистите по света и у нас от много години. Преобладава мнението, че

 институциите мастодонти са трудно подвижни

трудно управляеми, недостатъчно възприемчиви за новости и т.н. На Запад дори се появи изразът "small is beautiful" (малкото е хубаво), характеризиращ предимствта на по-малката, по-високо специализирана, силно подвижна и възприемчива за новости институция. Още повече че сходството в предмета на дейност на двете болници, според специалистите, съвсем не е толкова голямо, както се струва на неспециалистите. Все едно е да искаме коремна, сърдечна, неврологична, очна и ортопедична хирургия да се обединят в една болница, защото извършват хирургически операции. Очевидно, това не е така. Икономията от евентуално съкращаване на няколко чиновници може да нанесе далеч по-големи вреди по другите направления.
С моя близък сме преминавали през приемния кабинет на болницата поне десет пъти. Човек трябва да мине през това място, където всяка сутрин се събират 20-30 и повече онкоболни и придружители, за да разбере мъката на тези нещастни хора, страхотното им напрежение и необходимостта от внимателно отношение на медицинския персонал към тях. Впечатлява ме умението на приемащия медицински персонал да се отнасят търпеливо и грижовно с пациентите, да ги успокояват, окуражават и да не издават с нищо собствената си умора и напрежение, натрупани с времето в обстановка, където се преплитат драматични човешки съдби.
Голяма част от пациентите са от провинцията - средно около 50%, а в отделни дни - до 70-80%. Много от придружителите се налага да преспиват тук, а хотелските цени в София са недостъпни за тях. По инициатива на директора помещения в двора на болницата са приспособени в скромни хотелски стаи с цени между 9 и 12 лв. на денонощие, които се плащат на касата на болницата. Научавам, че проверка от Министерството на здравеопазването е намерила това за неправилно и обвинява ръководството на болницата за изразходваните средства.

Директорът трябва да бъде похвален

а не упрекван за тази хуманна инициатива.
Легловата база на болницата не е достатъчна за приемане на всички болни и за развитие на лаборатории. Ръководството прави ремонт на помещения на пети етаж, премества там административен персонал (който е минимален) и освобождава помещение на четвърти етаж за важна лаборатория. Ревизорите от Министерството на здравеопазването обаче го обвиняват, че е изразходвало пари не по предназначение. Директорът трябва да бъде похвален, а не упрекван за такова действие.
Голяма част от пациентите в хематологичната клиника са тежко болни и трудно се придвижват дори на 3-4 метра. Санитарните възли са били доскоро общи в коридорите на 20-30 метра разстояние и в някои случаи се е налагало пациентите да чакат на опашка. Ръководството е направило хигиенни възли в 80% от стаите. Това облекчава болните и улеснява лечението им. Бях учуден като разбрах, че ревизорите от Министерството обвиняват директора и за това.
Често пъти не се освобождават достатъчно легла, за да бъдат приети всички нуждаещи се. Това създава допълнителни грижи и напрежение за медицинския персонал. Директорът прави

постъпки за разширяване на болницата

но засега без успех. От години българските правителства не заделят инвестиции за разширяване и модернизация на онкологичното лечение, въпреки нарастващия брой онкоболни у нас. На думи онкологичното лечение е приоритет. На дело съвсем не е така. Министърът на финансите се похвали на 20 юли 2012 г., че бюджетът за първото полугодие е балансиран и че сме между челниците в Европейския съюз. Кое е по-важно - балансираният бюджет по време на криза или здравето на народа ни. Особено при такава коварна болест!
Преките наблюдения ме карат да заключа, че тази болница функционира нормално в крайно ненормалните български условия, където болниците са търговски дружества и се оценяват по финансовите резултати, а не по качеството на лечението. Крайно време е това недоразумение да се отстрани. Защото здравето не е стока.
Вярвам, че в Министерството на здравеопазването има мъдри хора, които ще подкрепят развитието на съвременно хематологично здравеопазване и няма да допуснат да се разруши направеното от десетилетия!