15 Ноември 2024петък18:07 ч.

Дискусия

Лидерска борба в партията

Основните ни противници са бедността, неравенството, корупцията

/ брой: 96

автор:Павел Писарев

visibility 3780

Рухването на Съветския съюз и съветската социалистическа система, на международното комунистическо и работническо движение, девалвацията на марксизма и особено на ленинизма продължават да държат света в напрежение. Срути се двуполюсният модел. Засега светът продължава да бъде разделен на няколко основни зони, най-важната - САЩ, и плътно гравитиращите към тях Канада и Англия, и други - Евросъюзът, Русия, Китай, Япония, Бразилия като център на ново латиноамериканско образувание, Индия, Арабският свят, Турция на Балканите. Войни в Близкия Изток и заплаха от война в Иран и Сирия, войни и чужди войски на Балканите.
Всичко това са

елементи на световната криза на капитализма

Самият Саркози заяви, че повече по този път капитализмът не може да върви. А напоследък засили ултиматумите, ако това не се приеме, ако онова не се приеме, Франция напуска Шенген, оставя празен своя стол в Брюксел и т.н. Например преди дни заяви, че ако не се засили националният контрол на движението на хора и стоки през националните граници, Франция ще упражни своето вето, както навремето генерал Дьо Гол. В задънена улица е южното крило на Евросъюза - Гърция, Испания, Португалия, Италия. Дълбока и трайна е кризата на европейската социалдемокрация, до такава степен, че председателят на ПЕС Расмусен напусна своя пост, обявявайки за това лични причини. Но дали затова напусна или заради провала на десния социалдемократизъм, на социалреформизма, на привнесения в социализма социаллиберализъм? Всичко това сведе социализма до обслужване на капитализма. И отказ от историческата цел. Пред европейския социализъм сега има само един път - автентичен социализъм на ХХI век! Той още не е намерен.
На този международен фон и тежък преход вече близо четвърт век се развива и БСП. Тя също има тежки проблеми, както искайте ги наречете - кризисни, органични и т.н. Това е

криза на идентичността

Преди всичко партията не е на власт. Един път бе свалена през 1997 г. от улични движения. Тя сама напусна властта при наличие на парламентарно мнозинство. БСП спечели, но и загуби няколко избора - парламентарни, президентски, местни, за европейски парламент. Система от изборни загуби, при които тя непрекъснато е втора, макар и с малка, с около 3-5 процента разлика, а на последните местни избори взе само една трета от градските общини. Тя е в сериозна електорална криза, въпреки че иска да подцени това, като посочва за актив своето неизменно второ място. Но това е на фона на загуба, и то трайна, от около един милион гласа през последните двадесет години. С помощта на тези гласове на два президентски избора, на един за местна власт и на три парламентарни избори, включително и за Велико Народно събрание, БСП е била на първо място. Сега тези няколкостотин хиляди, близо един милион гласа са разпиляни, избирателите на БСП не гласуват въобще или гласуват за други партии.
В тези условия сега партията е в лидерска борба, не го наричам криза, а борба. Такъв проблем пред партията стои за първи път от дълги години. Историкът Димитър Генчев посочва, че и в зората на българския социализъм партийните ръководители са водели и междуличностна борба, Димитър Благоев против Янко Сакъзов, левите социалисти против Георги Димитров и Васил Коларов, а по-късно Тодор Живков против Вълко Червенков, Младенов, Луканов против Тодор Живков, Първанов против Виденов. В Европа - Лафонтен против Шрьодер. Така че нищо ново и нищо страшно няма и днес в условията на демокрация. Въпросът сега е борбата да приеме форма на дискусия, да се води с партийни средства вътре в партията и конгреса, борбата да се превърне в дискусия, от която партията да излезе по-силна, а не по-слаба, както се очертава.
В навечерието на конгреса, по-малко от месец преди него, председателското място в партията се атакува от двама кандидати. Не се кандидатства за председателското място, а направо и дръзко се атакува. Около тези двама кандидати има група партийни ръководители и местни партийни организации. Освен сегашния председател Станишев, официално заяви кандидатурата си, и то още сега, вън от конгреса, досегашният президент Първанов, подкрепен само от няколко партийни ръководители - Румен Петков и Кирил Добрев, които са членове на Националното ръководство, и областни ръководители на БСП. Трети партиен деец, Стефан Данаилов, зае позицията, че е нужен трети кандидат, който да замени първите двама. В партията има отдавна оформени различни течения със свои платформи. Това на Левицата в БСП начело с Янаки Стоилов, член на Изпълнителното бюро на Националния съвет. Такава група води отдавна и Татяна Дончева, член на Националния съвет. Както се вижда, на този конгрес ще се развие борба, и то реална, за първи път на основата на идейни различия и политически разлики,

борба за власт вътре в партията

Борбата за власт за ръководни постове в партията този път е реален факт и фактор, при това официализиран. На други конгреси също е имало по няколко кандидата и това е нормално. По устав всеки партиен член има право да кандидатства за изборен партиен пост. Никой не може да бъде порицан от партията за това, че иска, сам се предлага да бъде ръководител. Но този път кандидатурите се издигат преди конгресът да е свикан, вън от конгреса, и един от кандидатите - Георги Първанов, води остра вътрешнопартийна борба.
Основната битка е Станишев - Първанов. Тя е личностна и политическа, не е програмна и идейна. Тя е фронтална, лична борба за власт. В становищата на Първанов няма нови или съществени програмни елементи. Той смята, че е по-добър и по-опитен. Той обвинява ръководството, БСП и лично Станишев, че е изгубил редица избори, че партията не излъчва сила, че партията няма яснота по предстоящите парламентарни избори, не търси коалиционни партньори, не води ярка опозиционна политика и т.н. Все въпроси, свързани не с програмата и политиката на партията, а с нейната роля във властта и проблеми, свързани с властта в партията, с вътрешноорганизационния живот. Първанов не поставя никакви въпроси, свързани със социалистическия характер на БСП.
По всичко личи, че Първанов ще получи известна ограничена подкрепа на партийния конгрес, дори и до 20 на сто от гласовете на делегатите, но няма да спечели избора. Това вече е очевидно. Повече от две трети от проведените конференции на партията издигнаха като кандидат Сергей Станишев. Може да се предполага, че Първанов ще продължи борбата и след конгреса. В крайна сметка той разчита, че Станишев късно есента ще трябва да се съсредоточи в Брюксел, ако бъде избран, и ще освободи мястото в София, и ако не сега, то тогава Първанов разчита на победа. На него мястото в БСП не му е толкова нужно, той открито заявява, че основният противник му е Бойко Борисов, той цели премиерското място, за него предстоящите парламентарни избори са терен за подготовка на коалиция с либерален, центристки характер. За Първанов битката има личен характер, той

иска да остане в реалната политика

За първи път деец на нашата партия поставя личните си интереси над партийните открито, заявява това, не го крие и прави от него обществен проблем. За първи път той образува около себе си група и води открито публично борба, използва открито всички средства за масова информация.
И така подготовката на партийния конгрес, вместо да се съсредоточи в подготовка на предстоящите парламентарни избори, се превръща във вътрешнопартийна борба, която се изражда до групова. Както и да завърши тази борба, тя ще завърши със сериозни загуби за БСП и това ще стане ясно на парламентарните избори. Известно е, че в традициите на парламентарните и  президентските републики е президентът след един или особено два мандата да се оттегли почетно, той е дал, каквото е могъл, на партията и народа си. Малко е трудно от морална гледна точка баща на нацията да се превърне в друг родител или роднина на народа си, да му стане например шурей, шуролинка или сват. Но какво да се прави, млади хора с енергия не могат да се примирят с нова социална и политическа роля. Първанов е пълен със сили и опит, той може да намери друг начин да се прояви като активен социалист. Освен това той е напуснал веднъж партията, сега е наново член, но по устав трябва да работи две години като обикновен партиен член, преди да заеме изборен пост.
В тази битка аз бих подкрепил Станишев. Известно е, че съм заемал критична позиция към него, защото смятах, че и двамата, и Първанов, и Станишев, са изминат етап от партийното развитие. Но сега пред БСП стои задачата да се овладее левият социален терен. Станишев вече направи преки заявки за това. Той и като лидер на ПЕС в европейски мащаб ще трябва да поведе европейските социалисти по лява социална писта, за да се върнат на власт в Европа. Затова аз очаквам от него нови ярки политически ходове, които да отклонят европейския социализъм от десния центризъм. Затова отдавам предпочитание на неговия избор. Първанов, обратно, се готви да отведе БСП още по-надясно. Това е очевидно.
Позицията на лявото крило в БСП бе оповестена на национална конференция. Каква е тя? Янаки Стоилов посочи, че на БСП е нужен радикален ляв реформизъм, повече социализъм. Основните ни противници са бедността, неравенството, корупцията. Основните цели са постигане на висока заетост, добри доходи, социална сигурност. Образованието и здравеопазването трябва да се освободят от меркантилност. Това може да се постигне чрез нова данъчна и финансова политика, чрез нова политика на защита на националните интереси в Евросъюза и на международната арена.
Янаки Стоилов сам заявява, че не се натиска за партиен пост, предлага програма за действие като автентичен социалист. Лявото крило в БСП активно подкрепя Сергей Станишев на предстоящия конгрес на БСП.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 227

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 219

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 223

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 247

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 242

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 210

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 271

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ