Испания гладува, но някои си броят милионите

Миналата седмица испанският премиер Мариано Рахой нареди да се проведе вътрешно разследване на финансите на неговата дясноцентристка Народна партия, която бе разтърсена от обвинения за плащания под масата на партийни функционери. "За да се разсеят всякакви съмнения, премиерът нареди задълбочено вътрешно разследване на финансите на партията и на начина, по който се е плащало на служителите на Народната партия", заяви генералният секретар на партията Мария Долорес де Коспедал.
Това беше първата публична реч на премиера през тази година. Изправената пред огромни трудности Испания има много проблеми за решаване, Рахой обаче се спря на може би най-болезнения - корупцията. Оказва се, че през последните 20 години високопоставени членове на Народната партия са получавали недекларирани заплати, преди всичко от частни компании. Според в. "Ел Мундо" самият Рахой никога не е получавал подобни плащания и е наредил тази практика да бъде прекратена още през 2009 година.
Рахой нееднократно заяви, че ще предприеме строги мерки за борба с корупцията. Всъщност скандалът гръмна, когато се разбра, че бившият касиер на неговата партия притежава милиони евро в сметки в швейцарски банки. Следствието в Испания разкри, че бившият касиер Луис Барсенас е имал сметки в швейцарски банки, в които е имало над 25 милиона долара, съгласно съдебни документи. Информация за авоарите на бившия партиен ковчежник в Страната на шоколада съдиите в Мадрид получили от швейцарските власти.
Барсенас отрече обвиненията в корупция, но скандалът предизвика бурни дебати в Испания, където правителството оряза държавните разходи, за да съкрати държавния дефицит, на фона на безработицата на ниво от 25 процента.
Рахой призова съпартийците си да бъдат честни и за пример в тези тежки времена. "Много испанци преживяват трудни времена и ние можем да изискваме от тях усилия и саможертви само ако нашето поведение е извън всякакво съмнение", подчерта премиерът.
Барсенас беше ковчежник на Народната партия в продължение на 28 години до 2009 г., когато попадна в центъра на разследване за корупция. Разкритията идват в неудобен момент за партията на Рахой, която все повече губи доверието на избирателите. Подкрепата за управляващите е рекордно ниска според проучване на "Метроскопия" за "Ел Паис" от 13 януари. Над 80% от анкетираните имат или слабо, или никакво доверие в управлението на Рахой.
И това е разбираемо - сиромашията е подгонила испанците. Икономическата ситуация на Испания в най-добрия случай може да бъде наречена несигурна. Испания трябва да спести до 2014 година общо 102 милиарда евро. Част от т.нар. "напасване" е повишаването на ДДС от 18 на 21 процента, докато добавките за испанците, които се грижат за нуждаещи се членове на семейството, са намалени с 15 на сто.
Испанските семейства усещат на гърба си цялата тежест на икономическите мерки на правителството в Мадрид. Испанците изнемогват, кризата ги превръща в бедняци.
Всеки четвърти в страната е застрашен от бедност, твърдят статистиците. Осем милиона души са зависими от социалните служби, а мнозина разчитат само на бедняшките пакети с безплатна храна. Иначе биха останали и без хляб.
"Банка за хранителни продукти" - така се нарича испанската организация, която събира дарения и ги разпределя сред най-бедните. Много испанци изцяло зависят от тази помощ. "Когато говорим за глад, все си представяме африканските страни", цитира "Дойче веле" говорителката на организацията Роза Винагре. "Сега глад има и в Испания - мнозина нямат пари дори и за една закуска", казва тя. Мизерстващите испанци чакат с часове за безплатна храна. Добре обаче, че са благотворителните организации. Касите на социалните служби са празни, затова съдействие се получава най-вече именно от благотворителните организации.
Хората търсят помощ отвсякъде. Само че с 450 евро социална помощ за цяло семейство - какво по-напред да се плати? Дали наема, дали дрехите, дали учебниците или храната? Безплатните пакети с хранителни продукти са за мнозина единственото спасение.
Испанското общество преживява трудно налаганите от правителството строги икономии. През последните няколко месеца много задлъжнели хора и заплашени от изгонване от жилищата си предпочетоха смъртта. Изгонването на безработни длъжници на ипотечни кредити от домовете им се превърна в едно от "най-популярните лица на кризата", призна Мариано Рахой. Около 350 000 длъжници са загубили домовете си от 2008 г. насам. А броят на испанските семейства, които губят домовете си, след като вече не могат да изплащат ипотеката си, се увеличава с ужасяващо темпо - стотици граждани биват изгонени от жилищата си дневно. Гледката на хора, спящи на улицата или бъркащи в кофите за боклук в Мадрид, става все по-често срещана. Благотворителни хостели, които преди подслоняваха предимно имигранти, приютяват все повече испанци.
Най-тежко е положението на младите - всеки втори е без работа. Онези, които днес са на по 25-30 години, имат университетска диплома в джоба,  са наясно: в идните години шансовете им за работа в родината са равни на нула. Който иска да се спаси, трябва да потърси късмета си навън. Така Мадрид изведнъж се оказва с двоен недостатък: властите хем трябва спешно да съживят икономиките си, хем губят масово младия си елит - тоест хората, които биха могли да изтеглят каруцата от калта. Така Испания започва да кърви още по-силно. Единственото, което й остава, е надеждата, че един ден талантите все пак ще се върнат, заредени с нов устрем и международен опит. Дано! Нашите засега така и не се връщат...
А светлина в тунела все още не се вижда - Европейската комисия прогнозира още една тежка година за испанската икономика през 2013-а. Очакванията на Еврокомисията са през тази година икономиката на Испания да се свие с 1,5 процента. Това значително се разминава с прогнозите на испанското правителство за свиване на икономиката с 0,5 на сто през 2013-а. Експертите говорят за "колективна депресия" в Испания. "Ако жестоката криза продължи дълго, последиците могат да бъдат необратими, особено за младите хора. Цяло поколение е оставено извън икономическата и социалната система", посочи експертът по бедността Педро Кабрера пред в. "Паис".
И когато на този фон се появяват съобщения за някой "спретнал" си милионни сметки в швейцарски банки, естествена и оправдана е реакцията на гняв. Истината е, че пропастта между богати и бедни се разшири повече в Испания, отколкото във всяка друга страна от ЕС. И не е случайно, че след гърците испанците са най-масово протестиращият народ. Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц обаче предупреди, че икономическата криза в Испания може да предизвика "социален взрив" на целия континент.


Този мъж не открива никакъв друг изход за себе си освен просията


"НП (Народната партия) е опасна партия", пише на тези плакати


Испанските протести са едни от най-масовите не само в Европа, но и в света


По време на протести често се стига до сериозни сблъсъци с полицията
Снимки БГНЕС