I. Лъжите на пазарните фундаменталисти

През последните години сме свидетели на подмяна на научната аргументация с безогледни лъжи и жонглиране с неистини и полуистини. Тя се превърна в професия на пазарните фундаменталисти у нас. Скандалното им поведение се засили тази година във връзка със започващата нова рецесия. Главната причина за рецесията е преждевременната ориентация към драстична рестриктивна политика на десните правителства в Европа, преди икономиката да е излязла необратимо от кризата. Това осъжда Европа на продължителна стагнация и дори рецесия през следващите години, която ще затруднява допълнително решаването на дълговия проблем. Европейските и българските консервативни правителства и техните придворни икономисти за пореден път доказаха, че не умеят или не желаят да извличат поуки от световната криза. Това ме накара да напиша тези редове. По колегиални съображения мълчах дълго, но повече не мога!
    Нашите пазарни фундаменталисти внушават на българското общество серия от лъжи, преминавайки всички граници за научна обективност и благоприличие.

Като избиват комплекси

те се стремят да прехвърлят своята вина и отговорност за кризата върху опонентите си. Според тях Джон Мейнард Кейнс бил "теоретически оборен, практически провален и трябва да бъде изхвърлен". Те забравят, че благодарение на макар и непоследователното прилагане на неговата теория в САЩ и Европа през 2008-2009 г. за преодоляване на икономически кризи, светът беше спасен от повторение в още по-тежка форма на голямата депресия от 30-те години на миналия век с непредвидими последици. Само това е достатъчно за да бъде той считан за велик икономист.
Твърдят, че държавните разходи в Америка и Европа за спасяване на финансовите институции и подпомагане на вътрешното търсене през 2008-2009 г. довели света до сегашната дългова криза. Това е дръзка провокация срещу здравия разум и обективните факти. Статистическите данни показват обратното. На тях ще се спра във втората част.
Симеон Дянков

поднесе на 27 ноември поредното си недомислие

и го повтори по една от телевизиите на 29 ноември сутринта. Той обвини бившия гръцки премиер за настъпващата рецесия в Европа, защото обявил през октомври, че иска да провежда референдум по налаганите на страната драконовски реформи. Дянков заяви: "Преди това смятахме, че излизаме от кризата. Когато Папандреу го каза това, видяхте какво стана... Направи така, че Европа да влезе в повторна рецесия". Това е смехотворно обяснение за корените на новата рецесия в Европа. Така може да говори само икономически неграмотен и непочтен човек. Статистическите данни показваха още през пролетта и лятото на 2011 г., че се задава ново икономическо потъване и аз публикувах няколко статии по този въпрос в ДУМА. Дянков обаче е очаквал излизане от кризата чак до октомври и е разбрал, че тя настъпва след изявлението на Папандреу за референдума. Аз съм изумен! Нямам думи! И още повече - разтревожен, че такъв човек стои на кормилото на нашата икономика. Той не е способен да поставя елементарни икономически диагнози и да прави що годе надеждни прогнози. От него може да се очаква всякаква авантюра. А цената ще плаща пословично търпеливият български народ. Докато търпи ще плаща.
    Пазарните фундаменталисти заблуждават хората, че финансова стабилност, растеж и по-висока заетост могат да се постигнат само чрез силни ограничения - уволнения на персонал, намаления на текущи и капиталови разходи, свиване на социални програми.

Рестрикциите за тях са синоним на реформи

Това не е вярно. Решенията трябва да се търсят в обратната посока - създаване на условия за стопанско оживление, по-висок растеж, заетост, доходи. Висок растеж обаче не се постига чрез съкращения на персонал и разходи сега. Всяка реформа изисква повишени разходи за нейното провеждане и едва след време дава резултати. И то не винаги.
Уверяват ни, че пенсионната реформа се свеждала до увеличение на пенсионната възраст и трудовия стаж и започват да я налагат безцеремонно от началото на 2012 г. Те не разбират, че това е само една от цял пакет взаимно свързани мерки, които само заедно правят реформата: подобряване събираемостта на осигурителните вноски; повишение на осигурителните вноски при справедливо съотношение между работодателите и наемния труд; ограничаване на масовото плащане на осигурителни вноски върху минималната, вместо по действително получаваната заплата; криминализиране на укриването на осигурителни вноски; ограничаване на злоупотребата с инвалидни пенсии; личните пенсионно-осигурителни вноски за работещите в МВР, в Министерството на отбраната и за държавните служители да се поемат от осигурените и да бъдат съотносими с пенсиите им; ограничаване на неоправданото ранно пенсиониране на някои категории персонал, с изключение на категорийните работници; повишаване на минималния осигурителен праг; ограничаване наемането на работа без трудов договор или с фиктивен договор за 4-часов работен ден, при действителна продължителност 8-10 и повече часа, и т.н.
Твърдят, че "плоските" данъци върху печалбата и върху доходите били най-справедливи. Логиката на здравия разум и световният опит показват обратното -

най-справедливи са умерено прогресивните данъци

с необлагаем минимум. Всички цивилизовани страни прилагат такива данъци и данъчни системи (и съотношения между преки и косвени данъци), които балансират интересите на труда и на капитала. У нас се прави обратното. Заблуждават хората, че с отмяната на парите за прослужени години (така нареченият клас) не се намалявала заплатата на работещите. Ако заплащането за клас бъде пренесено точно в основната заплата, е така само за първата година, но за следващите години това не е вярно, защото основната заплата остава постоянна за дълго. Говорят, че заплащане за прослужени години нямало никъде по света. Това също не е вярно - редица западноевропейски държави прилагат такива системи. Прилагат я и в САЩ, а също и в ООН, където съм работил повече от 12 години.
Удивлява презрителното им отношение към профсъюзите и социалното партньорство. Министърът на труда и социалната политика, бивш синдикален лидер в "Подкрепа", заяви иронично на 25 ноември 2011 г. по държавната телевизия, че България не е синдикална република. На 27 ноември на публична дискусия група пазарни фундаменталисти обвинили синдикатите за провала на българския преход и отлагането на реформите. Необходимо е наистина изключително безочие, за да премълчаваш за истинските виновници и да обвиняваш синдикатите за престъпния български преход към бандитски капитализъм. Това е нечувано по своята наглост предизвикателство спрямо милионите ограбени българи! Синдикатите имали и най-сериозната вина за това, че бизнесът съкращавал служители, защото те настоявали за повишение на минималната работна заплата и на осигурителните прагове. Трябва човек да е неграмотен по съвременна икономическа теория и стопанска практика и да си затваря очите пред ставащото в България, за да отправя такива абсурдни обвинения. Българският опит показа, че няма причинно-следствена връзка между минимална заплата и безработица. Безработицата зависи от много други фактори.
Арогантно се нарушава балансът между интересите на труда и капитала като бремето на кризата и на данъците се стоварва върху бедните и средните слоеве от населението. Никое общество не може да се развива успешно, ако не поддържа справедлив баланс между интересите на труда и капитала, защото те зависят един от друг и не трябва да се противопоставят. Надигащата се по света вълна на протести под първоначалния лозунг "Occupy Wall street", последвани от много други протести с участието на милиони хора, които продължават и днес и призивите за повече социална справедливост, са доказателство за това.
Заблуждават ни, че само преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) могат да осигурят успешното ни икономическо развитие. Това не се потвърждава от фактите. Последните 10-15 години показаха, че интересите и приоритетите на чуждите инвеститори у нас се разминават тотално с нашите интереси и приоритети. В голямата си част

чуждестранните инвестиции у нас бяха паразитни

Внушават ни, че България била едно от най-привлекателните места за ПЧИ, благодарение на най-ниските ни преки данъци и евтин труд. Това също не е вярно. Ако беше така, защо притокът на ПЧИ затихваше прогресивно през последните години, а през 2011 г. почти пресъхна.
Заблуждават неинформираните, че пазарът винаги води след себе си демокрация. Има отделни такива случаи, но още повече са обратните, чийто брой расте. Особено при нерегулиран и монополизиран пазар. Всеки монопол е лош, но частният монопол е най-лош. Лицемерните демократи в Западна Европа реагираха гневно, когато Папандреу обяви, че възнамерява да прибегне до най-демократичното средство за допитване до народа - референдума. А българските "демократи" не поискаха и да чуят за референдуми по нашето присъединяване към НАТО и ЕС. На тези псевдодемократи много повече им допада диктатурата. Тръбят под път и над път, че дясното е синоним на доброто. Като познавам световната и българската практика по-лъжовно изказване от това не съм чувал скоро. Като правило, дясното е консервативно, антисоциално и антихуманно. То създава икономическа основа за дясна диктатура. Убеждават ни, че десните правителства произвеждат, а левите - разпределят и пилеят. Сигурно за това Гърция и Италия, управлявани десетилетия от десни правителства, сега са в такова "цветущо" състояние!

Следва