Хипотези

Колкото и да се затварят събитията в Тунис и Египет в рамките на арабския свят и да се търсят причините единствено в прогнилостта на едноличните режими там и на активизирането на исляма и особено на ислямския фундаментализъм, не бива да пренебрегваме техния смисъл на явления от епохата след края на студената война, бележещи нов етап в политическата история. Това не са само

бунтове на опозицията срещу властта

(макар да започват именно като такива), а знаци на начеваща се социално-политическа революция, на зачената вече нова икономическа и политическа система, която се нуждае от време, да бъде "износена". Политическият "зародиш", макар и стадий, в който още няма оформен облик, живее в утробата на сегашната система. Да се правим, че не знаем за него, е доста глупаво и опасно. Събитията в Тунис и Египет, а защо не и в Русия, са доказателство за наличието на нова политическа ситуация в света.
Проявленията на глобалния тероризъм плашат човечеството и създават страх и паника, неудобства и мъчения за нормалния живот и комуникации. Ние вече свикнахме да общуваме чрез пътуване и размяна на стоки и информация, че всеки опит да бъдат възпрепятствани тези общувания чрез насилие и невинни жертви е посегателство върху човешките права; посегателство върху свободата да живеем заедно. Тези посегателства са проявления на зла воля и не бива да бъдат отминавани с лека ръка. Злата воля и насилието не се унищожават със зло, насилие и безумие. Злото поражда зло! Тероризмът е отговор (за съжаление неверен) на това насилие.
Светът не иска да признае, че глобалният тероризъм е рожба не на радикалния ислямизъм и че проблемът не е национален или религиозен, а е негово собствено дете, родено в неспособността му да си признава грешките и, най-сетне, в нежеланието да приеме, че живее в една рушаща се и разпадаща се система. Тя умножава и задълбочава в себе си

неразрешимите социално-икономически проблеми

унищожава малките, бедните и слабите народи, граби безогледно техните малобройни блага и богатства, унижава достойнството им и ги обрича на гибел. Сегашната тежка икономическа криза показа колко прогнила е тя и колко много са метастазите. Оперативното лечение, което тя прилага, е всъщност ампутации на членовете й, които са най-малко виновни за състоянието, но най-болезнено го преживяват.
Капиталистическата система беше си въобразила, че като гримира силно лицето си и се понапръска обилно с парфюм, ще е красива и вечно привлекателна. И провъзгласи за свое "лице" и "тяло" държавите от Западна Европа и САЩ, насочи всичките си жизнени сокове към тях, облагодетелства ги и сметна, че е доказала своята жизнеспособност и си е осигурила безсмъртие. Такова съзнание й бе създадено от либералната идеология. Виждаме колко опасно е да си въобразяваш, че си всесилен, всемогъщ и недосегаем на критики и опити за реформиране.
В историята на обществата протичат обективни процеси, които нито могат да бъдат възпрени, нито да бъде променена посоката и скоростта на техния ход. Ако в началото системата не искаше да се съобразява с малките и слабите и ги използваше като източници на работна ръка, суровини и като отходно място за своите отпадъци, сега просто няма възможност да им дава. Обаче все още иска да взима от тях. В същото време им поставя неизпълними условия за чистота на околната среда, налага им норми и стандарти, които те със своите изостанали технологии не са в състояние да покрият, поставя

начело на държавите им послушни и корумпирани хора

с ниска интелигентност, поощрява междуетнически, междудържавни конфликти и размирици. Поробва ги и със своята масова култура и като стимулира наркоманията и проституцията. 
Добре, какъв е изходът от всичко това?
Всяка нова социално-икономическа и политическа система се ражда със своите непримирими и неразрешими социални и междудържавни противоречия. Това важи особено за капиталистическата, тъй като в нейните основи е заложен моралът на егоизма, конкуренцията, "всичкопозволеното". Добре, но ако ти си позволяваш твоите постъпки да бъдат морално оправдани и социално необходими, защо смяташ, че другата страна не ще използва твоята либерална идеология и няма да се облегне на твоята "протестантска етика и дух на капитализма" (Макс Вебер)?
Понеже тази война е война между системи, тя се оправдава от друго обществено съзнание. То се формира и словесно се изразява засега преди всичко от исляма - религия на хора в краища, които са най-силно онеправдани от "красотите и благоуханията" на капитализма.
Това, което се случва в Тунис и Египет (все едно как ще завърши и какво ще произведе), напомня доста на явленията и събитията в Европа от началото на ХХ век и навярно още веднъж ще докажат тезата на Ленин, че

системата ще се пропука в най-слабото си звено

Въпросът е, че днес тя има повече от едно (както беше в началото на ХХ век) "слабо звено".
Но аз попитах дали е възможно вариантът Тунис и Египет да се възпроизведе в България.
Много са сходните неща в социално-икономическата и политическата действителност между двете арабски държави и България. Може би степента на разочарование, осъзнаване на реалностите и възможен екстремизъм у нас е по-ниска, отколкото в Тунис и Египет. Но то е, защото отскоро сме част от тази система. До неотдавна възприемахме блясъка на Запада като блясък на капитализма и

вярвахме, че бедата ни е в социализма

в неговата уравниловка и неспособност да произвежда достатъчно материални блага, тъй като е тоталитарен и потиска инициативата и духовната свобода. Сега продължаваме да вярваме, че причината за неблагополучията е простотията на българските правителства и политиците. По същество и българският капитализъм, и българската политическа класа, властта и мястото ни в периферията на системата са напълно сродни с тези на бунтуващите се арабски държави.
Българската икономика е в плачевно състояние. Само за година време напълно бяха разрушени образованието, здравеопазването и организацията на културния живот; преди това бяха прогонени поради икономически причини хиляди хора, защото бе отнета възможността за социално осъществяване на младежите. Българската икономика е с минимални шансове да се възстанови, тъй като страната ни е малък пазар и не е изгодно да се инвестира в нея.

Членството ни в ЕС и НАТО не е никакво предимство

и не ни носи никакви облаги. То ни бе наложено не заради желанието на Европа да ни приобщи в своя богат свят, а за да ни повери охраната на външните граници и ни направи бариера пред контрабандата, идваща от Изтока. Как обаче се бори с контрабанда държава, чиято управляваща класа живее в нея и от нея? Печалбите от контрабандата се инвестират по правило в нова контрабанда, заедно с цялата й необходима инфраструктура и логистика, а не в индустрията и знанието.
Контрабандата, наркоманията с наркотрафика и проституцията трябва да срещнат строгостта на закона, ала законът не е в състояние сам да се пребори с тях. Без морал и нравствени ценности никое общество не е годно да осъзнае зловещата им същност. Затова и пропагандата срещу тях се свежда до това да разберем, че държавата губи огромни пари. Обаче общественият егоизъм и ожесточението на конкуренцията са достигнали до уродливостта да се трогваш само тогава, когато си лично засегнат. Какво значение, че държавата губи пари, щом мене лично то не ме засяга пряко. Ето докъде е стигнал упадъкът на нравите.
Държавата, властта, икономиката, духовният живот, полицията, всички обществени сфери са напълно проядени от метастазите на коварната и нелечима болест, наречена "посредственост". Днес не парите, а

посредствеността и простащината управляват

България. Те се възпроизвеждат бързо - също като клетките на скоротечния рак. Убийствената им сила е неизмерима и поразява на най-неочаквани места.
Само политическият театър на абсурда, поставящ трагедията "Среща на академиците с властта", показва докъде е достигнала посредствеността и простотията в обществото. А колко изобилна на примери е последната година от нашата политическа реалност. Чуваме ли как говорят министрите, забелязваме ли какво е поведението им, колко нагло рушат и обясняват необходимостта от митичните "реформи". Учените от БАН настояват кротко, логично, разумно какво ще стане, ако академията бъде ликвидирана, а онези викат, обиждат, демонстрират сила. В диалога на властта с обществото е зададен един-единствен тон и това е тонът на улицата и простотията, достигаща до простащина. А тонът на самия министър-председател! С този тон говори цялото му обкръжение, заедно с почитателите му из страната. И се държат като патрона си...
Всичко това натрупва огромна обществена енергия и произвежда напрежение. Енергията ще избухне в определен момент, неизбежно е! Нека се сбогуваме с илюзиите, че правителството държи положението, че няма такава организация, каквато е имало в Тунис и Египет или че българите са прекалено търпеливи и няма да преминат чертата на позволеното. Не може власт на посредствени хора да бъде стабилна. Все повече хора в България осъзнават, че е необходима не просто смяна на правителството, а и на системата, в която живеем в продължение вече на 20 години. В това не бива да храним никакви илюзии, макар че тези тенденции невинаги изплуват в емпиричните социологически проучвания. Анализаторите трябва обаче да ги имат предвид и да ги отчитат в своите анализи и прогнози. Защото периферията на системата вече е започнала да отмъщава на центъра и не е важно дали ще наречем отмъщението "ислямски фундаментализъм", "анархизъм", "ултралевичарство", събития в Тунис и Египет или нещо друго.
Просто вариантът Тунис и Египет все повече ще се проявява и не само е възможен в България, но (боя се да го кажа) е неизбежен.
Не е ясно само в каква форма ще се прояви...