Делегираните бюджети са абсурдно недомислие

Христо ПЕТРОВ

Театрите с повече продадени билети ще получават по-голямо финансиране от Министерството на културата. Това се съдържа в приетите от правителството единни разходни стандарти за финансиране на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства през 2011 г. Така на практика се въвеждат делегираните бюджети в театрите. В мотивите към решението е записано, че целта е да се стимулират добре работещите и ефективните културни институти. За всеки продаден билет драматичните театри ще получават по 12.50 лева, драматично-куклените театри - по 15 лв., а драматично-музикалните - по 40 лв. Билетите в оперите и музикалните центрове са оценени най-скъпо - по 70 лв. е възвръщаемостта към тях, по 50 лв. - за симфониети, филхармонии (вторите вече ги няма!), оркестри и ансамбли... 
Това съобщение вече излезе в някои медии. Може да се каже, че е доста тревожно. Защото сумите са прекалено малки, театрите ни твърде бедни, както и (извинявам се за некрасивата дума!) потребителите или консуматорите на тяхната продукция, особено тези в страната, не в столицата. Не знам върху каква база са правени тези изчисления, но 12 лв. за продаден театрален и 70 за оперен билет е доста малко! Т.нар. делегирани бюджети, които се въведоха в системата на средното образование, където ситуацията е коренно различна (брой ученици, включително и от ромското население, които се водят на отчет, но не влизат в клас!, определя заплатите и средствата за училището, което доведе до редица проблеми), но в театрите и в оперите и симфоничните оркестри това е направо абсурдно!
Доказано е, откакто съществува нашата европейска цивилизация, че от сериозно изкуство не може да се печелят пари. Смешно е да искаме приходи печалба от... Верди и Пучини, Брамс и Шостакович, от Чехов, Островски или Вазов. Печалбата от тях е друга, неизмерима в парични стойности. А и ние не сме нито Франция, нито Италия или Германия. Дори не и Русия, Чехия, Румъния или Полша, където, въпреки кризата, правителствата отпускат вече повече пари за култура. Там заплатите на артистите и музикантите са в пъти по-високи от тези на нашите, които получават по-малко от чистачките в банките. Това, че държавата иска да срине културата, е повече от ясно. И всеки нормално мислещ човек трудно може да го проумее. Тъжното е, че синдикатите, творческите съюзи и самите културни дейци не са обединени, за да дадат отпор на това безумие. Всъщност тяхното мнение не е поискано. И в съсeдни страни като Турция, Гърция, Македония, Албания правителствата не само че не посягат на културата, но дори я издигат като приоритет. Да не говорим за страните в Европа от нашия мащаб.
Тук бих искал да припомня на авторите на "реформата" някои известни неща:
- Залите и сцените у нас са сравнително  малки, зле отоплявани през зимата, без вентилация през лятото. Много от тях плачат за ремонт и са зле оборудвани, повечето наши градове са в плачевно икономическо състояние, особено в Северна България. Разходите за поддържането им не са по силите нито на самите институти, нито на общините, за които те са в тежест заради окастрения им отгоре бюджет.
- През последните години след преврата публиката у нас - по разни причини - драстично е намаляла. Част от нея, по-образованата и културната, е вече застаряла и няма покупателна способност, а младите са се отдалечили напълно от истинските стойности в изкуството - безспорна вина за това имат просветното министерство, семейството, както и медийната среда. Азис и Слави отдавна са се преборили с Моцарт и Шекспир! За българския феномен "чалгата" вече се говори по света.
Така че тези предварителни сметки и тези "делегирани бюджети" (интересно върху каква база са направени?) няма да покрият дори мизерните заплати и осигуровки на съставите, които и без това са съвсем окастрени. (По тази причина вече имаме цяла армия от безработни млади артисти, певци и музиканти, а и мнозина заминаха за чужбина.) Да не говорим за постановъчните разходи (най-важното перо от бюджета!), за консумативите, за поддържането на сградния фонд, за рекламата и т.н. И за да печелят театрите и оперите - какво ще трябва да поставят? Рей Куни вместо Гогол и Ибсен и "Аршин Мал Алан" вместо "Дон Карлос" и "Турандот"? Този недомислен експеримент, без съмнение, ще доведе до пълния упадък на истинското изкуство у нас.

П.П. Четох някъде, че бюджетът на Виенската опера надвишавал бюджета на цялата австрийска армия. Да не се сравняваме с Виена, но този факт говори сам за себе си. Там, разбира се, не знаят какво е това "делегиран бюджет".
А кога най-сетне ще се приеме един нормален закон за спонсорството и защо Министерството на българската култура не поработи по-упорито и резултатно в тази насока?