Териториалните претенции на Тръмп трябва да се приемат сериозно

Игор КАРАУЛОВ*  
Взгляд

Когато Тръмп предложи на канадския премиер Джъстин Трюдо страната му да стане 51-вият американски щат, мнозина го възприеха като груба шега. Последвалите събития обаче показват, че това само отчасти може да се приеме за шега.
Бъдещият американски президент поиска да получи контрол над Гренландия, която е територия на Дания - съюзник на САЩ в НАТО. Тръмп недоволства, че панамските власти таксуват твърде много за използването на канала, като заплаши да го отнеме от Панама и го направи отново американска собственост.
Казаното от Тръмп се вписва в концепцията за ретрополитиката. Историята на Панама е витрина на американския империализъм. Това е територия, насилствено отнета от Колумбия, защото през 1903 г. колумбийското правителство отказа да ратифицира договора за канала.
След като през 1977 г. се съгласиха да върнат канала на панамския народ, САЩ продължиха да се намесват в панамските работи. Спомнете си свалянето на президента Мануел Нориега през 1989 г. Преди четвърт век се състоя фактическото прехвърляне на канала на панамската администрация. Вече изглеждаше, че старото е забравено и унизителното минало е зад нас. Тогава на сцената се появи Тръмп, който иска да направи Америка отново велика за сметка на други нации, провъзгласявайки ново териториално преразпределение.
Днес в западния свят няма по-модерни от Тръмп и тръмпистите. И възниква въпросът дали териториалните претенции благодарение на леката ръка на Тръмп ще влязат в мода и ще се превърнат в световна тенденция?
Дори в Западното полукълбо, където междудържавните конфликти не избухват често, има хора, които ще бъдат насърчени от тази нова мода. Наскоро венецуелските власти проведоха референдум за отнемането на регион Есекибо от Гвиана. Та какво лошо има в това, щом Eсекибо е богат на нефт?
Тръмп се нуждае от Панамския канал, за да не плаща за преминаването на американските кораби, а президентът на Венецуела се нуждае от повече петролни находища. И в двата случая аргументът е един и същ, въпреки че американците размахват юмруци срещу Венецуела.
Тръмп прегърна с ентусиазъм идеята за териториално преразпределение на света, но не той го измисли. Процесът е в ход и светът е потопен в това блато след разпадането на СССР и Югославия.
Точно сега в Източното полукълбо същите реваншистки сили разделят Сирия. Турция дори намеква, че може да си върне бившите османски владения Идлиб и Алепо, където турската армия вече се чувства напълно свободна.
Израелският премиер Нетаняху обяви, че Голанските възвишения завинаги ще останат част от Израел, и разшири зоната на израелската окупация в тази област. Израел също ли иска да стане велик отново?
Е, няма съмнение, че Доналд Тръмп подкрепя това желание. Ако Америка иска Гренландия и Панамския канал, тогава защо израелците да не се върнат в Синай и да не поемат контрола над Суецкия канал?
С териториалните си претенции Тръмп провокира и Китай. И си задаваме въпроса, не е ли време Пекин да реши проблема с някои спорни острови, най-важният от които е Тайван?
От друга страна, Тръмп е надеждата на човечеството за връщане към здравите традиции. Той отхвърля транссексуалните и твърди, че хората имат само два пола. Но в същото време тласка света към доброто старо империалистическо хищничество.
Друга критична точка, в която панамската атака на Тръмп може да послужи като сигнал за военни действия, е Зангезурският коридор в Армения. За Азербайджан и Турция коридорът има същото значение, каквото Панамският канал за САЩ. А това е много близо до нас и силово решаване на този въпрос е крайно нежелателно за Русия.

Въпреки всичко това, има хора в Русия, които са доволни от войнствената реторика на Тръмп. Те казват, че ако преразпределението на териториите вече се смята за нещо нормално, то предстои международно признаване на нашите нови региони. Тук обаче трябва да поясним: новите региони в Русия се появиха не в резултат на териториални претенции, а заради въоръжен конфликт, който изобщо не започна заради територии.
В крайна сметка американци не живеят в Гренландия и Панама, евреи не живеят в Сирия, докато Русия защитава правата на своите братя, част от руския народ, който след разпадането на СССР се оказа на територията на чужда държава. Затова никак не е добре да се присъединяваме към съвременните хищници.
Би било много нежелателно за Русия, ако Тръмп успее да превърне териториалните претенции в нова световна тенденция. Ние имаме много земя и богатството в нея е несметно. Но и преди това имаше предложения от Запада Сибир да стане „световно наследство“ с мотива, че е несправедливо Русия сама да разполага с такива съкровища...
По един или друг начин, дори и след завършването на Специалната военна операция в Украйна, не бива да се отпускаме. Имаме много врагове, които искат да видят Русия слаба, за да могат да откъснат нещо от нея. Затова търговските шеги на Тръмп трябва да се приемат сериозно. Те са още една причина за укрепване на единството на нашето общество и мощта на руските въоръжени сили.

* Руски поет и публицист