Знаменит благодетел на българската просвета

В пантеона на българските възрожденци д-р Петър Берон заема достойно място. Народът ни го знае най-вече с неговия "Рибен буквар" - първата българска енциклопедия, издадена за обучение на децата.
Тръгнал от килийното училище в Котел, Петър Хаджи Берович (1800-1871) ще стигне до Кралското научно дружество в Лондон, пред което е докладван трудът му "Причините за земния магнетизъм". Дълъг е списъкът на научните области на знанието, десетки хиляди са страниците на френски, немски и гръцки език, в които ученият-енциклопедист излага своите виждания, дава обясненията си за всички явления в природата и обществения живот.
Петър Берон ни е оставил идеи и разработки, които и до днес не са реализирани. Неговото оригинално мислене го е направило учен-новатор, експериментатор и изобретател едновременно.
Показателни в това отношение са специалните глави от труда му "Кратка физика", публикуван в третия том на осемтомната му "Панепистемия": "Нова система парни машини", "Подморски телеграф без жици" и "Причините за земния магнетизъм".
Идеята за безжична съобщителна връзка бе реализирана след неговата смърт, а разработките и предложенията в областта на машинната механика виждаме в съвременната топлотехника и топлофикацията.
Петър Берон провеждал опитните си изследвания със собствени уреди и апарати. Както свидетелстват съвременниците му, той живеел много скромно, бил предан почти до самозабрава на своите научни знания, не харчел повече от седем- осем франка на ден. Той правел тази икономия, за да принесе някаква полза на бедното свое отечество и бедното човечество.
Какъв по-добър пример за саможертва в името на науката, за благото на човека от живота и делото на големия българин д-р Петър Берон!
От историята знаем за жестокото убийство на д-р Петър Берон на 21 март 1871 г. в дома му в Крайова, Румъния. Издъхнал 25 дни преди крайовският съд да се произнесе в негова полза по делото срещу Папазови за имението му "Скорила".
Приживе казвал:
- Безкрайно злочест ще умра, ако видя преди това, че България ще бъде лишена и от моя малък подарък подир смъртта ми!
Едва се успокоила душата му и специална комисия от законните му наследници и ръководни личности от Българската добродетелна дружина решила имението да бъде продадено, като получената сума се внесе в "един неотчуждаем фонд под името "Фонд на д-ра Петра Берон за издържание българска мъжка гимназия в Одрин". Средствата ще са под разположение на Светата българска екзархия.
Днес и децата от първи клас знаят, че Петър Берон е съставил и издал през 1824 г. прочутия по българските земи "Рибен буквар". Като велик реформатор и пръв педагог той ратува за откриване на български училища, в които да се преподава на майчин език; вместо буквена метода въвежда звучната; препоръчва и взаимната метода, която се прилага за първи път в откритото през 1835 г. училище в Габрово.
- Когато аз перво видях по другите места чи децата начеват да четат на книги, писани на техния язик, познах колко зле струват по нас учителите и колко напразни муки теглят горките деца - изповядва се Петър Берон.
На малцина от читателите навярно е известно неговото завещание, с което той завещал имота си на българското училище със завета да се построят сгради и да се поддържат български гимназии, които да разпространяват просветата и културата по всички кътчета на Тракия.
Първото българско училище в Одрин е открито през 1846 г. в махалата "Калето", но гръцките духовници го опожаряват. В 1851 г. в "Калето" заможният българин Найден Чорбаджи Кръстев построява българско училище.
В Одрин се учели деца от целия вилает, както и от други селища на Тракия. С особена обич и внимание учениците разгръщали "Рибния буквар", написан от бъдещия дарител и патрон на гимназията. До учебната 1881-1882 г. училището било начално, след това се откриват последователно от I до IV клас. На основата на четирикласното училище от учебната 1894-1895 г. имаме "Българска мъжка гимназия на д-р Петър Берон в Одрин". В нея приемали ученици на възраст от 9 до 20 години и то не само от Тракия, но и от Македония и България. Освен двете сгради в квартал "Топ Капъ" с пари от фонда била купена още една - до "Балък пазар".
След дълго ходене по мъките най-после на 19 април 1898 г. със султански ферман било разрешено строителството на нова сграда. Дебърски майстори преустроили и зданието на "Балък пазар". Издръжката и управлението на гимназията се осъществявали от Българската екзархия със средства от "Фонд на д-р Петър Берон".
По време на стихийния пожар през 1905 г. в Одрин, когато изгаря цял квартал, изгоряла и сградата на Българската мъжка гимназия. Пет години по-късно, през пролетта на 1910 г., започнал строежът на голяма сграда за гимназията и пансион към нея. По време на водосвета при полагането на основния камък директорът на гимназията Антон П. Стоилов казал в словото си:
 "Издигат се паметници на царе, на пълководци и други велики хора, но по-велик паметник от този на просветата и на благодеянието не може да бъде. Нека великият дух на покойния благодетел д-р Петър Берон, който с благодеянието си зида паметник в сърцата и душите на всички български поколения, които ще черпят просвета и възпитание в този храм на науката за българите от Одрин и цяло Одринско, бди над него. Дано този храм за просвета на българския православен народ просъществува за вечни времена!"
Уви! Още по време и след Балканската война гимназията и пансионът били превърнати от турските власти във военна болница. Сградата и дворът стават собственост на турската държава...
От началото на ХХI век Съюзът на тракийските дружества подхвана една лелеяна мечта - "Тракия без граници", за укрепване и разширяване на добросъседските отношения с Турция и Гърция. Какво по-хубаво от това да възкресим българската мъжка гимназия "Д-р Петър Берон" в Одрин! Гимназията да стане Балкански колеж за изучаване на български, турски и гръцки език, за подготовка на специалисти в областта на икономиката и международните отношения! Фар на просветата и културата не само за Тракия, но и за цяла обединена Европа!


Възпитаници на Мъжката гимназия "Д-р Петър Берон" в Одрин

Портрет на знаменития учен, просветител и дарител

Първият български буквар