Трима американски президенти в поклон пред Иван Ночев

На Жул Верн принадлежи мисълта: "Всяко велико дело е предшествано от голяма мечта!" Най-голямата му идея мечта откриваме в романите "От Земята до Луната"(1865) и "Около Луната"(1869), които фактически са едно произведение от две части. В него трима астронавти - Барбикейн, Ардан и Никол, пъхнати в цилиндричен снаряд, изстрелян от дулото на артилерийско оръдие, достигат района на Луната. Снарядът обикаля няколко пъти вечерното ни светило и се връща на Земята. Такъв е сюжетът, предаден кратко.

Тази велика идея бе изречена от французина Мишел Ардан в романа на Жул Верн със следните думи: "Господа,... човек е започнал най-напред да пътува на четири крака, след това с двуколка, след това с каруца, след това с пътническа кола, след това с дилижанс, след това с железница... Снарядът е колата на бъдещето... Ако вярваме на някои ограничени умове (това наименование най им подхожда!), ще излезе, че човечеството е... осъдено да живурка върху земното кълбо, без някога да може да полети в междупланетното пространство. Нищо подобно. Ние ще ходим до Луната, ще ходим до планетите, до звездите така, както днес отиваме от Ливърпул до Ню Йорк - леко, бързо, сигурно - и по атмосферния океан скоро ще плаваме така, както плаваме по океаните на Земята..."

***

Трябваше да минат сто години, за да станем свидетели на реализирането на великата мечта идея! Осъществиха я в 1968 г. тримата американски астронавти Ф. Борман, Д. Ловел и У. Андерс с кораба "Аполо-8"! Обикаляйки Луната, те изпълниха и "Жулверновата програма"... Две години по-рано съветската автоматична станция "Луна-9" извърши меко кацане на Луната, а "Луна-10" стана първият й спътник.

"Хюстън, говори база "Спокойствие" - "Орел" кацна!" - това е била паролата на американските астронавти Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин. След 76-часов полет на космическия кораб "Аполо-11" (стартът му е на 16 юли 1969 г. от космодрума "Кенеди" на полуостров Кейп Канаверал) тримата навлезли в орбита около Луната. Армстронг и Олдрин преминали в лунния модул "Орел", който се отделил от кораба и благополучно се прилунил в района на Морето на спокойствието. Било е 20 юли 1969 г. в 20 ч. 17 мин. и 43 секунди. На другия ден (в 4 ч и 56 мин.) Армстронг излязъл от модула, стъпил на лунната повърхност и изрекъл думите: "Това е една малка човешка стъпка, но огромна крачка за човечеството!"

Казваме "Било е...", защото днес малцина се вълнуват от съобщенията за поредния космически експеримент. Струва ни се, че няма нищо необикновено в сътворяваното от учени, конструктори, космонавти. Така ли е било и така ли е днес?

Хайде да не се връщаме назад във вековете, нито да пишем за мечтата на Икар. Ала не бива да забравяме тази дата и този подвиг, а да знаем и помним, че за него има голям принос и един българин. Кой е той?

"Орел" кацна! - кацнла е не птица, а спускаемият апарат, отделил се от кръжащия около Луната кораб "Аполо-11". Макар сведенията за това епохално събитие да са все още оскъдни, информационните агенции съобщиха на света и името на българина - Джон (Иван) Ночев, с американско гражданство от 1962 г. В откритата страничка на свръхсекретната документация за 

създаването на спускаемия апарат на Луната

е записано участието на Ночев в изобретяването му. Джон Ночев изпълнил блестящо поставените му задачи от Американската агенция за изследване на Космоса (НАСА) с работещите в авиоинженеринговата му фирма "Ланчия" (основана през 1965 г.) Тя е известна с оригиналните разработки в световната въздухоплавателна индустрия, а теоретичните трудове на българина се изучават и днес в американски колежи и университети. Дотогава - близо десет години, Ночев работи при условия на изключителна секретност в авиокосмическия гигант "Дженерал Дайнамикс корпорейшън" заедно с част от елита на световната ракетна и космическа мисъл (Вернер фон Браун, Ото Рудолф и др.). Бил е главен проектант-инженер по космическите изследвания, на реактивните двигатели по програмата "Аполо". Работел и във фирмата "Triga Reactor for General Atomic".

Излишно е да казваме, че целта човек да стигне до повърхността на Луната и благополучно да се върне на Земята е била изключително сложна и отговорна задача. За постигането й американците работят от 1958 г. по програмата "Меркурий", имали са и вариант на кораба "Джемини". А с програмата "Аполо" са извършени и тренировъчни полети в Космоса, подготвяни са бъдещи астронавти...

Създаването на космическия кораб "Аполо-11" е дело на фирмата "Норт Америкън Ейвиейшън". Първият вариант на кораба е изстрелян на 26 февруари 1966 г., като е приводнен с парашут в Атлантическия океан. Ала през същата година Съветският съюз осъществява меко кацане на Луната с междупланетна станция. В САЩ удвояват усилията и две години по-късно излита "Аполо-7" с космонавти на борда. 

В гигантската надпревара за овладяване на Космоса е включен и Джон Ночев. Той е 

изобретил реактивните двигатели

на спускаемия апарат, с които е станало плавното кацане на Луната, излитането и успешното скачване с кръжащия около Луната кораб. (Нали знаете, че в безвъздушното пространство около земния спътник няма съпротивителни сили.) 

При кацането на Луната двете части на модула "Орел" са били свързани с четири болта. При излитането обратно към кораба "Аполо-11" болтовете били взривени и оттласнали едната половина на "Орел"... Така малката ракета на Ночев преодоляла лунното привличане и двамата астронавти Армстронг и Олдрин достигнали до кораба, скачили "Модула на Ночев" с "Аполо-11" и се намерили в прегръдката на Колинс...

Благодарение на "малката стъпка" човечеството направи "огромната крачка", като стъпи от Земята на Луната!

Какъв е бил пътят на българина до Америка? Иван Стефанов Ночев е роден в Карлово на 23 септември 1916 г. От малък се увлича по техниката, завършва в родния си град аероотдела на механо-техническото училище "Братя Евлогий и Христо Георгиеви", стажува в завод "Арсенал" в Казанлък и започва работа при брат си Ганчо в Държавната аеропланна работилница в Божурище. Двамата полагат основите на Аеропланната работилница към летище "Марино поле" - Карлово. През 1942 г. Иван, заедно с други майстори по ремонта на самолети, е изпратен на специализация в Германия. Записва се студент в Берлинската политехника, но войната го принуждава да се завърне в България. През 1944 г. отново се записва студент - в Пражката политехника, прехвърля се във Виенския технически университет, където се дипломира като инженер. 

Във Виена защитава докторат (1950), работи няколко месеца на Виенското летище и отново се завръща. Ала в родината на немския възпитаник Иван Ночев не са гледали с добро око и той решава да емигрира. През 1951 г. прелита океана и се установява в Канада. Първите пет години от живота му на емигрант не са били за завиждане. Какво ли не е работил - от бране на диви ягоди в покрайнините на Торонто до старши инженер във фирмата "Canadair LTD of Montreal" (специализирана за направа на самолетни системи).

Няма да гадаем кой и как открива Иван Ночев, но от 1956 г. той е вече в САЩ. С работата си Джон Ночев си е завоювал завиден авторитет не само в Сан Диего, но и в цяла Калифорния. Американският конгрес го удостоява с високо отличие за заслугите му към НАСА. Казват, че лични приятели са му били Роналд Рейгън и сенаторът Бари Голдуотър. В началото на 1991 г. Ночев съобщава на сестра си Мария в Карлово, че е решил през май да посети България. Ала на 13 март, след кратко боледуване, си отива от този свят. На погребението му в Сан Диего присъстват трима американски президенти - 

Джими Картър, Роналд Рейгън и Джордж Буш (старши)

Дори само този факт е показателен за изключителния талант на българина, за огромния му принос като водещ ракетен конструктор на НАСА за кацането на Луната!

В средата на юли 2002 г. в Карлово бе учреден Клуб на научно-техническите специалисти "Д-р инж. Иван (Джон) Ночев". Година по-късно на рождения му ден бе открита паметна плоча на къщата, в която живеят наследници от рода му.