В България повече от 10 на сто от населението са енергийно бедни

В края на август Съвместният изследователски център на ЕС (JRC) публикува нов подробен доклад за енергийната бедност – The persistence of energy poverty in the EU: Социално-икономически прозрения за дългосрочната енергийна бедност в ЕС. Той има амбицията да анализира продължителността и мащаба на енергийната бедност във времето и да идентифицира социално-икономическите и демографските фактори, които допринасят за нейното „хронифициране“.
Изследването подчертава значителния дял от населението на ЕС, което изпитва трайна енергийна бедност, и разкрива ясно изразени различия между държавите членки, като в някои държави (вкл. България) се наблюдават по-високи равнища на дълготрайна енергийна бедност, съобщават от Асоциация „Активни потребители“.
България, Литва и Гърция са изправени пред по-високи нива на трайна енергийна бедност. В България и Гърция повече от 10% от населението е трайно енергийно бедно според трите показателя, разгледани в проучването.
Налице е подчертана необходимост от нюансирани политически интервенции, които могат да адресират както непосредствените, така и дългосрочните аспекти на енергийната бедност.
Въпреки че индивидуалните характеристики и характеристиките на домакинствата, като възраст и размер на домакинството, както и социално-икономическите ограничения, като равнище на доходите и непропорционални разходи за жилище, са критични фактори, които влияят върху вероятността дадено лице да изпита трайна енергийна бедност, променливите на макроравнище, включително цените на енергията, разходите за социална защита и средната енергийна интензивност на жилище, играят ключовата роля за оформянето на пейзажа на енергийната бедност в ЕС.
Постоянният характер на енергийната бедност изисква по-ефективни финансови мерки, съобразени с подкрепата на групите в неравностойно положение. Пряката финансова помощ следва да бъде допълнена от инвестиции в енергийна ефективност, за да се намалят дългосрочните разходи за енергия за домакинствата. Данните сочат, че всяка допълнителна година, прекарана в бедност или с голяма тежест на жилищните разходи, значително увеличава риска от трайна енергийна бедност.