Латинска Америка - новата ябълка на раздора?

Таня ГЛУХЧЕВА

За повечето хора Латинска Америка не представлява интерес - беден район, далеч от Европа, част от Третия свят. Място, изпълнено с насилие, наркотрафик, където човешкият живот няма значение - на ден биват отвличани или убивани десетки, и най-вече - инкубатор на мигранти към САЩ.
Но това е само привидно. Защото цялата територия, започваща от Мексико и обхващаща Централна и Южна Америка, е богата. И, докато по-голямата част от "развитите" държави продължава да гледа с пренебрежение към всички страни, които се намират там, Москва и Вашингтон са готови да премерят сили и на този терен.
Засега превес има Русия, която винаги се е стремяла да поддържа добри връзки с Латинска Америка. С каква цел - тя си знае. Факт е, че Куба, Никарагуа, Венецуела, Боливия и др. я подкрепят, а отскоро (за голяма изненада) и бразилският президент Жаир Болсонаро смекчи тона към Кремъл. Имат стабилни търговски отношения - голяма част от селкостопанската продукция се изнася за Русия.
Защо се получава така, че САЩ, които са техни съседи, не са толкова харесвани, както... у нас, например?
Защото през годините те са се намесвали неведнъж в работата на законнo избраните правителства, сваляли са ги или са правили опит. Излишно е да се споменават платените протести в Куба миналото лято, подкрепата за опозиционния венецуелски лидер Хуан Гуайдо, наричан "истинския президент", непризнаването на изборите в Никарагуа... Списъкът включва и преврата в Чили през 1973 г., а може да се проследи още до присвояването на някои мексикански щати чрез измама преди векове.
Докато едната велика сила непрекъснато дава (в Боливия се строи в съдружие с "Роcатом" електроцентрала), опитва се да помогне на местните да се изправят на крака, другата само руши, превръща хората в мигранти, а после им затваря границите под носа.
Все още е в сила законът, приет по времето на президента Доналд Тръмп, да не се допускат хора от страни с висок процент на болни от КОВИД-19. Въпреки че днес пандемията е поотшумяла, или поне не се говори толкова за нея, американските власти се позовават на текста.
Затова беше странно и предложението на Вашингтон да разхлаби санкциите, наложени на Куба и Венецуела. На всички им беше пределно ясно, че това се прави с цел да бъдат привлечени двете страни и същевременно - "отдалечени" от Москва.
Въпрос на политика. Американците не само рушат, но са и на принципа "разделяй и владей". Но при тези горди народи удрят на камък. Макар и сред тях да има продажни политици и обикновени хора, готови срещу малко пари да се продадат, то повечето не са такива.
Най-важното е, че все по-често се срещат смели лидери, готови да се противопоставят на Чичо Сам. Показателен е примерът с президента на Мексико Андрес Мануел Лопес Обрадор, който отказа да присъства на срещата в Лос Анджелис, показвайки недоволството си, че не са поканени представители на всички латиноамерикански страни. Възмущение е било изказано и за продължаващото ембарго срещу Куба.
Латинска Америка все повече се очертава като новата ябълка на раздора. Или може би трън в очите на САЩ? В момента те са в много неизгодна позиция, защото съюзниците на Русия буквално са пред вратата.