Гласуване под натиск, за пари, за оцеляване

Таня Глухчева

"Момиченце, може ли да ми кажеш кое олио е по-евтино?" Този въпрос ми беше задеден от млада циганка, на видима възраст около трийсет и няколко години. Първата ми мисъл беше - "вероятно, докато гледам цените, детето й ще ме обере", но не. Тази жена, която след няколко месеца ще гласува, която и досега го е правила, в действителност не разпознава цифрите, какво остава за буквите?! А политиците все по-често разчитат именно на такива хора да ги подкрепят, давайки им пари.

Политиката се е превърнала в доходоносен бизнес. И то не от вчера или днес. Тези, които успяват да вземат властта - отказват да я пуснат с години, десетилетия, а онези, които им я дават стават все по-зависими. Позната ни е схемата в българските села и по-малки градове, където заплашват жителите да не ги обслужват в магазините или да бъдат уволнени, ако не дадат гласа си за тази или онази партия. Макар да е известен факт - нищо не се прави по въпроса. Остава като "обществена тайна". Към това прибавяме и искането на "доказателство", т.е. снимков материал, че наистина кандидатът или формацията е подкрепена. И така - парите са заслужени.

Друг път се отправят заплахи, че дадена партия ще бъде забранена, когато става ясно, че привържениците й се увеличават. И това се случва в европейска държава... Лошото е, че това ни кара да приличаме на едни други страни, на които сме свикнали да гледаме с насмешка или да не обръщаме особено внимание - Венецуела, Камбоджа... Две на пръв поглед съвсем различни държави, с напълно различно управление - крайноляво в първата, крайнодясно във втората. Макар и двете да го отричат. 

Забрани във Венецуела

Наскоро забраниха на лидера на опозицията Мария Корина Мачадо да се кандидатира на предстоящите президентски избори през 2024 г. Тя не е единствената. Бившият губернатор и двукратен кандидат за държавен глава Енрике Каприлес също е "в списъка". Забраната важи за следващите 15 години.

"Това показва само едно нещо: те знаят, че са победени", каза Мачадо. "Бих казала на режима: "Отчаянието е много лош съветник", а изглежда, че те са много отчаяни, защото правят само грешка след грешка".

Дори и да не се чувстват наистина победени, оставят такова усещане. Факт е, че последните проучвания на общественото мнение показват, че популярността на Мачадо нараства и в момента тя води сред 14-те кандидати, които се борят да се противопоставят на президента Николас Мадуро. 

Политиците не разбират едно нещо - колкото повече хората биват ограничавани, толкова повече недоволството им расте и рано или късно то ще избухне.

Вместо да се мобилизират и да покажат, че наистина заслужават да бъдат преизбрани, те прибягват до най-елементарните методи.

Няма абсолютно никакво значение от политическия спектър или континента. "Инструментите" са едни и същи. Така, например

Камбоджа е най-пресният пример

На провелите се на 22 юли парламентарни избори, партията, управлявала вече 38 години отново спечели. Световните медии определиха вота като "най-предсказуемия", "най-нагласения" и съответно - "най-нечестния".

Камбоджанската народна партия подобно на всяка формация, задържала се на власт няколко десетилетия, е започнала да се изчерпва. На изборите през 2013 г. заедно с нея в парламента влиза друга партия, успяла да вземе 44% от гласовете. В момент на ужас, че властта се изплъзва от ръцете на управляващите, година по-късно поставят под домашен арест лидера-опозиционер, а след още три години - партията се разпада. 

КНП печели безапелационно изборите през 2018 г., всичките 125 депутати са нейни. През 2023 г. социологическите проучвания показват, че партията "Светлина на свещ" ще получи много висок процент и месец преди вота, "светлината" угасва, след като забраняват да бъде вписана в бюлетините, заради "технически нередности". Към това се прибавят заплахи към хората, че ако откажат да отидат до урните ще им бъде отнето правото да гласуват в бъдеще, ще бъдат уволнени или съответно няма да си намерят работа и т.н. А в деня на самите избори - всеки, пуснал бюлетината, бива "белязан" с мастило - потапяйки показалеца на лявата си ръка, да се знае, че "гражданският дълг е изпълнен". 

Вследствие на това - избирателната активност е 85% и политическите анализатори се надпреварват по телевизията да обясняват как народът е доволен от КНП, как младите виждат светло бъдеще за страната си. Други мнения не се допускат, медии, освен правителствени - няма. Голям процент от хората са неграмотни и активисти обикалят селата, "посочвайки" им как да гласуват. Някакси всичко това изглежда прекалено познато, нали?

Живеем в 21 век

Всяка държава се представя за демокрация. Управляващите се хвалят, че има много партии, но тяхната е в сърцето на народа. Щеше да е хубаво, ако това си проличаваше от честни избори, където няма забранени партии, не се налага елекоратът да бъде маркиран като добитък, че е отишъл до урните. И най-важното - хората са достатъчно образовани и материално добре, за да направят сами избора си, а да не се налага да им диктуват, сплашват или подкупват. Ако наистина си уверен в победата си и че си най-добрият, няма нужда да забраняваш опозицията. 

Няма как да не се замислим дали родните политици, в стремежа си да ни доближат до "цивилизования Запад", всъщност не ни превръщат в една Камбоджа.