Грозни игри - срещу кого?

Симеон Петров

Засилващото се настъпление на исляма в различни страни по света е едно от типичните явления на нашето съвремие и има различни прояви в културния, духовния, обществения, политическия живот. Забелязва се също, че политически партии не само в мюсюлмански страни, но и в страни, чието население в преобладаващата си част се обявява за християнско, успяват да използват в свои интерес несъгласието, неодобрението на мюсюлманите на някои решения на държавните и съдебните органи и да организират техни протести. През юни т.г. такива прояви, режисирани и ръководени неафиширано от ДПС, имаше и у нас и по този начин се демонстрира как политическата партия действа, фигуративно казано, ръка за ръка с религията на своите членове.
Какво всъщност се случи през юни 2010?
Въпреки че в светска България политика и религия не са едно цяло, ДПС активно се намеси в два религиозни проблема. Единият беше по разискванията за субсидиите за вероизповеданията във връзка с актуализацията на държавния бюджет. Тогава депутати от ДПС пледираха за възможно най-големи средства за мюсюлманското вероизповедание, като ги сравняваха с предвидените за  християнското, без да взимат предвид числеността на вярващите от двете религии.
По един друг повод бяха организирани големи демонстрации в 20 населени места на България -  за "потъпканите права на мюсюлманите", конкретно за едно решение на Върховния касационен съд. Каква беше хронологията? Съдът обяви за незаконен и нелегитимен избора на Мустафа Алиш Хаджи за главен мюфтия и на негово място възстанови Недим Генджев на този пост, който той беше заемал преди Мустафа Алиш. Рокадата беше извършена, тъй като съдът дерогира решението за избирането на Алиш на една бързо свикана мюсюлманска конференция в София през октомври миналата година, в неспазване на законовите изисквания. Така се стигна до мюсюлмански протести и демонстрации.
Първата се състоя в София с участието, според някои медии, на хиляда мюсюлмански духовници. Последваха още 19. В тях освен духовници и редови мюсюлмани участваха и депутати от ДПС, които правеха и съответни изказвания. Така в двора на джамията в Кърджали депутатът Ремзи Осман се обърна към събралите се с призива за единство и сплотеност, твърдейки, че срещу мюсюлманите се играят много грозни игри. Мнението на зам.-председателя на ДПС Рушен Ръза не беше по-малко остро. Според него предприетите действия (имаше предвид решението на Върховния касационен съд) са "подигравка с живеещите в страната мюсюлмани". На акцията срещу решението на ВКС българският депутат в Европейския парламент Метин Казак заяви: "Издигнатите тук гласове се обединяват с гласовете на всички мюсюлмани в страната под лозунга "Не на несправедливостта!". Пак там, пред събралото се мнозинство, Казак съобщи, че с още няколко депутати от Европейския парламент е предал на неговото ръководство съобщение относно положението на мюсюлманите в България и очаква да се срещне с комисаря по човешките права по този повод.
И други депутати от ДПС участваха активно в протестните прояви на мюсюлманите. Бившият министър Джевдет Чакъров и Дурхан Хасанов се включиха в протестите на мюсюлманите в Айтос, а бившият вицепремиер Емел Етем и Рамадан Аталай - в Русе.
Тези примери са достатъчни да си припомним стария принцип, че когато фактите говорят, и боговете мълчат. И защо да говорят, след като не само те виждат, че политици и дейци на ДПС вървят ръка за ръка с мюсюлманите, чиито протести бяха организирани от тяхната партия, за да увеличи и засили тя влиянието си сред тях.
Както се очакваше, заместник главният мюфтия Ведат Ахмет не закъсня да изрази своето становище във връзка с възстановяването на бившия главен мюфтия Недим Генджев на заемания от него преди това пост. В интервю, намерило място в медиите, той заяви: "Ние вече сме сезирали многократно европейските институции, в това число комисаря по човешките права и ПАСЕ, които са загрижени изобщо за човешките права. Заедно с това сме посочвали, че става въпрос за намеса на държавата чрез съдебните институции". Характеризирайки възстановения на стария му пост главен мюфтия Недим Генджев като "човек с опорочено минало и несъответстващ на европейските ценности" Ведат Ахмет твърди, че "той е бил назначен от тогавашната власт (през осемдесетте години - б.р.), за да изкорени вярата на мюсюлманите в България".
Продължавайки с обвиненията срещу Недим Генджев, Ведат Али казва, че хора от неговото обкръжение не приемат като задължение на мюсюлманите основни постулати, които са посочени в свещения Коран, като например изпълняването на молитвата, забрадката на мюсюлманина. "Имаме опасения, че те ще навредят на мюсюлманската общност, като ограничат някой права като например свободното построяване на джамия, където има нужда, призоваването на мюсюлманите от минаретата с Езана. От няколко години някои следи и се опитва да ограничи мюсюлманите". На въпроса "Кой ограничава мюсюлманите?" заместник главният мюфтия Али отговаря: "Държавата със своите органи" и продължава: "Това се вижда в последно време, като се използва съдът и службите за сигурност". В отговор на запитването дали е възможен нов възродителен процес, интервюираният споделя: "Ако не се вземат поуки от историята, тя се повтаря макар и не в същия вид. Възродителният процес аз визирам като ограничаване правата на мюсюлманите, които вече са им дадени. Това е един вид възродителен процес... постъпките, които се правят в момента, дават индикации в това отношение". В заключения висшият мюсюлмански духовник декларира: "Ние, мюсюлманите, ще отстояваме правата си и ще използваме всякакви законови начини за това".
Юнските протестни демонстрации на мюсюлмани, участието на депутати и други ръководители на ДПС в тях и изказванията им по този повод, както и изявленията на заместник главния мюфтия Ведат Али са индикатори, че могат да се очакват нови проблеми, свързани с малцинствата и общностите у нас.