Църквата почита на 24 септември св. първомъченица и равноапостолна Текла. Преп. Коприй. Св. Силуан Атонски

Текла била от знатен род, но заживяла скромно и проповядвала вярата в Христа

Светите апостоли Павел и Варнава проповядвали Евангелието в Икония, град в Мала Азия. Живеели в дома на благочестив човек на име Онисифор. В къщата на Онисифор се събрали всички да слушат проповедите на апостолите. Мнозина се обръщали в истинския път. Измежду честите посетители била 18-годишна девойка на име Текла, красива дъщеря на богати и знатни родители. Тя била сгодена за момък, който се казвал Фамир, също измежду първите в града по знатност, богатство и красота.
Думите на светия апостол подействали силно на девойката и тя приела тайно християнската вяра. Решила да посвети на Бога целия си живот. Майка й, която била езичница, когато узнала, че Текла приела християнската вяра, се ядосала. Повикала Фамир и му казала да положи усилия да привлече към себе си годеницата си. Но Текла оставала непреклонна. Като видял, че всичко е напразно, Фамир подал жалба до градския началник против апостол Павел. Началникът заповядал да го затворят в тъмница да го изправят на съд.
Когато Текла чула, че апостолът е затворен заради нея, отишла в тъмницата, подкупила стражата да я пусне и останала при него да му служи тъй, както дъщеря служи на своя баща. Нейното бягство разтревожило близките й. Търсели я навсякъде, най-после я намерили в затвора. Донесли за това на градския началник.
Началникът я уговарял да се обърне отново към предишната вяра и да се омъжи за Фамир. Тя не се съгласила. Осъдена била да бъде жива изгорена на клада. Текла се прекръстила и сама се качила на кладата. Изведнъж завалял проливен дъжд с такава силна градушка, че началникът и събралите се хора избягали. Кладата угаснала. Текла слязла от нея невредима и напуснала града. Чула, че апостол Павел бил освободен от затвора и изпъден от града. Срещнала един Павлов ученик, който я завел при него. Апостолите Павел и Варнава, Павловият ученик и Текла тръгнали на апостолско пътешествие.
Когато пристигнали в Антиохия, един от градските началници на име Александър видял хубавата Текла и поискал да се ожени за нея. Тя не приела и той уведомил главния началник, че Текла е християнка. Тя била осъдена да бъде изядена от зверовете в цирка.
Текла била отведена при една жена, която била от царски род. Предполагало се, че тя ще й повлияе да се отрече от вярата си и да стане жена на началника. Но се случило обратното: Трифена приела християнската вяра. На сутринта Текла била заведена на смърт. Пуснали срещу нея зверовете, но те кротко легнали при нозете й. Поразен от чудото, народът извикал:
- Велик е Бог, Когото Текла проповядва!
Главният началник се уплашил от силата, която я пази, и я пуснал на свобода. Текла се завърнала при Трифена и живяла при нея известно време. С благословението на св. апостол Павел Текла отишла в Селевкия. Поселила се в пустинно място на една планина. Мнозина идвали при нея да се поучават и донасяли своите болни, които Текла изцерявала. Обърнала много езичници към вярата в Христа Бога. Починала в дълбока старост.