Боян АНГЕЛОВ
Немислимо
Никой няма да ме обича,
както ме обичаше ти.
Виждам как старостта съблича
продадените мечти
и ги поставя внимателно
върху прашния скрин.
Мислех, че обезателно
ще се превърна в един
от новомъчениците
на умиращите любови,
ако не бяха очите ти
на всичко готови.
***
Георги КОНСТАНТИНОВ
Глобална любов
Навред,
в милионите хора,
безсънно трепти любовта -
тъй както в гората напролет
шумят милиони листа.
И всяко листо
там лудува...
Дори и за миг да замре,
просторът голям се вълнува
подобно зелено море.
Тъй и ние,
макар и различни,
еднакво трептим в любовта
и нашите трепети лични
вълнуват глобално
света...
Г л о б а л н о ли казах?
Май ражда се термин нов...
Сред толкоз глобална омраза
нека има
и глобална любов!
***
Боян БОЙЧЕВ
Граматика
На Ели
Аз - съществително
С най-различни значения,
Ти - прилагателно
В най-превъзходна степен,
Ние - словосъчетание
С най-важното значение,
Любовта ни - глагол
Винаги в сегашно време.
Получава се изречение -
Удивително, с многоточие,
Продължаващо в безкрайност...
***
Петър АНДАСАРОВ
С теб завинаги
Калинка гледам как превзема
изправения цъфнал слънчоглед.
Ту пада с болка, ту с мъка се въззема
и тръгва пак мъчително напред.
Но стига до магията небесна,
омаяна от слънчогледовия цвят.
А никак, никак не е лесно
да му превземе слънчевия свят.
Така и аз превземах твоите чувства -
през иглени уши преминах,
за да ти кажа - ей ме - тук съм
и с теб завинаги ще съм, любима.
***
Иван ЕСЕНСКИ
Огледало
Отново ти?!
Дървото се разлиства.
Звъни зелено злато в твоя глас...
Завърна ли се?
В синевата бистра
на погледа ти тих политам аз.
От раменете дрехата ти пада.
Виновно затрептяват две сълзи.
И в стаята избухва като клада
червеното на твоите коси.
А аз наливам в чашите надежда.
А вън дървото бърза да цъфти.
А виното ревниво те оглежда
и все още не вярва, че си ти.
***
Димитър МИЛОВ
Момичето в бяло
Защо ли си спомних площад "Гарибалди"
и сънното утро, от слънце преляло,
когато премина с очи на кобалт и
със токчета звънки момичето в бяло.
И морза на нейните токчета ние
разчитахме с Есенски после на срички:
какво ли ни каза, преди да се скрие,
преди да потъне в тълпата сред всички?
Видение сякаш пред погледа мина,
повярвахме - беше това неизбежно.
Листата, облечени в жълта коприна,
от стъпките леки потръпваха нежно.
Очакваме ние все мигове звездни.
Но няма пощада за нас по начало -
защото в душата ти може да влезне
със токчета звънки момичето в бяло.
***
Матей ШОПКИН
Обръщение
На жена ми Магдалина
И все така висок и прав
вървях по родните предели
и вярвах в моя буен нрав
и в моите високи цели.
Не се предавах на врази
и от вражди не се вълнувах,
но кой Поета ще спаси,
ако духът му боледува?
Любима, гледай, в тези дни
природата цъфти и буйства,
но идат страшни изпитни
за моите сърдечни чувства.
Огромни облаци бучат
и падат мълнии по мене,
но ти не се плаши - светът
не ще ме види на колене.
На всичко аз ще се реша,
защото ти си ми закрила
и твоята добра душа
в душата ми поражда сила.
***
Тенко ТЕНЕВ
Откровения
На Тони
Ти си толкова хубава,
в този час мекозвезден...
Събирам те в себе си,
с всички твои думи и жестове.
Изграждам те в душата си,
извисявам те - тихомълком.
Толкова ми е хубаво,
очите пеят слънчево...
Искам света да прегърна,
а всъщност съм в твоите устни...
Меко докосвам изгрева,
тихо долавям думите...
...Извисявам те - тихомълком,
в този свят по човешки звезден!

