Музиката не е просто професия, тя е призвание и отговорност

ГЕОРГИ МИЛТИЯДОВ е композитор, аранжор, диригент и пианист с дългогодишна професионална практика и активна роля в развитието на българската музикална сцена. Носител е на над 40 национални и международни награди, сред които Голямата награда на Фондация "Димитър Бербатов", както и отличията "Млад музикант на годината" и "Музикален проект на годината" на БНР "Алегро Виваче". Автор е на повече от 500 аранжимента и на оригинална музика, писана както за утвърдени български изпълнители, така и за деца, отличавана в престижни конкурси за нова българска песен. Реализирал е мащабни концертни, образователни и сценични проекти като композитор, диригент и аранжор с водещи оркестри, опери и хорове в България. Често е канен за член на жури в национални и международни конкурси за изпълнители и за нова българска музика, а от 2022 г. е и музикален продуцент на Националния конкурс за нова българска песен "Мелодията на водата", организиран от Община Хисаря и СНЦ "Петнадесет лалета".

- Г-н Милтиядов, имате голямата чест и отговорност да сте диригент на Плевенската филхармония - авторитетна институция, която отбеляза своята 75-годишнина с богата програма и изяви на много сцени из България. Как изглежда през Вашия поглед това достойно представяне?
- За мен това достойно представяне е съчетание от история, памет, емоция и жива връзка с публиката. 75 години Плевенска филхармония означават поколения музиканти и вярна публика, които са изграждали нейния авторитет с труд и отдаденост. Юбилейната програма не беше просто поглед назад, а доказателство, че институцията има силно настояще и ясна перспектива. Срещите с публиката в цялата страна показаха, че музиката продължава да вълнува, когато е поднесена с професионализъм и искреност. За мен това беше особено лично преживяване, защото, освен като диригент, участвах и като аранжор и пианист.
Работя с Плевенската филхармония още от 2015 г. и съм благодарен за доверието, което получих от оркестъра и от директора Любомир Дяковски, въпреки че бях толкова млад и от Бургас. Това показва, че водещи са професионализмът и любовта към изкуството. През 2024 г. получихме и сериозно признание с наградите "Музикален проект на годината" и "Млад музикант на годината" за турнето "В света на музиката" с Веско Ешкенази и Вероника Тодорова - резултат от силна екипна работа и доверие с публиката. Всичко това носи и отговорност - да пазим традицията, но и да я развиваме, да търсим нови форми на общуване и да показваме, че Плевенската филхармония е жив и съвременен културен организъм.
- Като композитор, аранжор, диригент, пианист сте работили с почти всички оркестри и хорови формации, както и с известни и по-млади певци. Автор сте на десетки песни, на стотици аранжименти за всякакви състави. Има ли сред всичко това неща, събития, които се открояват в съзнанието Ви?
- Всяка среща, всеки проект и всяка творческа работа оставят своя следа в мен. С годините човек осъзнава, че нищо не е случайно - всяка песен, всеки аранжимент, всеки концерт изграждат пътя ти като музикант и като човек. Във времето аранжиментите стават все повече и днес най-вероятно вече са над 500, ако броим и студийните проекти, и работата ми с оркестри. Това не са просто бройки, а истории, свързани с конкретни хора, моменти, емоции и търсения.
Разбира се, има и по-специални събития - първите големи проекти, срещите с изключителни музиканти, концертите, след които усещаш, че си докоснал публиката по особен начин. Тези моменти остават завинаги и ти дават сили да продължаваш. Но най-ценното за мен е процесът - доверието между хората, общото търсене на смисъл и красота в музиката. Независимо дали пиша песен, правя аранжимент или заставам пред оркестър, се старая да бъда честен към себе си и към публиката. В този смисъл всички тези проекти не се сливат в нещо безлично, а се подреждат като личен дневник на моя творчески път, който ме вдъхновява да продължавам да търся, да се развивам и да вярвам в силата на музиката.

- Вашият интерес като че ли е разпределен поравно между класиката и поп музиката. Коя е общата основа на тези две обширни и на пръв поглед различни територии в музиката?
- Никога не съм вярвал в строгите граници между жанровете. За мен разделението на "класическо" и "поп" често е по-скоро условно, отколкото реално. В основата и на двете стои една и съща цел - да докоснеш човека отсреща. Да, като композитор работя основно в сферата на поп и детската музика, но в същото време оркестрирам за големи симфонични състави. Това не е противоречие, а мой съзнателен избор - да търся баланс между емоцията и мащаба, между непосредствеността и дълбочината. Обичам да обединявам жанровете, да смесвам езици и стилове, защото вярвам, че така музиката става по-жива и по-истинска. Един добър поп мотив може да звучи впечатляващо със симфоничен оркестър, а класическата форма може да даде нова стойност на една съвременна песен. Най-опасното в изкуството е да се затваряш в рамки. Музиката не търпи огради. Тя или говори на хората, или не. И ако успява да ги развълнува, няма значение какъв етикет й слагаме.
- Притежавате над 40 награди. "Наситихте" ли се, или все още изпитвате вълнение и радост, когато получавате такова признание от професионалисти и публика?
- Никога не съм се "насищал" с награди, защото не ги възприемам като цел сама по себе си. Те са знак, че трудът ти е бил забелязан и оценен - както от професионалната общност, така и от публиката. Всеки път изпитвам вълнение и радост, защото зад всяко отличие стоят много часове работа, съмнения, компромиси и отдаденост. В този смисъл наградата не е просто статуетка или диплома, а признание за целия процес.
Особено ценни за мен са последните отличия, с които се гордея - Наградата на публиката от "Бургас и морето" и Наградата за принос в изкуството и културата на гр. Плевен. Те имат специална стойност, защото идват както от хората, така и от средата, в която работя и се развивам.
С годините обаче се научих да гледам на наградите и по-спокойно. Те дават увереност, но не бива да те успокояват прекалено. Най-важната награда остава моментът, в който усещам, че музиката ми е докоснала някого и е оставила следа. Затова приемам всяко признание с благодарност, но и като стимул да бъда още по-взискателен към себе си и към следващите си проекти.
- С поета Пейо Пантелеев, с когото сте имали късмета и удоволствието да общувате и да творите, по възраст ви деляха няколко десетилетия. Но, изглежда, сте били, както се казва, сродни души, след като сте създали толкова хубави песни.
- С Пейо наистина ни деляха години, поколения и различен житейски път, но това никога не е било пречка. Още от първите ни разговори усетих, че говорим на един и същи език, когато става дума за музика, поезия и човешки ценности. Той беше човек с изключителна чувствителност, мъдрост и дълбочина. В неговите текстове имаше истина, чистота и неподправена емоция, които много естествено се превръщаха в музика. Неслучайно първият ми албум е изцяло по негови стихове и текстове - това беше мой осъзнат избор и знак на огромно уважение към таланта му. Работата ни заедно беше духовно общуване. Често се разбирахме без много думи - той знаеше какво търся в музиката, а аз усещах какво иска да каже с думите си. Именно това родство в усещанията ни позволи да създадем песни, които и днес носят своята искреност и сила. Срещата с него беше подарък и привилегия. Тя ме обогати не само като творец, но и като човек. И винаги ще съм благодарен, че началото на моя път е свързано с неговото име и наследство.

- Още една личност, с която е свързана Вашата творческа биография през годините, е композиторът Стефан Диомов. Вие направихте оркестрацията и цялата музикална картина на мюзикъла "Здравей! Как си, приятелю?" - с 24 от неговите най-популярни и обичани песни, посветен на 80-годишния му юбилей. Той беше изключително щастлив и развълнуван от този жест, предполагам и Вие?
- Работата ми с Диомов е едно от най-ценните преживявания в моя творчески път. Нашето сътрудничество започна още през 2011 г. и понякога с усмивка казвам, че съм извървял целия път - от "малко коледно елфче" в неговите концерти до оркестратор и диригент на негов мюзикъл.
"Здравей! Как си, приятелю?" стана възможен благодарение на Еделина Кънева, директор на НМТ "Стефан Македонски", както и на съвместната ни работа с либретиста Юрий Дачев и режисьора Камен Воденичаров. Поканата да бъда не само аранжор, но и диригент-постановчик беше огромна отговорност! Безкрайно уважавам Стефан Диомов - както като творец, така и като човек. Не е случайно, че основните поводи да се появявам на бургаска сцена през годините са именно неговите концерти...
Този проект беше много личен жест на уважение към неговото творчество. Вложих много сърце и внимание, а дори да звучи нескромно, бих казал, че познавам песните му до най-малката подробност - всеки тон, всяка фраза, дума и всеки нюанс. Затова и радостта му от резултата ме направи истински щастлив. Това признание е безценно и остава като силна мотивация да продължавам напред. Хората често се шегуват, че аз ще съм "новият Диомов" след време...
- В днешно време много от младите по-скоро гледат снизходително на предишните поколения, не се интересуват от тяхното знание. Но Вие очевидно цените онова, което може да се научи от хората с опит.
- Аз съм дълбоко убеден, че без приемственост няма истинско развитие. В моя път има трима души, които по особен начин обединяват всичко, което правя днес - Пейо Пантелеев, Стефан Диомов и големият диригент Георги Димитров. От Пейо Пантелеев научих уважението към думите и смисъла зад текста. От Стефан Диомов - как се ражда истинската, мелодична песен, която остава във времето. А от Георги Димитров - дисциплината, мащабното мислене и отношението към класиката и симфоничния оркестър. Понякога си задавам въпроса дали е случайно, че и тримата са от Бургас, че дори са били заедно в казармата и че именно те се превърнаха в мои ментори. За мен това е знак, че човек среща точните хора в точния момент от живота си.
Успоредно с тях обаче има и още една изключително важна фигура в моя път - в Плевен. Това е Максим Горанов - китарист, композитор и тонрежисьор, човек с изключителен усет към звука и детайла. Той ме въведе в света на студийната работа, на записите, на смесването и на професионалния звук. Благодарение на него започнах да разбирам не само как се създава една идея, но и как тя трябва да бъде "облечена" и поднесена, за да стигне пълноценно до хората. Освен това той ме "отключи" и към рок музиката - със своя характерен, разпознаваем звук и с отношението си към китарата като към жив организъм. Ако първите ме научиха как се ражда музиката, Максим ме научи как тя да зазвучи истински и убедително пред света. Как да бъде записана така, че емоцията, енергията и замисълът да се запазят. Всъщност това е цялата верига на музиката - от думата, през мелодията и оркестъра, до звука, който достига до слушателя. И съм благодарен, че имам шанса да се уча от хора, които владеят всеки от тези етапи.

- Преподавате в Националното училище по изкуства в Плевен. Вие сте пример как един млад човек може да успее в България и сте само с няколко години по-голям от своите ученици. Какво бихте искали да им предадете от Вашия житейски и творчески опит, какви наблюдения и поуки им споделяте?
- Работата ми в НУИ "Панайот Пипков" - Плевен, се оказа една от най-смелите, смислените части от моя път, защото там не просто преподаваш "музика", а участваш в изграждането на личности. Фактът, че съм активно работещ музикант и всеки ден съм в реалната професионална среда, ми помага да разбирам по-добре техните стремежи, притеснения и очаквания. Опитвам се да бъда не само преподавател, а и партньор в тяхното развитие - човек, на когото могат да се доверят. Освен професионалните умения, се стремя да им предам най-вече отношение към работата и към живота - дисциплина, постоянство, уважение към професията и към хората около тях. Обяснявам им, че талантът е само началото, а истинският успех идва от труда, търпението и способността да не се отказваш при първите трудности.
Споделям им и собствения си опит - че в България може да се успее, когато работиш честно, когато си подготвен и когато не правиш компромис с качеството. Уча ги да бъдат любопитни, да слушат много, да се развиват в различни посоки и да не се затварят в рамки. Най-важното, което искам да им предам, е вярата в себе си и в смисъла на това, което правят. Защото музиката не е просто професия - тя е призвание и отговорност. И винаги казвам, че не бива да се похабяват нито заради чужди амбиции, нито заради неясни цели в бъдещето. Важно е навреме да търсят своя път, да се ориентират честно със себе си и да имат смелостта да изберат това, което наистина ги прави щастливи и пълноценни. И още повече: Музикалното развитие изисква вътрешна нагласа, постоянство и осъзнат избор и не може да бъде постигнато чрез принуда!
- В днешно време бързо напредващите технологии обсебват голяма част от времето ни, а младите хора още по-лесно потъват в този необятен свят, като понякога дори се откъсват от реалността. Как може човек да намери мярката между отдиха и забавлението и съзидателната работа да развива своите интереси и способности?
- Технологиите сами по себе си не са проблем - те са инструмент. Всичко зависи от това как ги използваме и дали ние ги контролираме, или те започват да контролират нас. В моето детство нямаше днешните телефони, приложения и социални мрежи, затова времето ни беше разпределено по по-различен начин. Истината е, че никога не съм бил от хората, които прекарват много време в компютърни игри. Имах балансирано детство - от една страна, много занимания с музика, уроци, конкурси по пиано и пеене, а от друга - време за игри навън, за колело и за срещи с приятели.
Музиката винаги е била в центъра на живота ми. Често свирех у дома и се случваше да се събират деца под прозореца, за да слушат - нещо, което и днес ми напомня колко важно е да споделяш това, което обичаш. Мярката се намира тогава, когато човек има ясна цел и подкрепа от семейството и средата си. Когато знаеш защо полагаш усилия, развлеченията остават на мястото си - като отдих, а не като бягство. Опитвам се да казвам на учениците си, че няма нищо лошо в технологиите и забавленията. Важното е те да не изместват труда, любопитството и реалното общуване. В крайна сметка балансът идва с осъзнатостта - с умението да съчетаваш мечтите, дисциплината и радостта от живота. Именно това, според мен, помага на младия човек да се развива пълноценно.

- Неотдавна един човек, предполагам, промени основно Вашия начин на живот и мислене - Александър, който още от няколкомесечно бебе е с майка си и баща си по време на техни изяви. Как реагира на музиката, с която е заобиколен постоянно?
- Да, появата на Алекс промени много неща в живота ми - най-вече начина, по който гледам на времето, на отговорността и на приоритетите ми. Когато станеш родител, започваш да мислиш много по-внимателно за всяка своя стъпка. Работата ми е свързана с много пътувания и ангажименти, което означава, че не винаги мога да бъда до него толкова често, колкото ми се иска. И наистина много ми липсва. Той е присъствал на концерти и репетиции и още от малък реагира на звуците, на ритъма и на емоцията, проявява интерес към пианото, слуша, наблюдава и се вълнува.
В края на миналата година издадох и диск с коледни песни за деца, който е първият от поредица, която искам да развивам. Този албум е посветен именно на него и по свой начин е моят личен подарък и знак на любов. Ако някой ден избере музиката - ще го подкрепя. Ако тръгне в друга посока - също. Най-важното за мен е да расте обичан, уверен и свободен да открие своя път. Александър ме направи по-отговорен и по-взискателен към себе си. Той ми напомня всеки ден, че истинският успех не е само на сцената, а има стойност тогава, когато е съчетан с общата грижа на майката и бащата за едно спокойно и щастливо детство, без чужда намеса и излишни интерпретации.
- Какви събития предстоят в близко време, които вдъхновяват творческата Ви същност?
- 2025 г. беше изключително натоварена за мен, особено месец декември, който беше изпълнен с концерти, ангажименти и музикално продуциране на проекти. Това беше период с много енергия, но и с голяма концентрация и отдаденост. Затова през януари си позволих малко повече въздух и почивка от активната сценична дейност. Това обаче не означава, че съм спрял да работя - напротив, главата ми не спира да ражда нови идеи. Паралелно с това продължавам да бъда жури в конкурси за млади певци, да работя по оркестрация на балетен проект и да пиша нови песни. Студийната работа и записите също заемат важно място в ежедневието ми. В края на януари се завърнах и в Музикалния театър, където продължавам работата си по мюзикъла на Диомов и "Кабаре". В концертен план репетирам нови програми с Плевенската филхармония и с Общинския хор "Гена Димитрова" - Плевен, както и с учениците си в НУИ "Панайот Пипков". Именно това разнообразие - между сцена, студио, композиция, преподаване и работа с млади изпълнители ме вдъхновява най-силно и ми дава усещането, че съм в постоянно развитие.
Нека не забравяме, че музиката и културата са онези тихи сили, които ни държат будни, човечни и свързани помежду ни. А който се интересува от моята работа и проекти, може да намери повече информация за мен и в социалните мрежи.