Доларът губи позиции, ЕС залага на еврото

Катрин БОСЛИ, Майкъл РАШ,
Neue Zurcher Zeitung

През последните месеци доларът отслабна спрямо много други валути. Ролята му на водеща световна валута все повече се поставя под въпрос. В същото време китайският президент Си Дзинпин настоява за по-силен юан. Тази комбинация дава нов тласък на една стара европейска идея: еврото трябва значително да засили позициите си в световен мащаб, увеличавайки дела си като резервна валута и ставайки по-активно в международната търговия.
При въвеждането на единната валута през 1999 г. мнозина в Европа се надяваха, че еврото ще може да се конкурира с долара като глобална резервна валута. Но тези надежди не се сбъднаха. Напротив, след кратко възраждане интересът към еврото отново намаля, отчасти защото европейската икономика отбелязва бавен растеж от години. Според Банката за международни разплащания делът на еврото в световните валутни транзакции е спаднал от 38% през 2001 г. до 29% през 2025 г. Геополитическите сътресения от последните месеци и нарастващите съмнения относно надеждността на САЩ като партньор обаче съживиха търсенето на алтернатива на долара. Въпреки това в момента няма еквивалентен заместител: никъде по света капиталовите пазари не са толкова дълбоки и ликвидни, колкото в Съединените щати, а стоките - от петрол до мед - все още се търгуват предимно в долари.

Нов опит за по-силна роля на еврото

В момента е в ход нов опит за укрепване на еврото. Миналата седмица президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард обяви, че регулаторът ще преразгледа съществуващите репо линии (транзакция, при която актив се продава със задължение за обратно изкупуване на договорена цена след определен период) - форма на ликвидна подкрепа за страни, тясно свързани с еврозоната - за да ги направи по-привлекателни. Идеята е да се опрости достъпът до ликвидност в евро и да се увеличи международното търсене на активи от ЕС. 
Ползите от по-привлекателното евро са очевидни. Нарастващото търсене на активи, деноминирани в евро, би намалило пазарната доходност по облигациите, като по този начин би направило заемите по-евтини както за правителствата, така и за компаниите. Колкото по-активно се използва еврото в търговията и фактурирането, толкова по-малко компаниите трябва да се застраховат срещу колебанията на валутния пазар. 

"Баснословна привилегия" би била от полза за ЕС

САЩ се възползват от десетилетия от международното търсене на долара, което се запазва дори по време на кризи. Благодарение на това Министерството на финансите на САЩ може да емитира нови облигации при благоприятни условия, въпреки огромния си национален дълг. Валери Жискар д'Естен, който е бил финансов министър на Франция при Шарл дьо Гол през 60-те години на миналия век, нарече това явление "баснословна привилегия".
Подобна привилегия би могла да бъде полезна и за Европа: много от нейните задлъжнели страни трябва да инвестират повече както в отбрана, така и в дигитализация. Според бившия италиански премиер Марио Драги има годишен инвестиционен недостиг от приблизително 800 милиарда евро, за да бъде европейската икономика устойчива в дългосрочен план.
Въпреки това, за да стане еврото значително по-привлекателно в международен план, ще са необходими дълбоки реформи на вътрешния пазар, най-вече стартирането на Съюз на капиталовите пазари, който се обсъжда от 2014 г. Тази инициатива наскоро беше преименувана на Съюз на спестяванията и инвестициите (СИП). 
Една от ключовите разлики между икономиките на САЩ и Европа са техните финансови модели. Американските компании набират средства предимно чрез капиталовите пазари, докато европейците по-често разчитат на банкови заеми. Докато частните инвеститори в САЩ обикновено инвестират в акции и облигации, европейските домакинства често държат средствата си в банкови сметки с ниска лихва. Икономистите смятат, че тези средства биха могли да бъдат използвани по-продуктивно. Европейската комисия изчислява, че спестяванията в банкови сметки възлизат на приблизително 10 трилиона евро. Брюксел смята, че благодарение на Съюза на спестяванията и инвестициите тези пари могат да бъдат мобилизирани за инвестиции в икономиката.

Съвместното заемане остава спорно

На този фон идеята за паневропейски инвестиционни инструменти, като например съвместни дългови инструменти на ниво ЕС, отново излиза на преден план. Целта е да се изглади хетерогенността на европейските пазари на държавен дълг и да се създаде инструмент, сравним с държавните облигации на САЩ или Япония.
Идеята за съвместна отговорност за държавен дълг обаче остава силно спорна и вероятно ще бъде политически почти неосъществима, особено в Германия и редица по-малки страни. Някои участници на финансовите пазари също смятат, че еврооблигациите не са решаващо условие за развитието на европейския пазар. 
Друго твърдение също е безспорно: големи обеми евро активи, циркулиращи на пазара, биха създали нови стимули за участниците извън Европа. И тук вече се очертават промени. През последните две години американски и други неевропейски компании все повече емитираха облигации, деноминирани в евро. До края на 2025 г. делът на емитентите от страни извън Европейския съюз ще достигне 28% според немската банка Helaba.
Банка ING изчислява, че международният интерес към валутния пазар на ЕС ще остане висок през тази година, не на последно място, защото лихвените проценти в еврозоната в момента са по-ниски, отколкото в САЩ.
Освен това финансовите министри на страните от еврозоната изглежда се стремят да увеличат дела на стейбълкойните, базирани на евро. Това са цифрови валути, чиято стойност е обвързана със стабилен бенчмарк, като например държавни облигации или злато. Те обещават повишена ефективност на плащанията, тъй като преводите могат да се обработват в един-единствен, автоматизиран и евтин процес. Стейбълкойните са решение на частния сектор, за разлика от цифровото евро, което може да бъде емитирано от ЕЦБ. Те са предназначени като допълнение към паричните средства, но както са проектирани в момента, предлагат малко предимства пред традиционните електронни пари.
Пазарът на стейбълкойни (който представлява 40% от целия крипто пазар) е изцяло доминиран от долара. Tether е може би най-известната стейбълкойн валута: след Bitcoin и Ethereum тя е третата по големина криптовалута с пазарна капитализация от 184 милиарда долара.
Един от ключовите проблеми с дигиталните валути са значителните рискове, които те представляват за финансовата стабилност: разплащанията и управлението на клиентските средства се изместват от банките към емитентите на стейбълкойни, които са по-слабо регулирани. 
Девет банки от девет различни страни, включително UniCredit, ING, SEB и Deka, се обединиха, за да създадат евро-стейбълкойн, отчасти за да направят плащанията по-бързи и по-евтини, заобикаляйки американските индустриални гиганти като Mastercard и Visa.

Търсенето на еврото остава предизвикателство

Международното търсене на еврото остава сериозна пречка за паричната независимост на ЕС и нито Европейската комисия, нито ЕЦБ могат пряко да му повлияят. Докато стоки като петрола се ценообразуват в долари, много държави и компании извън Европа ще предпочитат да вземат заеми в долари, за да смекчат валутните рискове.
Друг фактор, ограничаващ търсенето, е малката тежест на европейските държави във водещите индекси, използвани от инвеститорите за оценка на портфейлите им от ценни книжа. Например, в индекса MSCI World Stock Index САЩ представляват 71%. Франция е на първо място сред страните от ЕС по този показател, но делът й е само 2,6%.
По-високото тегло за Европа в тази класация обаче ще изисква както по-голям икономически растеж, така и появата на конкурентоспособни големи компании в ЕС.
Освен това поддръжниците на общоевропейското заемане трябва да вземат предвид, че подобни облигации все още не са включени в ключови финансови индекси. Това намалява международното търсене и усложнява пласирането на ценни книжа по време на криза. Въпреки че Европейската комисия в Брюксел активно настоява за включването на такива активи от доставчици като MSCI, досега това е било неуспешно.
Както при много други инициативи на ЕС, предложените мерки за насърчаване на еврото вероятно ще имат малък ефект или ще бъдат приложени със закъснения. И ако успеят противно на очакванията, Европа ще се изправи пред риска да пострада от собствения си успех.
Факт е, че увеличеното международно търсене на еврото обикновено води до укрепване на валутата спрямо долара, йената и британската лира. Това би било изпитание за вече отслабения външнотърговски сектор на ЕС и от своя страна би могло да забави икономиката.

Със съкращения