Музиката трябва да прави хората щастливи

СТОЯН КАРАИВАНОВ е единственият бандонеонист в България, който използва класическа аржентинска система. Първоначално изучава баян и акордеон, завършва информатика, но огромният му музикален талант и любознателност, както и любовта му към аржентинското танго, го карат да се насочи към бандонеона. Изучава инструмента при проф. Фабио Фуриа в Консерваторията в Каляри, Италия, участва в майсторски класове на Хуан Хосе Мосалини и Даниел Бинели. През 2022 г. създава първия български танго оркестър - "Либертанго". Носител е на наградите "Музикант на годината 2022" на БНР, първа награда в категорията "World Music" на Международния акордеонен конкурс в Клингентал (2023) и наградата "Бандонеон" на Крефелд, Германия. През 2025 г. записва своя първи солов албум "Seleccion de Tangos", чиято премиера ще се състои на 11 декември в голямата зала на БИАД в София, като част от програмата на "CULTURAMA Fest". 

- Господин Караиванов, предстои премиерата на дебютния Ви солов албум "Селекция от танга". Какво да очакват присъстващите на това събитие?
- На 11 декември по цял свят се отбелязва Световният ден на тангото и съм много щастлив, че всяка година успявам да направя поне едно хубаво събитие. На премиерата на албума слушателите ще чуят някои от произведенията, изпълнени от мен на соло бандонеон, нещо изключително бутиково, което се случва рядко по света. За щастие, това е третият ми рецитал в София в рамките на една календарна година. Присъстващите ще могат да ми задават въпроси, ще им разкажа как се случва целият процес по създаването и записването на албума, имало ли е трудности. Искам да бъде един отворен концерт, в който публиката да не е само публика, а да взема участие в събитието. 
- Първият Ви албум сигурно има особено значение, защото поставя началото на Вашата звукозаписна дейност.
- Още когато започнах да свиря на бандонеон, съм имал желание да валидирам солов албум. По стечение на обстоятелствата се случи последната година да работя върху първия си албум, който е и солов. За мен беше голямо израстване като музикант, оттук нататък за реализацията на албума ще се грижат продуцентите, за мен най-важното беше процесът по създаването, понеже този процес успя да ме развие повече. Изключително съм благодарен на човека, който през това време беше до мен - Хуан Хосе Мосалини, и при подготовката, и по време на звукозаписа. За мен работата по албума се оказа като един вид университет, който завърших със създаването на самия диск.
- Показателно е, че още предпремиерно имаше огромен интерес към албума. 
- Честно казано, съмнявах се как би потръгнал той като маркетинг, защото бандонеонът е изключително бутиков инструмент, още по-бутиково е тангото в соло изпълнение. По препоръка на продуцентите от "Гега Ню" реших да го пусна в продажба по-рано и се учудих, че половината от бройките, които бях подготвил за премиерата, вече са изчерпани. Наложи се да спра моите продажби, за да има за премиерата. 
- Записите са нещо изключително стойностно и важно за всеки изпълнител и композитор, тъй като остават в музикалната история и за бъдещите поколения меломани.
- Надявам се, че и аз съм оставил малка следа с този албум. В него има и две произведения, които се записват за първи път: мое дебютно танго и тангото на Астор Пиацола "Decarisimo" в преработка за соло бандонеон от Нестор Маркони, един от най-гениалните бандонеонисти на нашето време. Маркони е записал всичките си преработки, с изключение на тази, и аз реших да я запиша. Когато седнах зад микрофоните в студиото, разбрах защо Маркони не е влязъл да си го запише сам, но вече нямаше как да се откажа и да променям репертоара, който бях избрал... 
Подготовката на цялата програма ми отне една година. Много съм щастлив, че достигнах измерения, каквито не съм си представял, че съществуват като звук на този инструмент. Успях да израсна и технически, и интелектуално, много съм благодарен на процеса, беше много обогатяващо. Оттук нататък се надявам, че на световната сцена се появява един български танго албум, който ще направи впечатление. 
- Кое беше водещото при подбора на произведенията и защо избрахте точно тях?
- За мен беше водещо албумът да бъде слушаем, така че една двойка да си го пусне, да си отвори бутилка вино и да се наслади на музиката. Много често имах спор при подбора, че албумът става кратък, но аз настоявах да може да се събира и на плоча, понеже много обичам да слушам винил и съм забелязал, че това е времетраенето, което ми е приятно да слушам. Оттам нататък исках тангата, които избрахме, да бъдат експлозивни, да има нещо лирично, нещо съвременно, както и нещо авторско. И успяхме отвсякъде да подберем по едно бижу, върху което да се фокусираме. Добре е да се записват произведения, които са предизвикателство и показват голямото майсторство на изпълнителя, но за мен преди всичко музиката трябва да е хубава и слушаема.

- Вие сте първият бандонеонист от младото поколение, който е изпълнил цялото творчество на Астор Пиацола за бандонеон и оркестър. Защо това беше важно за Вас?
- Както с албума съм си поставил цел да израсна като солов изпълнител, така с концертите на Пиацола си бях поставил за цел да направя един доста по-сериозен репертоар, а не да се огранича с първия му концерт за бандонеон и оркестър и да спра дотам. Да бъда по-универсален, да добия повече опит за работа с различни инструменти в оркестъра. Това е един изцяло различен свят от това да свириш солови танга.
- Включили сте в албума и своята творба "Amoroso", разкажете нейната история.
- Естествено, както всичко, свързано с тангото, има любов. Тя се роди благодарение на едни стихове на Цвета Тодорова, които бях прочел. Оригиналът на композицията беше за стихотворение и музика, но в процеса на подготовката на албума реших да я преработя, да я направя малко по-богата и само инструментална.
- Завършвате успешна година, наситена с разнообразни прояви. Какво бихте откроили като най-вълнуващо събитие или среща?
- Въпреки изключителните поводи, които имах тази година - и наградата от Германия, която беше неочаквана, въпреки отличията в България, множеството концерти, за мен най-специално остава турнето ми с Веско Ешкенази и Плевенската филхармония. Първо, защото музиката, която е в програмата, разказва историята на тангото, пречупена през класическата музика, европейска, аржентинска, филмова музика, наистина показваме тангото от всеки ъгъл. Втората причина е сътрудничеството ми с Веско Ешкенази - вълшебен музикант, виртуоз, човек, който застана до мен, подкрепи ме в тази идея и е огромно удоволствие да съм на една сцена с такъв музикант. Много се радвам, че тази година изнесохме 15 концерта, за следващата планираме да посетим още доста градове, мислим и за 2027 г.
- Как младите хора възприемат бандонеона, споделят ли желание да изучават този инструмент?
- На всички мои концерти, освен по-зрялата публика, за мен е голямо удоволствие, че мога да срещна и деца, и хора на моя възраст, може би защото това, което представяме, е достъпно и разбираемо. Посветил съм се на още една идея: от 2024 г. преподавам акордеон в Националното музикално училище "Любомир Пипков" и много деца вече ми се доверяват да тръгнат по моя път като баянисти, проявяват интерес и към бандонеона. Изключително щастлив съм, че в бъдеще ще имаме и такава школа в България.
- Завършихте магистратура по дирижиране и майсторски класове при именити диригенти. Да свириш на бандонеон олицетворява пълната свобода, а да дирижираш оркестър изисква на първо място желязна дисциплина. 
- Когато записвах магистратурата, имах една цел: когато някой ден имам танго оркестър, да не съм "бос". Дирижирал съм симфонични оркестри, имам концерти зад гърба си, но за мен целта беше изпълнена със създаването на моя оркестър "Либертанго" и работата с него. И магистратурата наистина ми помогна за изграждането на тази дисциплина. Ако просто бях инструменталист с амбицията за оркестър, може би оркестърът и ансамблите ми нямаше да просъществуват въобще. При мен се работи със зверска дисциплина, няма място за грешка, нито за прошка, но и резултатите са налице. В програмата ни с Веско няма диригент, аранжиментите са мои, аз водя ансамбъла, партнираме си на сцената - ето още едно място, където използвам уменията си от магистратурата.
- В предишен разговор ми споделихте огорчението си от факта, че държавата няма еднакво отношение и грижа към "щатните" и към свободните артисти. Забелязвате ли промяна в тази посока?
- През последните години се случиха някои добри неща - имаме програмите към НФ "Култура", благодарение на такава програма тази година успяхме да реализираме първия музикален танго фестивал в България "Либертанго", да направим и няколко пътувания зад граница. Но това, което все още липсва, е възможността устойчиво да се развиват подобни събития. Може би е заради всички сътресения, които стават в сферата на културата, и постоянната смяна на ръководствата, които имат различни виждания. Сменят се програмите и планирането на един фестивал е изключително трудно. Успяхме с много големи усилия да създадем фестивал с пет събития, с гостуващи музиканти от Аржентина, Франция и Чили. И не става въпрос за никакви печалби, по-скоро за загуби от такъв фестивал. За мен е много важно да правим неща за хората, така че да може те да се обогатяват и заедно с тях да се развиваме и ние. Но наистина все още няма устойчивост - когато е създадено нещо хубаво, то да продължи. 
Давам за пример Бандонеоновата награда, която получих от Германия, на името на създателя на инструмента Хайнрих Банд, който е роден в град Крефелд, и се дава веднъж на две години. Когато ми я връчиха, в разговора ми казаха, че ще получа и 5000 евро, с които мога да правя каквото поискам. В този момент почувствах задължение да ги вложа в моето изкуство. И благодарение на тази подкрепа от град Крефелд успях да реализирам албума си. Понеже записите бяха осъществени в Париж, цялата подготовка е скъп процес, който не беше обвързан с никаква администрация, попитах дали желаят в обложката на албума да сложа тяхното лого и думи на благодарност. Единственото, което поискаха, е догодина да отида там и да изнеса солов рецитал, който също вероятно няма да бъде безплатен, а те искат да представят продукт, който е бил подкрепен и осъществен благодарение на тях. Подобни представяния в България не срещат такава подкрепа, общо взето се правят "на мускули".
- Когато публиката Ви избра за "Музикант на годината", получавайки наградата, предложихте брак на Вашата любима Ася, а след това станахте и семейство. Двамата работехте над камерен проект за бандонеон и контрабас...
- Да, дори миналата година успяхме да го представим на фестивала "Дни в Балабановата къща" в Пловдив и двамата открихме церемонията на "Музикант на годината". Работим върху много нови неща, които ако успеем да представим догодина, би било изключително хубаво. Даниел Бинели, бандонеонист, който е свирил с Астор Пицаола, ми посвети произведение за бандонеон и духов квинтет, надявам се, че догодина ще има своята премиера. Работя по въпроса за първи български концерт за бандонеон и оркестър, който също се надявам да представим догодина, както и върху разширяване на репертоара за бандонеон и оркестър с много съвременни композитори. Така че покрай работата, която върша, за да се хареса моята музика на публиката и да бъде чувана все повече, съм много щастлив, че мога да развивам и инструмента, и жанра. Защото двете неща трябва да вървят ръка за ръка.