Лявата политика е защита на труда, семейството, на слабия

- Г-жо Михалевска, какъв знак е избирането на Крум Зарков за председател на БСП?
- Това е знак, че партията отказа да бъде довършена. Че в последния момент имунната система се включи и каза: „Стига.“ Изборът на Крум Зарков не е просто смяна на председател. Това е политически сигнал, че БСП избира да живее - като партия със смисъл, а не като формална структура за постове, договорки и временни мнозинства. След години на съмнения, размиване и колебания, конгресът избра характер. Избра не поредния компромис, а ясна посока. Това е важно, защото хората отвън отдавна виждат онова, което ние вътре понякога се преструваме, че не виждаме: че партия, която не защитава себе си, не може да защити и никого другиго.
Крум Зарков е знак, че БСП може да бъде модерна, без да се отказва от корените си. Че може да бъде партия със самочувствие, а не периферия, не малък безгласен придатък, не заложник на вътрешни сделки. И да го кажем ясно: това е избор срещу модела на „вътрешното статукво“, което години наред държеше партията в режим на оцеляване вместо на развитие. Срещу безкрайното въртене на едни и същи лица, едни и същи зависимости и едни и същи оправдания. Срещу онзи стил на управление, при който важните решения се правят тихо, а последствията ги плащат структурите – и накрая избирателите. Това е избор на почтеност, компетентност и смелост – смелост да казваш истината, дори когато не е удобна; да застанеш пред всеки социалист и да носиш отговорност.
Да, това е нова енергия. Но тази енергия трябва да бъде превърната в действие. Защото обществото няма да ни даде кредит на доверие само заради вътрешен избор. Хората ще ни повярват, когато видят последователност, характер и ясни позиции във всеки труден момент. Когато разберат, че тази промяна не е емоция от един конгресен ден, а устойчива политическа линия.
Трябва да бъде осъзнато,че без лява партия България оставя без защита хората, които работят и пак не могат да живеят нормално, хората, съградили държавата, нашите пенсионери.
Ще видим в тези избори доста леви тези, послания и обещания от различни партии - и нови и стари, но трябва да ни е ясно, че това ще бъде единствено и само борба за гласове от хора без лява същност.
Лявото не е дума. Лявото е ценностна система. То означава държавата да застава на страната на труда, а не на капитала; на страната на хората, които произвеждат, а не на онези, които само разпределят. Ако ние не заемем тази позиция категорично и без колебание, други ще се опитат да я имитират. Но имитацията винаги личи.

- Кои са основните задачи пред партията?
- Първата задача е да върнем вярата и лицето си. Да върнем доверието. И то не с думи, а с действия, които се виждат и се усещат. Хората не искат „периферни“ политици - искат честни. Искат предвидимост и последователност. Искат да знаят, че БСП не говори едно пред камерите и друго в кабинетите. Че не сменя позицията според това кой натиска повече и кой обещава повече. Доверието се връща, когато признаеш грешките, когато се разграничиш от провалите и когато спреш да се криеш зад процедурни хватки. Ние имаме какво да признаем. Имаме и какво да поправим. И трябва да го кажем високо: има решения от последните години, които нанесоха щети – не на един човек, не на една група, а на БСП като идея и като обществен смисъл. От това трябва да се излезе с морал и с политическа воля. И тук няма място за половинчати стъпки. Ако искаме да възстановим авторитета си, трябва да покажем, че сме способни на вътрешна самокритика и на реална промяна на поведението. Не козметична, а същностна.
Втората задача е да се обърнем към реалния живот. Да се върнем там, където хората живеят и се борят - не само в София, а в цяла България. Доходи и инфлация. Цени и несигурност. Достъпно здравеопазване - не „на хартия“. Качествено образование за нашите  деца. Обезлюдени региони, където държавата е изчезнала. Съдебна система, която наказва дребните и пази силните. Лявата политика не е лозунг. Лявата политика е защита на труда, защита на семейството, защита на слабия срещу произвола. Това е държава, която стои зад човека, а не зад монопола. Това е справедливост, която не е привилегия.
И трябва да сме конкретни - с числа, със срокове, с ясни механизми. Хората са уморени от абстрактни обещания. Те искат план и искат гаранции, че някой ще следи този план да бъде изпълнен.
Третата задача е да спрем вътрешното говорене и да започнем да говорим с обществото. Тези братоубийствени конфликти не са „идеологически“. Те са изтощителни битки за влияние, които обществото отдавна е отписало като безсмислени. И хората бяха прави да ни наказват за това. Трябва масово да преглътнем егото си и да се захванем за работа. България няма време.
И този нов ден изисква ново поведение. По-малко шум, повече резултат.

- След конгреса какви са първите конкретни задачи?
- Обединение. Но не фалшиво обединение, тип „да се прегърнем за снимка“. Истинско - със спиране на саботажа, със спиране на подмолните атаки и с уважение към решението на конгреса. Без „наши“ и „ваши“. Има само БСП - и всички носим еднаква отговорност пред предстоящите важни избори, във или извън листи.
Също така структурите трябва да усетят център. Да усетят подкрепа. Да има ежедневна връзка, ясни задачи, ясни послания. В момента в много общини хората са демотивирани, уморени и гневни, защото са оставени сами да „оправят“ последствията от решения, които не са взимали.
Центърът трябва да бъде гръб, не тежест. Партията е жива там, където има активни структури, а не в телевизионните студия.
И естествено подготовка за избори: професионална, дисциплинирана, ясна. Кампанията не е импровизация. Не е „кой ще говори по телевизията“. Кампанията е терен, разговори, доверие и структура. Кампанията е и защита на вота - организация по секции, контрол, наблюдение. Ако не пазиш гласа на хората, нямаш право да ги молиш за него.

- Има ли разделение между поколенията?
- Не вярвам в конфликта между поколенията. Това е удобна постановка да се прикрият истинските проблеми. Истината е, че разделението не е „млади срещу стари“. Разделението е между онези, които искат партията да бъде обществена сила, и онези, които я третират като апарат. Партия, която забравя историята си, няма бъдеще. Но партия, която не дава път на нови хора, също няма бъдеще. Балансът е необходим. И Крум Зарков е мостът - институционална тежест, компетентност, модерен прочит. Промяната не е възраст. Промяната е смелост. И готовност да носиш отговорност, а не да се криеш зад колективни решения.
И най-важното - промяната е култура на работа. Уважение между поколенията, обмен на опит и доверие.

- Какви трябва да бъдат листите за предсрочните избор?
Листите трябва да бъдат от първите знаци за промяна. Не могат да бъдат сбор от вътрешни „услуги“ и компенсации. Няма време за вътрешни сметки. В листите трябва да видим почтеност, експертиза и обществен авторитет. Хора, които могат да работят, а не само да присъстват. Хора, които имат позиции, биография, уважение.
Ние, членовете на Националния съвет, трябва да гласуваме с ясното съзнание, че историята ще ни запомни или като ликвидатори, или като социалисти, които са имали куража да защитят лявата идея в България. Това не е патетика. Това е реалният залог.
Когато обществото види имената, трябва да разпознае нова енергия и професионализъм, а не повторение на стари формули, които очевидно не работят на някои места.

- Каква кампания очаквате?
- Кампания, обърната към хората. Не към студия, не към вътрешни централи, не към партийни кръгове. Кампания без агресия, защото зад агресията винаги прозира страх.
Кампания към хората, които броят стотинки на касата. Към младите семейства, които не знаят дали ще останат в България. Към възрастните, които живеят между лекарства и сметки. Към регионите, които държавата изостави много отдавна. Кампания с ясни решения: за доходите, за цените, за здравеопазването, за жилищната политика, за сигурността на труда.
Това трябва да бъде кампания на достойнството. Без истерия, без омраза, без фалшиви врагове. С твърдост, но и с разум.
Хората искат държава, която не ги унижава. Искат справедливост, която не е привилегия за „нашите“. Искат лява партия с гръбнак и с мозък - не тържище. Искат надежда, която стъпва на реалност. Аз вярвам, че с Крум Зарков БСП може да бъде лява партия, адекватна на времето и нуждите на хората. Но това няма да стане само с избора му, а с общата работа на всеки един социалист.