ЛЮБОВТА...

Боян АНГЕЛОВ 

Немислимо 

Никой няма да ме обича,
както ме обичаше ти.
Виждам как старостта съблича
продадените мечти
и ги поставя внимателно
върху прашния скрин.
Мислех, че обезателно
ще се превърна в един
от новомъчениците
на умиращите любови,
ако не бяха очите ти
на всичко готови.

***

Георги КОНСТАНТИНОВ

Глобална любов

Навред,
в милионите хора,
безсънно трепти любовта -
тъй както в гората напролет
шумят милиони листа.

И всяко листо
там лудува...
Дори и за миг да замре,
просторът голям се вълнува
подобно зелено море.

Тъй и ние,
макар и различни,
еднакво трептим в любовта
и нашите трепети лични
вълнуват глобално
света...

Г л о б а л н о ли казах?
Май ражда се термин нов...
Сред толкоз глобална омраза
нека има
и глобална любов!

***

Боян БОЙЧЕВ

Граматика

                                  На Ели

Аз - съществително 
С най-различни значения, 

Ти - прилагателно
В най-превъзходна степен, 

Ние - словосъчетание 
С най-важното значение, 

Любовта ни - глагол 
Винаги в сегашно време. 

Получава се изречение - 
Удивително, с многоточие, 
Продължаващо в безкрайност...

***

Петър АНДАСАРОВ

С теб завинаги

Калинка гледам как превзема
изправения цъфнал слънчоглед.
Ту пада с болка, ту с мъка се въззема
и тръгва пак мъчително напред.

Но стига до магията небесна,
омаяна от слънчогледовия цвят.
А никак, никак не е лесно
да му превземе слънчевия свят.

Така и аз превземах твоите чувства -
през иглени уши преминах,
за да ти кажа - ей ме - тук съм
и с теб завинаги ще съм, любима.

***

Иван ЕСЕНСКИ 

Огледало

Отново ти?!
Дървото се разлиства.
Звъни зелено злато в твоя глас...
Завърна ли се?
В синевата бистра
на погледа ти тих политам аз.
От раменете дрехата ти пада.
Виновно затрептяват две сълзи.
И в стаята избухва като клада
червеното на твоите коси.
А аз наливам в чашите надежда.
А вън дървото бърза да цъфти.
А виното ревниво те оглежда
и все още не вярва, че си ти.

***

Димитър МИЛОВ

Момичето в бяло

Защо ли си спомних площад "Гарибалди"
и сънното утро, от слънце преляло,
когато премина с очи на кобалт и
със токчета звънки момичето в бяло.

И морза на нейните токчета ние
разчитахме с Есенски после на срички:
какво ли ни каза, преди да се скрие,
преди да потъне в тълпата сред всички?

Видение сякаш пред погледа мина,
повярвахме - беше това неизбежно.
Листата, облечени в жълта коприна,
от стъпките леки потръпваха нежно.

Очакваме ние все мигове звездни.
Но няма пощада за нас по начало -
защото в душата ти може да влезне
със токчета звънки момичето в бяло.

***

Матей ШОПКИН

Обръщение 

      На жена ми Магдалина

И все така висок и прав
вървях по родните предели
и вярвах в моя буен нрав
и в моите високи цели.

Не се предавах на врази
и от вражди не се вълнувах,
но кой Поета ще спаси,
ако духът му боледува?

Любима, гледай, в тези дни
природата цъфти и буйства,
но идат страшни изпитни
за моите сърдечни чувства.

Огромни облаци бучат 
и падат мълнии по мене,
но ти не се плаши - светът
не ще ме види на колене.

На всичко аз ще се реша,
защото ти си ми закрила
и твоята добра душа
в душата ми поражда сила.

***

Тенко ТЕНЕВ

Откровения

                  На Тони

Ти си толкова хубава,
в този час мекозвезден...
Събирам те в себе си,
с всички твои думи и жестове.
Изграждам те в душата си,
извисявам те - тихомълком.
Толкова ми е хубаво,
очите пеят слънчево...
Искам света да прегърна,
а всъщност съм в твоите устни...
Меко докосвам изгрева,
тихо долавям думите...

...Извисявам те - тихомълком,
в този свят по човешки звезден!