Към българската реч

Матей ШОПКИН


Под глухите и черни небосводи
на злите триезични времена
апостолите Кирил и Методий
изтръгнаха от мрака светлина.

И ти се появи над вековете
с крилете на небесна благовест.
Ти, майчина кърма и дъх на цвете,
и щит на българската горда чест.

Какво са бранни подвизи и слава
пред твоята нетленна красота?
Корони и дворци мълчат в забрава,
но ти оставаш - вечна и света.

О, ти оставаш - кремък и магия,
и чудото на всички чудеса!
И как са необятни с тебе тия
отечествени древни небеса!

И как душата с тебе се възражда,
и как трепти от твоя нежен зов.
И как пламти божествената жажда
за работа, за песни, за любов!

Ти, родна моя, с нищо несравнима,
бъди и пребъди под този свод,
за да останем с тебе, за да има
България и български народ!