Наследството на Йоско Йосифов

Диригент, композитор, общественик - така най-кратко може да характеризираме Йоско Йосифов (1911-2001). Първият по старшинство ученик на проф. Панчо Владигеров. Първият наш композитор, създал концерт за виолончело. Първият наш композитор, създал девет симфонии. Добър възпитаник на своя ментор и приемник. 
Ала маестро Йоско Йосифов е бил поканен преди 1944 г. лично от легендарния Сирак Скитник, за да оглави радиото в Стара Загора. Междувременно поема и оперния театър там. След 1944 г. е сред основателите на Варненската опера заедно с Петър Райчев, Руслан Райчев, Събчо Събев. И там е близо две десетилетия. През това време подпомага първите стъпки на прочути наши оперни певци - Никола Николов, Лиляна Анастасова, Лиляна Василева, на световноизвестните белкантови маестри Райна Кабаиванска и Александрина Милчева.

Близък е бил с акад. Петко Стайнов и Чудомир. И тримата са от Казанлък

Там, в читалището "Искра", артисти са били родителите на маестрото. Там са и първите музикални изяви на диригента и композитора. Сформира оркестър, който сам ръководи още като ученик. По-късно ще напише няколко великолепни солови песни, които прославеният му брат проф. Илия Йосифов ще изпълни, а други ще запише за фонда на Българското национално радио.
Огромно уважение засвидетелства към Маестро Георги Атанасов - считаше го за човек, повлиял му в музикално отношение. В негова памет Йоско Йосифов преоркестрира и записва със състава на Варненската опера "Гергана" - емблематично произведение за нашата музикална култура. Профилът на Йоско Йосифов е на класически композитор. Той търси мелодиката, близостта с природата на Балкана, онази структура на творбата, напомняща на Бетовен или Петко Стайнов. 

Музиката му е жизнерадостна. Но и философски осмислена

Днес, за съжаление, не се изпълнява. Днес, за съжаление, няма компактдиск с негови произведения. А в Националното радио са записани почти всички негови творби. Някои от тях той оставя в библиотеката на Радиото, за да се попълни фондът й откъм нотен материал. Близостта с фолклора е обяснима, защото сам е представител на онова славно композиторско поколение, отпочващо с Петко Стайнов и завършващо с Парашкев Хаджиев, определяно като второ. Но той имаше убежденията на класик. Да може да се запее, да се изтананика, да се потърси и намери оригинална музикална тема, която да се разгърне най-често в сонатна форма. В някои от своите симфонии той експериментира - и с форма, и с мелодика. Да речем "Балканът" (седма поред), той считаше за свое върхово достижение. Но Йоско Йосифов има и една великолепна Пролетна соната за цигулка и пиано, която преди около 30 години записа големият наш виртуоз проф. Ангел Станков. Композиторът се насочва и към мащабната форма на операта - "Цар Самуил", "Биляна". Апропо, 

"Цар Самуил" все още чака сценичната си реализация - вече над 80 години

Много ценеше работата си с певците. Когато Никола Николов пя на 75 години в "Трубадур" (2000 г.), Йоско Йосифов го поздрави за творческото дълголетие. А големият певец отговори сърдечно, че това дългогодишно добро пеене се дължи в някаква степен и на самия Йоско Йосифов, защото той е знаел как да работи с младите певци така, че да не пресилва гласовете. Беше поласкан от оценката на Радосвета Бояджиева, която някога казала: "Във Варненската опера певците пеят, не реват." 
Въобще беше широко скроен човек. Богат човек. С огромна библиотека. Грижовен баща и съпруг. Неговата внучка - Боряна Йосифова, днес често припомня за големия диригент и обществен деятел. Но нашето общество остава негов длъжник: по-често трябва да звучи хубавата му музика, по-често трябва да се излъчват записи под неговата палка. А той беше радостен, че в един композиторско-диригентски клас е бил с Атанас Маргаритов, Васил Стефанов, Светослав Обретенов. Носеше светли спомени за Добри Христов, за Едмундо де Веки, чийто майсторски клас посещава в началото на 40-те години на миналия век.
Считаше за свое най-голямо произведение сина си - проф. Александър Йосифов, който се очерта като една от най-крупните фигури в културния живот на България в 70-те-80-те години на ХХ век и част от първата четвърт на ХХI. 
Да е светла паметта на големия композитор, диригент, културен деятел Йоско Йосифов!