Немска тъга. По Мартин Лутер

На 2 октомври м.г. в речта си пред Международния дискусионен клуб "Валдай", провел се в Сочи, руският президент Владимир Путин, като коментира призивите за превъоръжаване в Европа (аргументирани със заплахата от собствената му страна), заяви: "Чуваме, например ФРГ, която говори как германската армия трябва отново да бъде най-мощната в Европа. Добре, наблюдаваме внимателно какво се има предвид." (за подробности - виж "Оръжия вместо масло. Второ издание", ДУМА, 7 октомври 2025 г.).
Путин направи много изразителна физиономия тогава, което си заслужава да се види отново на видеозаписа от форума. Тя не обещава нищо положително за адресатите. 
Те обаче винаги са се отличавали с особено отношение към целеполагането - щом са си навили нещо на пръста, ще го постигнат, независимо от цената. Ето, преди дни ръководителят на Еврокомисията, германката Урсула фон дер Лайен, попитана дали ЕС може да си позволи такива разходи за отбрана (а съмнението далеч не е безпочвено на фона на общия хал на европейската икономика), каза: "Някои хора питат дали можем да си го позволим. Но аз казвам, че не можем да си позволим да не го направим." 
С една дума - пари за друго може и да няма, но за оръжия и война винаги ще се намерят. Тук е добре да се напомни, че през миналия век Германия два пъти тръгва по пътя на нарастването на военните разходи и милитаристката истерия и двата пъти това завършва с катастрофа за нея, за цяла Европа и за България в частност.
Фон дер Лайен е представител на германската десница, но и вляво нещата са същите, но с известни, така да го кажем, нюанси.
На 31 януари т.г. в град Кобленц министърът на отбраната на ФРГ, социалдемократът Борис Писториус своеобразно обясни защо германците трябва да се превъоръжават, дори да мрънкат: "Не можеш да пръднеш щастливо с тъжен задник", каза той, цитирайки видния духовник и теолог от XV век Мартин Лутер. 
"В края на краищата, безкрайните оплаквания за това колко ужасни са враговете на демокрацията изобщо не ни помагат. Не, всичко зависи от това колко страстно сме готови да защитаваме тази демокрация", продължи Писториус.
Руската заплаха е вече нещо като перпетуум-мобиле - вечен двигател за политически процеси, които са потенциално способни да "измият" демокрацията от Европа чрез репресия срещу опозицията (опитите за забрана на водещи политически сили и мажоритарни кандидати в ЕС, защото не се харесва позицията им) и за форсиране ръста на акциите на военните концерни, и за захранване с финансиране на цял пласт от неправителствения сектор, паразитиращ върху страховете от война. 
Ако оставим настрана разсъжденията дали и доколко "руската заплаха" е реална, изпъква въпросът каква е цената на тази "защита на демокрацията", за която говори Писториус, и кой ще я плати.
С известно успокоение установяваме, че цената засега ще я плаща Украйна. Поне това научихме от друг германец - председателя на Мюнхенската конференция по сигурността Волфганг Ишингер. В началото на месеца той дава интервю за немското издание "Тагесшпигел", цитирано от БТА, в което заявява: "Докато Украйна брани Европа, заплахата (за източния фланг на НАТО - бел. авт.) не е толкова голяма... Няма нищо друго, което да желая повече на народа на Украйна. Но руската заплаха за нас, германците, ще се засили, ако евентуално спиране на огъня не бъде придружено от внушително намаляване на (военния потенциал), струпан в западните военни окръзи на Русия."
С други думи, това стъписващо със своя цинизъм изказване казва ясно - Украйна не може да се предаде, дори да иска. Тя трябва да стане курбан на европейските страхове от Русия. На Украйна отреждат съдбата на "кървав праг", в който да се препъне руският ботуш, тръгнал към Европа. А тя съгласна ли е? А той тръгнал ли е?
В същото време от страниците на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" колумнистът Давид Прайзенданц зове за създаването на "на най-голямата конвенционална армия в Европа" и задава въпроса в статия със същото название: "Защо не изпратите германски войници в Украйна?".
Действително, защо не ги изпратите? Вече го правихте два пъти и от това в Европа не стана нито по-спокойно, нито по-мирно, нито пък спечелихте нещо, но защо да не опитате трети път. Всеки път изглежда по-различно от предния, нали?
Докато някои разсъждават кога и колко германски войници да бъдат изпратени в Украйна, други броят колко немци са съгласни с това. 
Според "Шпигел" не са много. Бригадата на Бундесвера в Литва - първата линия срещу "руската заплаха", останала без войници. От 1971г. щатът за доброволци бил зает само 10%. 
Десет процента е разликата между напъна на политиците и медийната им обслуга, и реалността. Впрочем, в светлината на примера, използван от министъра на отбраната Писториус, не е много уместно да използваме думата "напън", но човекът сам си го избра. 
Щеше да е смешно, ако не беше тъжно.