Производството в ЕС ще стане невъзможно поради климатичната политика*

Малте ФИШЕР,
Neue Zurcher Zeitung

Когато федералният канцлер Фридрих Мерц говори за германската икономика, той обича да използва фраза, която точно описва нейните проблеми: ценова конкурентоспособност. Според него тя се е влошила рязко през последните години. За да възстанови икономическото си здраве, Германия трябва да си възвърне конкурентоспособността в ценообразуването.
Всъщност разходите на компаниите се увеличават ежедневно, поръчките им намаляват, а външната конкуренция се засилва. В началото на следващата година разходите ще се повишат отново, а ценовата конкурентоспособност ще намалее. Причината е климатичната политика на федералното правителство и Европейския съюз.
В началото на 2026 г. националният данък върху въглеродния диоксид (CO2) ще се увеличи от сегашните 55 евро на тон на 55-65 евро. Ограничени климатични сертификати за секторите „сгради“ и „транспорт“, които дават право на емисии на CO2, ще бъдат продавани на търг. За тях е определен законово ценови коридор. Отоплението и шофирането ще станат по-скъпи.
Литър бензин или дизел ще добави приблизително три цента. Отоплението с газов котел за типична самостоятелна къща ще стане по-скъпо с над 40 евро годишно. Компаниите също ще трябва да плащат повече - за зареждане с гориво на автопарка си и за отопление на офисите и производствените си обекти.

По-малко безплатни сертификати 

Освен това в началото на следващата година ЕС ще затегне системата за търговия с емисии за промишлеността, енергетиката, авиацията и морския транспорт - Системата за търговия с емисии (СТЕ). Общият брой на търгуемите сертификати ще намалее. Освен това правителствата ще разпределят по-малко безплатни квоти на бизнеса, отколкото преди.
В продължение на 20 години ЕС има общоевропейски таван на емисиите на CO2. Компаниите, които произвеждат парникови газове при дейността си, са длъжни да закупят сертификати за емисии. Те се търгуват на пазар, където цената се определя от търсенето и предлагането. През третото тримесечие цената им беше приблизително 75 евро за тон CO2.
Това създава стимули за инвестиции в технологии за намаляване на емисиите. За да се избегне поставянето на европейските компании в неизгодно положение на пазарите както в Европа, така и извън нея, властите досега разпределяха значителен дял от сертификатите безплатно на енергоемки индустрии - производители на желязо, стомана, алуминий, цимент, торове и химикали. Някои сертификати за вътрешни европейски въздушни пътувания и корабоплаване също бяха издадени безплатно.
От началото на следващата година тази практика ще приключи. Въздушният и морският транспорт вече няма да получават безплатни сертификати. Производителите на желязо, стомана, алуминий, цимент и други енергоемки продукти ще бъдат длъжни да закупят сертификати за 2,5% от своите емисии. До 2030 г. този дял ще се увеличи до 48,5%, а от 2034 г. компаниите ще бъдат задължени да придобиват всички необходими сертификати. Това ще увеличи производствените им разходи и ще подкопае ценовата им конкурентоспособност.
Основният растеж ще се ускори от намаляването на общия брой налични сертификати от страна на ЕС, напредъка в декарбонизацията на икономиката и целта му да направи Европа климатично неутрална до 2050 г. През следващите години общият брой сертификати ще намалее с 4,3% годишно и с 4,4% от 2028 г. Този недостиг вероятно ще повиши цената на сертификатите и ще увеличи допълнително производствените разходи.

Вносителите също ще трябва да закупят сертификати.

И това не е всичко. За да се защитят европейските компании от конкуренти от държави, които не прилагат търговия с емисии и не налагат данъци върху CO2, се въвежда Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM). От следващата година вносителите на желязо и стомана, алуминий, цимент, торове, електроенергия и водород ще бъдат задължени да закупят сертификати на ЕС за 2,5% от емисиите на CO2, генерирани от производството на тези стоки в чужбина. Цената на сертификатите CBAM е обвързана с пазарната цена в европейската система ETS 1.
До 2034 г. делът на емисиите във вноса, подлежащ на сертифициране, ще се увеличи до 100%. Следователно вносът на стоки, подлежащи на тези условия, би трябвало да стане толкова скъп, колкото и производството им в ЕС.

Новите сгради ще станат още по-скъпи

Според изчисленията на „Комерцбанк“ Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) ще увеличи разходите за внос на торове и цимент с 1% през следващата година в сравнение с 2024 г. Ако въглеродният отпечатък на вносните продукти остане непроменен през следващите години, увеличението на цените на торовете и цимента ще се ускори до приблизително 20% до 2030 г., тъй като ще трябва да се купуват сертификати за нарастващ дял от емисиите на CO2, вложени в производството. „За потребителите в Германия не само вносните стоки, подлежащи на системата за сертифициране, ще станат по-скъпи, но и някои местни поради покачващите се цени на компонентите и полуготовите продукти“, казва икономистът на „Комерцбанк" Винсент Щамер. Покачващите се цени на цимента и стоманата вероятно ще направят жилищното строителство по-скъпо. Това ще окаже натиск върху новото строителство и ще изостри жилищната криза в Германия.
Цените на храните също може да продължат да се покачват поради покачващите се цени на торовете. Ако профсъюзите изискват по-високи заплати на фона на нарастващите разходи за живот, ценовата конкурентоспособност ще се влоши допълнително.

По-ниски шансове за продажба на световните пазари

Дори ако „спиралата на заплатите“ не се обърне, системата за сертификати подкопава конкурентоспособността на самите компании. Разходите, дължащи се на по-високите цени на вноса и намалената наличност на безплатни сертификати за местно производство, не се компенсират при износ на стоки. Това подкопава позицията на произведените в Германия продукти на световните пазари.
Последицата може да бъде, че „енергоемкото производство в Европа вече няма да е възможно в бъдеще“, предупреждава Германската индустриално-търговска камара. Асоциацията се стреми да внедри механизъм за компенсиране на разходите за германската и европейската индустрия при износ на стоки. Проблемът е, че отстъпките и субсидиите за износ нарушават правилата на Световната търговска организация (СТО) и биха могли да доведат до съдебни дела от други страни срещу ЕС и Германия.
Освен това президентът на САЩ Доналд Тръмп вероятно няма да е склонен да приеме идеята Европейският съюз да оскъпява американските стоки на европейския пазар чрез климатични сертификати. Германската търговска камара предупреждава за „риска от икономически вредни търговски конфликти и нарастващ протекционизъм“.

Натиск на европейския пазар

Дори на самия европейски пазар германските и други европейски производители са подложени на натиск поради системата за сертифициране. В момента механизмът за корекция на границите не се прилага за готови продукти. Например китайските автомобилни производители могат да изнасят автомобилите си за Европа без корекции на границите, докато китайската стомана, която германските автомобилни производители купуват за каросерии, става все по-скъпа поради новата система. Стоманата представлява 12% от всички междинни разходи в германската автомобилна индустрия и дори 20% в машиностроенето.

Бюрократични задължения за отчетност

Допълнителни опасения за бизнеса са въпросът как да се изчисли въглеродният отпечатък на вносните продукти. За точни изчисления европейските вносители зависят от данни от своите доставчици. Според представители на търговската камара много от тях не са в състояние да събират такива данни и изискват обучение от европейски купувачи. Някои са възпрепятствани от антитръстовите ограничения в своите страни, докато други ще прехвърлят разходите за събиране на данни върху европейските клиенти, което допълнително увеличава цената на вноса. Самите вносители са отговорни за точността на данните. „Ако необходимите данни не могат да бъдат получени от производител от трета страна, се налагат санкции“, отбелязва камарата. Глобите варират от 10 до 50 евро за тон неотчетени емисии. Ако дадена компания подаде непълни или неточни данни повече от два пъти поред, са възможни санкции, надвишаващи 50 евро за тон. Камарата подчертава, че въвеждането на отчетност по новата система за сертифициране ще създаде „значителна бюрократична тежест“.
Следователно ЕС понастоящем позволява на компаниите да използват стандартни стойности на емисиите на CO2 за продукти, отговарящи на условията за сертифициране. Тези стойности се основават на средните емисии на десетте страни с най-голяма въглеродна интензивност. Ако действителните емисии на вносни стоки се различават от стандартните стойности, вносът изкуствено се оскъпява повече или по-малко. Това нарушава конкуренцията в зависимост от това дали местните производители се конкурират с вносни стоки или ги използват като суровини и компоненти.
Малко вероятно е ЕС и националните правителства да се откажат от системата за сертифициране на въглеродния отпечатък, въпреки проблемите и нарастващите разходи. Търговията със сертификати генерира значителни приходи за бюджетите. В Германия приходите от търгове се насочват към Фонда за климат и трансформация (KTF). С това федералното правителство планира да субсидира цените на енергията, които преди това е повишавало чрез собствената си климатична политика. Трудно е да си представим по-парадоксална схема.

* Заглавието е на редакцията