Рекох и аз да си поговоря с Изкуствения интелект. Ежедневните ми срещи с Естествения интелект ми бяха докарали само високи разходи за хапчета и за алкохол. Свързах се с интелекта и направо му рекох:
- Искам да съм щастлив!
Изкуственият интелект отговори на секундата:
- Здравей, определи по-конкретно какво за теб е щастие?
Замислих се - никой не ми беше поставял въпроса така ребром. Все пак отговорих:
- Да съм свободен гражданин в свободна държава.
Интелектът ме запита:
- Какво е свобода според тебе?
Гледай го ти него, - че ако той не знае какво е свобода, аз ли? Реших да не се заяждам на дребно и зададох друга задача:
- Искам да съм богат!
Изкуственият интелект след секунда ме запита:
- Богат духовно или богат материално? Дай пример за богат човек.
Брей, доста усукана работа. Когато бях малък, често ми повтаряха, че ние сме богати душевно хора. Но по-късно ми стана ясно, че това не е така. Ние бяхме богати духовно, а душевно - болни... Реших да играя контра и запитах интелекта:
- Дай ми ти пример за богат!
Интелектът вика:
- Различни са вариантите: бедният иска да е богат, богатият - да е здрав, здравият - да е женен, жененият - да е мъртъв... Няма ясна дефиниция.
Не вървеше добре разговорът. Пак смених темата:
- Искам да живея в демократична страна, стига компромиси!
Интелектът пак ме запита:
- Какво е демокрация?
Останах без дъх! Може ли такова нещо, да ме пита толкова дребни неща. Викам му:
- Демокрация е... демокрация...
Ама, чакай малко, бе, рекох си! Аз питам за най-важните неща, които Изкуственият интелект трябва да знае без грам колебание, а той мен ме препитва като първокласник. Махнах с ръка, предадох се:
- Виж, дай да говорим за по-прости неща. Искам да живея спокойно и охолно, а не да ме втриса от скъпотията всеки път, когато погледна витрините в магазина. Да не крадат толкова, да не ме лъжат и да не ме боли главата.
Изкуственият интелект рече:
- Боли те главата, защото не вникваш в думите на правителството. То ти казва, че няма инфлация, а ти не го чуваш и твърдиш обратното. То ти казва, че в страната има мир - ти упорито отричаш това. Правителството всеки ден ти повтаря, че живееш добре, а ти направо го анатемосваш.
Смаях се!
- Ти - питам го - интелект ли си или си говорител на правителството?
Изкуственият интелект безстрастно реагира:
- Не съм говорител на нищо. Ти настояваш да живееш в радост, но не искаш и дума да чуеш.
- Добре - съгласих се аз. - Ще те питам нещо, още по-просто! Бил съм по света и съм видял, че хората имат свободно време, разхождат се, ядат сладолед и се забавляват. Кога у нас ще има истински атракцион - да се смеем, да се забавляваме. Или поне влакче на ужасите? Да се качим на него и да пищим до изнемога, когато набере скорост!
Изкуственият интелект категорично отсече:
- У вас никога няма да има влакче на ужасите.
Зяпнах:
- И що така?
- Защото нямате нужда. Вие всяка новина я посрещате като бедствие, от всяка чужда радост свят ви се върти и все пищите, когато някой не е съгласен с вашето мнение. Затова.
Ядосах се и изключих Изкуствения интелект. Какво лапацало само! Май по-добре е да си продължа да се срещам само с Естествения интелект - той чак такъв всезнайко не е. Пък и него можех да го ритна.

