Дългият път на България към еврото

След присъединяването на Хърватия през 2023 г., България стана 21-вият член на Еврозоната на 1 януари 2026 г. Това е кулминацията на дълъг процес, започнал с падането на авторитарния режим на Тодор Живков през 1989 г. и травмата от хиперинфлацията, която достигна 1058,4% през 1997 г. Защо на България й отне толкова много време, за да приеме еврото и какви са последиците? Това пита в статия за онлайн изданието The Conversation професорът по икономика в университета Cote d"Azur Доминик Тор.
В неделя, 19 април 2026 г., бившият български президент Румен Радев спечели парламентарните избори, получавайки 130 от 240 места. Той поема държава, която прие еврото на 1 януари 2026 г. 1,95583 лева се равняват на 1 евро - левът като историческата валута, беше премахнат. Българската народна банка стана член на Евросистемата на Еврозоната. Защо беше взето това решение - един исторически обзор от 1990 г. до наши дни.

Хиперинфлация след падането на Берлинската стена

През 1997 г. България преживява период на хиперинфлация, достигайки пик от 1058,4%. В такава ситуация работещите са изкушени незабавно да конвертират заплатите си в чуждестранна валута, което води до обезценяване на националната валута. Тази ситуация принуждава търговците на дребно постоянно да коригират цените, за да избегнат риска от продажба на загуба.
Затова политическите и финансовите власти въведоха валутен борд - силно рестриктивна, но ефективна парична система за борба с инфлацията. На практика това включва обвързване на стойността на лева с друга валута, като например еврото или германската марка.
Въпреки че тази стратегия се оказа успешна и инфлацията падна до 22% през 1998 г., България загуби контрол върху икономическата си политика.
Междувременно, прекомерно ниският и най-вече прекомерно нестабилен среден темп на растеж (-9,12% годишен растеж на БВП през 1992 г., 5,21% през 1996 г. и -8,40% през 1999 г.) обезкуражи елита, който постепенно напусна страната. Между 1992 г. и 2001 г. населението намаля с 6%. Тези, които не бяха склонни да емигрират, останаха да чакат ползите от Европейския съюз, към който България се присъедини през 2007 г.
Въпреки многократните искания от страна на българските власти, Европейският съюз забави интеграцията на страната в Еврозоната. Въпреки че количествено измеримите показатели - нива на инфлация, лихвени проценти - не бяха всички положителни, Европейският съюз посочи предимно изкуствено стабилния валутен курс като необходимо условие за функционирането на валутния борд. По-неформално, Европейският съюз беше обезпокоен от нестабилността на своите институции и трудността им да контролират - понякога дори в собствените си редици - тревожното ниво на корупция.

Икономическото наваксване на България

През юли 2020 г. България се присъедини към Европейския валутен механизъм (чакалнята на Еврозоната) с цел приемане на еврото през 2024 г. След години на колебание, решението за присъединяването й беше взето през юли 2025 г.
Остават обаче някои въпроси: Достатъчно стабилни ли са институциите? Може ли да възникне икономическа или финансова криза в България и да подкопае паричния съюз? Решението за присъединяване към Еврозоната по същество отговаря утвърдително на първия въпрос. Ако в България възникне криза, се смята, че българите, с подкрепата на съседите си, биха могли да се справят с нея на местно ниво.
През 2025 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на България от 100 милиарда евро представлява само 0,7-0,8% от БВП на Еврозоната, което ограничава силата на евентуалните странични ефекти. Реалният напредък на България (коригиран спрямо инфлацията) е много осезаем от 2007 г. насам: брутният вътрешен продукт на глава от населението, който беше 41% от средния за Еврозоната при присъединяването й към Европейския съюз, сега е 67% от тази средна стойност.

Как България вижда прехода си към еврото

Българската политическа класа е предимно проевропейска от десетилетия. Тя подкрепя приемането на еврото, тъй като то намалява транзакционните разходи и прави банките по-сигурни. Сега те вече се регулират съгласно стандартите на Европейската централна банка. Тези стандарти отдалечиха България от ситуацията от 1996 г., когато над 60% от заемите не се изплащаха.
През 2026 г. тази политическа класа се надява да привлече нов капитал, създаващ работни места. Както и в други централноевропейски страни, национализмът и евроскептицизмът набират сила в българската политика. Румен Радев, президентът на страната, подаде оставка през януари. След проевропейското му президентство, реториката му става по-двусмислена: "Окончателният разрив между българите и политическата класа настъпи с отказа на парламента да проведе референдум за датата за въвеждане на единната европейска валута. Народните представители лишиха хората от правото им на избор."
Проучвания, проведени от българския институт Алфа Рисърч през тази година, показват, че поддръжниците и противниците на еврото са разделени по равно - 49% "за", 45,8% "против". Според последното проучване на Евробарометър на Европейската комисия, 49% от българите са против единната валута през 2025 г. Мненията против нея са били значително по-високи през 2022 г., което поставя в перспектива смесеното впечатление, представено от тези данни.
Разбира се, потребителите се страхуват от загуба на покупателна способност, която винаги се случва само в незначителна степен, когато дадена държава приеме еврото. Последният опит показва, че тази допълнителна инфлация е ограничена - от 0,2% до 0,35% - и временна. Следователно е разумно да се предположи, че същото ще е валидно и за България и че този преход ще бъде от полза за страната.

Защо отне толкова време?

В действителност България е извървяла дълъг път. Валутният борд - паричната система, която я спаси от хиперинфлация през 1997 г. - е едновременно аномалия в свят на широко разпространени плаващи валутни курсове и капан, който може да се затвори за тези, които го приемат, когато желаят да се присъединят към паричен съюз.
Тази система за емитиране на валута е донякъде подобна на това, което теоретично представляваше златният стандарт (една валута е еквивалентна на фиксирано тегло злато), комбинирана с пълната конвертируемост на банкнотите в злато. Българската народна банка, наричана в този случай "емисионен борд", може да осигурява ликвидност само в левове, обезпечена с резервната валута, първоначално германската марка, а по-късно еврото, или с държавни облигации, деноминирани в тази резервна валута.
Достъпът до левова ликвидност става рестриктивен, което механично намалява инфлацията - банките са ограничени в кредитирането си и следователно предотвратяват скок на цените и заплатите. Академичната литература обяснява, че освен този "дисциплиниращ ефект", самият механизъм генерира обществено доверие, карайки хората да задържат левове, вместо незабавно да ги конвертират в "твърди" валути като германската марка или еврото. Именно това се случи по време на стабилизацията на България през 1998-1999 г.
Тази система има своите ограничения. Дисциплината се отнася и за държавата, която не може да разчита на централната банка да провежда операции на открития пазар (купуване и продажба на държавни облигации на паричния пазар) и да ? помага да взема заеми на разумни цени. По този начин българската държава взема заеми в евро от чуждестранни кредитори в Люксембург (Люксембургската фондова борса действа като търговски център за международни ценни книжа). Що се отнася до банките, те не могат да разчитат на "кредитор от последна инстанция" в случай на криза, тъй като централната банка по дефиниция не може да играе тази роля.

В заключение

Българите се оказват донякъде по-обвързани с останалата част от Европа, в която от години изпращат своите лекари, изследователи и други инженери-емигранти. Българската държава ще може да се възползва от по-благоприятни лихвени проценти в Люксембург, който вероятно ще остане мястото, където се емитира българският дълг, докато не се появи достатъчно развит местен пазар.
През 2025 г. България се класира на 84-то място в Индекса за възприятие на корупцията на Transparency International. Европейската централна банка ще може да действа като кредитор от последна инстанция за местните банки. Прехвърлянето на стоки, услуги и пари ще бъде улеснено, което би било от полза за износителите. Тези ползи биха могли да доведат до по-високи цени и заплати, като по този начин ограничат отложената конкурентоспособност на българската икономика. Във всеки случай, България ще трябва да подобри резултата си в международния Индекс за възприятие на корупцията.

Нюз БГ

*Заглавието е на редакцията