Да си спомним за Милен Пенев

На 2 юни, неслучайно, ще бъде чествана 75-годишнината на актьора и режисьора Милен Пенев в залата на ДКТ "Константин Величков" в Пазарджик. Ще бъде прожектиран телевизионен вариант на неговия авторски моноспектакъл за Христо Ботев "Свободата е мила, истината е свята" - продукция на Телевизионен център Пловдив от 1982 г. Оттогава са изтекли 36 години. Милен Пенев не е между живите. Горе-долу по едно и също време, в началото на прехода, си отиде и театроведът Петър Кольовски, създател на пловдивската телевизия. Той написа рецензия за театралния спектакъл "Мечта с въпроси" и предложи на Милен да се заснеме тв вариант. Но едва ли щеше да има предстояща проява с честване годишнина на Милен Пенев, ако не беше разровил паметта ни един изтъкнат пазарджишки театрал - сценографът Марин Маринов, работил с Милен Пенев. Той ме потърси и започна издирването на телевизионния вариант. В това дело, продължило няколко месеца, поради различни пречки и процедури всеки в края на краищата се оказа на висотата на моралните изисквания и служебен дълг - и директорът на Пазарджишкия театър Александър Жеков, и директорката на сегашната БНТ Пловдив Десислава Шишманова, и завеждащата архивния фонд Мая Георгиева. Всички се оказахме хора с памет.
Колко от големите ни режисьори имат тази щастлива участ - да си спомнят за техни спектакли?! Големите ни актьори ще останат в спомена на поколенията чрез филмовите си роли и превъплъщения, дори чрез участието си в популярни телевизионни формати. А другите - тези, които работиха извън столицата, чиито филми са редки или спорни? През април, на 13-и, се навършиха 75 години от рождението на Милен Пенев. Колко души го помнят извън тези, с които непосредствено е работил? Колко души помнят неговите роли в киното и в театъра, неговите театрални спектакли? Той посвети близо 20 години от своя живот на работата си в Пазарджишкия театър. Дебютира като постановчик с "Очарователната обущарка" от Федерико Гарсиа Лорка през 1975/1976 г. И остана привързан/влюбен в испанската драматургия до деня на преждевременната си смърт. Последната му постановка бе "Невидимата дама" от Калдерон през сезона 1989/1990 г. А междувременно в тези години се случиха и "Официалният костюм" от Инклан, и  "Домът на Бернарда Алба" от Лорка. Търсеше навсякъде гротеската, дори откри за България нейния испански вариант - есперпентото, и ни го предложи в странната пиеса на Валийе-Инклан  "Официалният костюм".
Милен нямаше нито едно случайно заглавие, защото в неговата недълга творческа кариера на пазарджишка сцена се състояха още "Призраци" и "Хеда Габлер" от Ибсен, "Златната мина" от Ст. Л. Костов, "Няма да платим, няма да платим!" от Дарио Фо, "Следобеден сън" от Маргарит Минков, "Тартюф" от Молиер, "Съвсем между нас" от Алън Ейкбърн. Особени, оригинални, дори скандални тълкувания на известни класически текстове и на съвременни пиеси ни предлагаше толкова различният Майкъл, Милен Пенев. Общуването, работата с него беше приключение. Ценеше усилието за придобитата култура. Обичаше живописта и дружеше с художници. Преди време във Факел.бг бе публикувана пиесата на Неда Антонова за Ботев. И с негови почитатели си спомнихме за великолепния му моноспектакъл "Мечта с въпроси". Създаден по стиховете, статиите и фейлетоните на Ботев, той беше съкровен отговор на всичко онова, което го вълнуваше и което не успя да направи във филма на Никола Корабов.
"Свобода или смърт" е третият филм на актьора, след това са "Иконостасът", "Козият рог", "Сиромашко лято" и "Завръщане от Рим". Във филма на Корабов Милен Пенев играе ролята на Христо Ботев - приликата им е не толкова физическа, сходството е във впечатлението, което всеки от тях, тези красиви одухотворени хора, произвежда върху околните. Но образът във филма не се получава така, както Милен си го е представял. Незарастваща рана за него беше противоречивият прием от страна на критиката, но и на публиката. И Милен Пенев в продължение на години писа пиесата си "Мечта с въпроси". Сам изигра поета революционер с невероятен успех на камерната сцена на Пазарджишкия театър през сезон 1980/1981 г. Игра го при огромен успех и в София и Пловдив. Телевизионният ни център под тепетата засне спектакъла. Ботев е интерпретиран малко - у нас, и с право, съществува респект към националните икони. Повече опити са правени в обговаряне на образа на Левски в театъра чрез пиесите на Константин Илиев и на Стефан Цанев и в киното и телевизията. Подход към образа и свързаните с него теми направи и Максим Генчев. Опитът, дори когато е спорен, е ценен. Трябва да се пазят старите филмови ленти.
Отиват си големите актьори, големите режисьори. Под въпрос е опазването на паметта за тях. Винаги са ме впечатлявали монтажните филми за актьори, режисьори, певци, музиканти на руската ОРТ (Първи канал), има подобни филми и по тв мрежата Arte, по немската ZDF. Изглежда, там знаят добре цената на таланта. Иначе не можем да изплуваме сред телевизионни формати еднодневки, сред утринни, предиобедни, следобедни тв формати, водени от професионалисти със съмнителна обща култура. Кой, ако не БНТ, е призвана да пази културната памет?!