Да получиш благословия в Шри Ланка...

Посрещнаха ни с транспарант: "Горещо ви приветстваме!". На български език. Обкичиха ни с шалове от цветя. Усмивките не слизаха от лицата им. 

Във фоайето на хотела, чието име тъй и не запомних, палихме благоуханни свещи, по-точно - мъчихме се да палим. Защото свещите гаснеха от силния вятър, който връхлиташе от океана към сушата, преминаваше през нас, рошеше косите ни, продухваше мислите, сърцата, телата ни, за да не остане нищо от онова, излишното, което бяхме помъкнали със себе си на стотици километри... 

Когато се поокопитихме, видяхме, че фоайето... хем беше фоайе, хем не беше. Сякаш нямаше никакви стени. Ни откъм океана, ни откъм сушата. От другите две страни - коридори (към едното и другото крило с ресторанта). Бе някак особено да си във фоайе на хотел и едновременно - на плажа на океана, от едната страна, и досами жп линията на сушата, от другата страна. Да, само на четири-пет метра от хотела минаваше жп линия, по която доста често прелитаха влакове, пълни с усмихнати хора... 

По-късно разбрахме, че стените откъм океана и сушата са подвижни и много рядко, само когато вали проливен дъжд, ги затварят. 

Повечето обществени сгради и дори къщите в Шри Ланка са построени на тоя принцип: с подвижни откъм океана и сушата стени, за да може вятърът да минава свободно през тях - предпазна мярка спрямо жегите.

Само храмовете тук са затворени от всички страни. И от всички страни са защитени.

Благословия в Благословената земя...

По време на всяко пълнолуние в Шри Ланка се отбелязва празник, свързан с Буда. Разноцветни знаменца трептят над улиците денем и нощем, а когато падне мрак, статуите на Буда, ступите и храмовете светят, искрят, блестят, възвестяват доброто и светлината. Феерията е невъобразима. 

Тук монасите дават благословия, а накрая връзват на китката частица от нишката, която просителите са държали, докато трае многогласият им песенен благослов. Тяхното благословително дневно или нощно пеене символизира победа над мрака - будното сърце всякога не спи. Будното сърце пее, свети и добротвори по всяко време.

Благословията е безплатна, ако и пеенето на монасите да продължава половин час, че и повече. Решите ли все пак нещо да дадете, не следва това да са пари, а само неща, удовлетворяващи ежедневните нужди на монаха: оранжев плат (за дреха), купичка, игла и конец, бръсначка, ветрило. Нищо повече. Нищо излишно... 

За всяка благословия ние подготвяхме седем дара. Преди връчване се изреждахме да ги докоснем. Всички. Посетителите на храма също се накупчваха да ги пипнат. Така всеки лично изпращаше на монасите своята благословия. И своята любов. С чисто тяло, чисти мисли и чиста душа. 

Така е прието тук. Всеки всекиго да благославя и обича - дори само с едно докосване на чужд дар, който по този начин става някак общ и много-много по-голям.

Храмът Келания Раджа Махавихара...

Намира се съвсем близо до столицата Коломбо, на брега на река Келания и е една от най-големите будитски светини в Шри Ланка. Сведения за него се срещат още в исторически хроники от ІІ в. пр. Хр. Бяха ни уведомили, че е истинско бижу на будистката архитектура. И се оказа бижу. Няколко пъти е бил изравняван със земята, но пак и пак се е издигал насред руините. Съвременното здание е от началото на ХІХ в.

Преданията разказват, че между този храм и Шри Ланка съществува пряка връзка: ако храмът е запуснат, страната е в упадък; ако храмът е в разцвет, и страната процъфтява. Тук всяка година в деня преди пълнолунието през януари се провежда фестивал, който отбелязва посещението на Буда. На мястото, където Буда е проповядвал, днес се издига прекрасна ступа, а в нея - златен трон, обсипан със скъпоценни камъни. 

Според легендата Буда е дошъл тук на осмата година от своето просветление, за да усмири разногласията между двама братя, които не могли да си поделят драгоценния стол. Буда започнал да им говори за мир и любов и не спрял, докато братята не се прегърнали. Накрая те дори подарили на храма стола, който от източник на раздор се превърнал за тях в символ на мира и любовта. 

В храма Келания Раджа Махавихара голямата забележителност е осемметровата статуя на лежащия Буда, но и на Буда в медитация под дървото Бодхи. Човек може да се наслади още на изящни стенописи и фрески, изобразяващи различни епизоди от живота на Буда и историята на храма. 

Дървото Бодхи...

Докато чакахме за благословията, някакъв монах неочаквано ми подаде съд с вода и ми подсказа, че трябва да полея огромното дърво наблизо. Какво бе това дърво и защо бе толкова огромно в първия момент не осъзнах... Полях корените му, някои от тях дори се подаваха от земята, като го обикалях с благоговение, което изникваше от само себе си в мен. Едва тогава загрях, че е дървото Бодхи. И се досетих, че да поливаш дървото Бодхи тук се смята за голяма привилегия. Стотици поклонници се редят на дълги опашки, за да го полеят или дори само да го докоснат и то да изпълни желанията им. 

Дървото Бодхи (Боди или просто Бо) е от рода на смокините. Под него, в местността Бодх Гая в Индия, Буда получава просветление. В будистката иконография листата му се изобразяват като сърце. То дори си има празник - 8 декември, когато се отбелязва Денят на Бодхи или просветлението на Буда. 

Фиданки от дървото Бодхи, 32 на брой, са донесени на острова от сина и дъщерята на индийския цар Ашока (304-232 г. пр. Хр.), един от най-ревностните будисти в своето време. Така че най-старите дървета Бодхи в Шри Ланка са преки "потомци" на дървото, под което принц Сидхарта Гаутама става Буда, а останалите дървета Бодхи тук са от техни фиданки. 

Фиксирана е годината, в която е засадено дървото Бодхи в древната столица Анурадхапура - 242 г. пр. Хр. Тук то си има и специален храм - Храмът на свещеното дърво Бодхи. Различни древни владетели в различно са строили около това дърво Бодхи стени и са ги укрепвали, а будистки монаси от град Канди дори направили златна ограда. Така пазели дървото не само от диви слонове и природни бедствия, но и от посегателствата на недоброжелатели. 

И до днес всяко дърво Бодхи в Шри Ланка е обект на особена почит по всяко време на годината, но най-вече на 8 декември, когато събира за празника си будисти от цял свят.

Храмът Калутара Бодхия...

Намира се на брега на река Калу, известна и като Черната река, една от десетте големи реки на острова. Храмът е сред най-свещените места. Тук Буда е проповядвал, когато посещава Шри Ланка. Дървото Бодхи в двора на храма е прихванато от онези 32 фиданки, донесени от Индия през ІІІ в. пр. Хр. А ступата му е под формата на балон.

В храма Калутара Бодхия се отбиват задължително всички странстващи монаси и поклонници, пътуващи от северната част на острова към свещените места на юг и обратно. По стените му, освен фрески от последното пребиваване на Буда на земята, има и рисунки от предишните му 550 съществувания.  

Получаваме благословия и тук. В нощта грее светлина. В живота грее надежда, която не угасва, колкото и мрак да се струпва наоколо. Светлина отвън. И светлина отвътре.

(следва продължение)