Чудесата на Баконския лес

"Рецептата не е моя, на Миклош Салай е", уточни д-р Стефан Стойчев и ми разказа следната история.

Завършил медицина в Унгария в далечната 1962 г., оженил се за маджарка, изкарал си стажа, придобил квалификация и останал завинаги в тази страна. В началото на 80-те години д-р Стойчев завежда Клиниката по урология в Окръжната болница на гр. Веспрем, когато една от неговите пациентки се оказва с тежко увредени бъбреци.
В такива случаи свикваме консулт. Ако се потвърди, че случаят е безнадежден, открито и честно казваме на болния, че медицината е безсилна да помогне; да се подготви достойно за вечния си път...
Години по-късно на вратата се почука и в кабинета ми влезе усмихната жена. "Докторе, позна ли ме?", попита и ми припомни случая. Останах като гръмнат! При прегледа с ехограф се видяха напълно нормални бъбреци, а и видът на жената не предполагаше някога да е страдала от заболяване с летален изход. Попитах я какво е направила? "Попът", отговори. "Миклош Салай ми даде едни билки, три години ги пия и виж ме, на!"
Почти не повярвах. Аз съм балканджия, корените ми са от Трявна, зная, че билките широко се практикуват. Но като лекар съм длъжен да лекувам медикаментозно. Е, щом ти помагат, казах, продължавай да си ги пиеш. Вътре в себе си обаче бях убеден, че вероятно сме сбъркали, когато сме я "отписали".
Година-две по-късно в кабинета ми влезе възрастен мъж, с добър външен вид. Припомни ми, че бил със злокачествен карцином на простатата и че сме го били "отписали". На ехографа се виждаше съвсем леко уголемена простатна жлеза, практически беше здрав. Оказа се, и той пиел билките на същия поп.
Не щеш ли, след месец в кабинета се яви възрастен мъж, излъчващ самоувереност, макар да подпомагаше вървежа си с бастун. И на него сме били турили диагноза "рак в напреднал стадий". И него консултът го бил "отписал". При прегледа с ехограф простатата му се оказа почти в нормални за възрастта му размери. И той пиел билките на Миклош Салай.
Вече нямах съмнение, че билките на попа наистина са вълшебни и реших на всяка цена да го издиря. Открих го в село Холимба, в северните склонове на Баконския лес, на около 40 км от Веспрем. Каква беше моята изненада, когато вместо брадат поп-отшелник, какъвто си го представях, на прага пред мен застана достолепен възрастен мъж, гладко избръснат. Облечен в работни дрехи, с гумени ботуши и с голяма чанта през рамо, той беше тръгнал на обиколка из района, за да събира треви и растения. Макар преминал осемдесетте, стойката му беше изопната, по войнишки. Погледът му топъл, благ, очите му излъчваха светлина. Покани ме да вляза, предложи ми един от неговите ароматни чайове. Обясних повода за визитата си. Той вторачи в мен топлите си очи, усмихна се и каза, че не търгува, а помага на хората. Озадачих се. Повторих, че искам рецептата, за да лекувам. Поклати недоверчиво глава в знак на несъгласие.  
Трябваше да повторя и потретя визитата си, да го уверявам и убеждавам, че и аз искам да помагам на хората. Докато най-накрая склони. Казваш, че в софийските билкови аптеки комбинацията е известна като рецептата на д-р Стойчев. Но не е моя, на Миклош Салай е!
Миклош Салай, известен още като "билковият свещеник", е роден през 1902 г. в Бекеш, малък град в източната част на днешна Унгария. От детска възраст проявява интерес към ботаниката, рови се в старинни книги, търси лечебните свойства на треви и дървесни видове. Завършва теология в католическия университет "Петер Пазман", защитава докторат, но интересът му към лечебните свойства на растенията не секва. На няколко пъти моли епископа да го изпрати в епархия, където може да упражнява любимото си занимание. Молбата му се сбъдва. През 1947 г. е изпратен като енорийски свещеник в паството на село Холимба и през следващите 43 години се отдава изцяло да изучава лечебните свойства на растенията. Обикаля пеша из района и околните ливади, хълмове, гори. По време на ежедневните си маршрути открива непознати нему билки. Разпитва стари хора, известни природолечители. Събира, суши и преработва билките. Започва да приготвя смеси и да изследва лечебното им въздействие. Чете трудове на предшествениците си.
Към 1950 г. успява да установи лечебните свойства на над 500 растения. Успешно лекува болести на стомаха и жлъчката, на бъбреците и простатната жлеза, болки в ставите и гърба, треска, бронхити... Често състоянието на болните се подобрява чувствително само след седмици. Мълвата за неговите вълшебни цярове се разнася из околните селища и все повече хора пристигат да търсят изцеление при свещеника от Холимба.
През 1973 г. Миклош Салай публикува труда "Лекуване с треви и растения", но след протести на медицинската гилдия книгата е спряна от продажба. Срещу него започва разследване с обвинение в шарлатанство. Скоро получава подкрепа от академични представители на медицинската общност и следствието е прекратено.
Появата на многобройни растения с лечебни свойства в района на Баконския лес вероятно е породено от вулканичната дейност през Третичния период. Самата планина е биосферен резерват, намира се в Заддунавието, на север от езерото Балатон. Най-голямата й височина е 706 м. Върховете й са полегати, покрити с дъбови, букови и борови гори. Сред животинските й обитатели се открояват червен елен, муфлон, дива свиня, рисове. През XIII век унгарски благородници и крале започват един след друг да строят ловни замъци. Тук често ловува крал Матяш, възпят през 1833 г. от големия унгарски лирик Михай Вьорошмарти в поемата "Хубавата Илонка". Баконският лес и днес е едно от предпочитаните места за любителите на ловни трофеи.  
В подножието на планината почвите са наносни, а климатът умерено континентален, което благоприятства развитието на земеделие и лозарство. Благодарение на Миклош Салай страничен поминък става билкосъбирателството. През 1982 г. той подарява своите рецепти и правото да се търгува с тях на Селскостопанския кооператив, известен като "Холимбариум". Умира през 1990 г. на 88-годишна възраст. Но делото му става толкова популярно, че през следващата 1991 г. книгата му претърпява второ издание. От 1996 г. начално училище в Холимба носи името на д-р Миклош Салай.
Днес рецептите на Миклош Салай са получили широко признание не само в Унгария. Преди години подложих на изпитание г-жа Елмазова - ветеран на билкарството в България. Показах й рецептата. Попита ме какво лекува? Отговорих, че не зная. Тя се вторачи, помисли за минута и отсече: "Лекува бъбреци и простата... Интересна рецепта. Мога ли да си я препиша?" И след това: "А кой ви я даде?" Д-р Стойчев, отговорих. Така в билковите аптеки у нас стана известна като "рецептата на д-р Стойчев".


Билкова рецепта на д-р Стойчев

Equiseti herba (стръкове полски хвощ) 50 грама
Achilleae herba (жълт равнец) 50 грама
Melissae herba (маточина стръкове) 50 грама
Ribis nigri folium (листа от черно френско грозде) 40 грама
Hyperici herba (стръкове жълт кантарион) 40 грама
Solidaginis virgaureae (стръкове от златна пръчица) 40 грама
Epilobii herba (стръкове от дребноцветна върбовка) 80 грама

Сместа се оситня, разбърква се хубаво и се държи на хладно и проветриво място. Една препълнена супена лъжица от сместа се запарва в литър кипяща вода. След като изстине, 1-2 чаши от запарката се пият на гладно 2-3 пъти на ден. Подпомага лечението на акутни състояния на бъбреците и простатата. Може да се взима и профилактично.      


Билкова аптека в Холимба

Книга с рецепти на Миклош Салай

Бране на билки