Чашата преля
Защо протестират в Румъния? Последиците ще бъдат социални и политически
/ брой: 18
"В зоната на "Площада на обединението" и на "Историческия център" бяха счупени стъклата на банкови филиали, разбити 2 банкомата, повредени 5 коли (между които 2 на полицията) и бяха разрушени металните огради по цялата дължина на бул. "Братиану". Това е част от резултатите на бурните протестни демонстрации през последните дни в румънската столица, предадени в съобщение на столичната полиция. По-късно кметът на Букурещ Сорин Опреску добави допълнително извършените вандалски акции. Букурещ не помни подобни събития от периода след падането на режима на Чаушеску.
Протести се състояха и в по-големите градове на страната. В Крайова манифестираха в знак на недоволство от управлението на страната. Участниците скандирали, че е настъпил краят на търпението и повече не могат да понасят корупцията и влошаването на живота. В Яш се е състоял протестен митинг, организиран от представители на Социаллибералния съюз, при присъствието на привърженици от други партии.
Протестите започнаха в Букурещ с мирна демонстрация от млади и възрастни хора, които издигаха лозунги против управляващите. Към тях по-късно се присъединяват буйстващи младежи. Те започнали да разбиват магазини, да трошат коли и влезли в стълкновение с отряди на жандармерията. Вестник "Романия либера" описва така събитията: "В страна, в която жизненото равнище чувствително спадна в резултат на драстични ограничителни мерки, приети от управляващите, такива манифестации могат да се смятат за прекалени." И все пак протестните действия имат някакво обяснение.
Печатът обвинява предимно президента Бъсеску. "През последните години, твърди вестникът, президентът проявява агресивно поведение към политическите противници, но парадоксално, и към голяма част от населението. Особено когато става дума за пенсии и заплати." Обвинения президентът е отправял срещу почти всички социални категории и печата.
Това, което предизвика чашата на търпението да прелее, бе "случаят Арафат". Раед Арафат е зам. държавен секретар в министерството на здравеопазването, който изразил своето несъгласие в комисия, изработваща проектозакон за реформа в здравеопазването, което предизвикало гнева на президента. В проекта, според някои съобщения в печата, е било предвидено приватизация на здравни заведения, увеличение на таксите за пациентите и др.
Под заглавие "При пашата идва един арабин" в. "Адевърул" отбеляза: "Дори и да не са достигнали до критичната маса, манифестациите против Бъсеску предизвикаха важни мутации в мисълта на някои политически играчи. Не може да се управлява една страна сякаш в нея няма хора, твърди вестникът. Хората трябва да се убеждават, а не да се пренебрегват."
Спонтанната реакция на обществеността е принудила президента и премиера да пристъпят към изработването на нов законопроект от комисия, в която да влязат освен Арафат и представители на други обществени организации. Министър-председателят Емил Бок заяви на пресконференция, че в системата на здравеопазване, предвидена в проектозакона, няма да фигурира приватизация и повишаване таксите за пациентите. Той същевременно подчерта, че мирните протести в рамките на закона са легитимни, но насилието няма да се търпи. Бок е изтъкнал, че ще предложи извънредна сесия на парламента, за да насърчи диалога в обществото.
Печатът се опитва да прави някои изводи от напрежението и протестите, отбелязвайки известни призиви към революция. "Какъв е смисълът на нови революции? - пита в. "Адевърул". Да разтурим партиите? С какво ще ги заменим? С някой харизматичен лидер?" И заключава, че манифестациите изразяват всеобщото недоволство от тежкия живот. "Има дезорганизация, но няма дефинирани цели и ясни задачи. Добре е, че хората надигнаха глас и излязоха от домовете да изкажат мъките си." Вестникът призовава властта да води диалог с обществото и опозицията, а партиите да не бъдат клиентелистки организации. И да не се чака ножът да опре до кокала. За всичко това е нужна "действена демокрация".
Редица вестници предупреждават, че проведените протести са само началото. Към това навеждат мисълта приготовленията на профсъюзите за предстоящи изяви. Очаква се предстоящо повишаване на активността и от партиите, които няма да пропуснат да използват вълната на протестите и да извлекат изгода. При това предстоят парламентарни и местни избори.