Битието на управниците
Добавката се отменя, Лучков да бъде уволнен, разпорежда Ленин, когато "се осмеляват" да увеличат заплатата му с 50 рубли
/ брой: 149
На 7 ноември (по стар стил - 25 октоври) 1917 г. се съставя правителство на Съвета на народните комисари (СНК) начело на което застава Ленин. Тогава както той, така и останалите членове на правителството (комисарите) изобщо не са мислели, че
за тяхната работа трябва да им се заплаща
Едва в края на 1918 г. се поставя въпросът за даването на заплати на народните комисари с мотива, че те трябва "да си плащат храната", която дотогава безплатно са ползвали в учрежденския стол. Тогава СНК решава комисарите да получават възнаграждение, равно на две заплати на квалифициран работник от Путиловските заводи, а председателят Ленин - две и половина. В условията на всеобщ недостиг на хранителни продукти те са били много скъпи дори в учрежденския стол на правителството и почти цялата комисарска заплата е отивала за тяхното заплащане. При получавани 80 рубли месечно на 1 ден са се падали по около 2,60 рубли. В същото време черпак постен борш струвал 50 копейки, порция пелмени - 90 копейки, филийка хляб - 10 копейки.
След покушението срещу Ленин от есерката Каплан на 30 август 1918 г. той, макар и временно излекуван, е с нарушено здравословно състояние, но въпреки това остава на поста си. За да му се даде възможност за поддържане на силите, ковчежникът на правителството С. Лучков на своя глава решава да отпусне към заплатата на Ленин допълнително по 50 рубли на месец. Когато Ленин получава тези 50 рубли в повече от определената му заплата и узнава кой е инициаторът, веднага пише заповед със следното съдържание: "Добавката се отменя, Лучков да бъде уволнен!"
Малко по-друго е било отношението на Сталин по въпроса за неговата заплата. Той не е получавал такава. Вместо това е искал да бъде снабдяван с храна, напитки, цигари (любимите му са били "Босна и Херцеговина"), да има на разположение автомобил, да живее в правителствена вила и т.н. В своите спомени дъщеря му Светлана Алилуева пише, че веднъж през 1935 г. поискала от баща си 17 рубли за екскурзия до Черноморието, на което той отговорил, че
никога през живота си не е имал толкова пари
През 1939 г. Михаил Калинин, председател на Президиума на Върховния съвет на СССР (това се равнява на поста председател на Народното събрание), който е бил един от малкото уважавани от Сталин хора, на лична среща с него се е опитал да постави въпроса за увеличаване на заплатите на работниците, служителите и селяните, които тогава са били направо мизерни. На това Сталин отговорил по следния начин: "Другарю Калинин, вие изглежда не четете достатъчно Маркс и Ленин, а трябва. Нашите учители пишат, че при социализма ролята на парите непрекъснато намалява. Те са атрибут на капитализма. Ние вървим по друг път."
И още един случай с участието на Сталин. През 1949 г. маршал Жуков си купува вила в Подмосковието и на освещаването кани Сталин. Хапнали, пийнали и когато дошло време гостите да се разотиват, Жуков попитал Сталин дали му харесва вилата, на което той отговорил: "Наистина е хубава, от нея става чудесен детски дом." След три дена Жуков направил дарение - вилата станала собственост на Министерството на образованието за ползване като детски дом.
Самият Сталин никога не е притежавал недвижимо имущество и потомците му не са наследили нищо от него, освен някои лични вещи.
Подобно е положението в
България през 1944-1958 г.
Когато през 1946 г. Георги Димитров се завръща в България и става министър-председател, го настаняват в отнета от фабрикант вила (тя се намира на шосето между Княжево и Владая). Наследява премиерска заплата от 1600 лв. (по днешен курс - към 640 лв.), която преди това е получавал предшественикът му Кимон Георгиев. С тези пари си е плащал всички разходи за себе си и за семействато си, като при това и той е бил на съществуващата тогава купонна система. Както пише неговят личен секретар, от Москва Георги Димитров идва с два костюма - един работен и един официален, и до смъртта си през 1949 г. така и не успява да се снабди с трети.
Според внука на Васил Коларов (той носи неговото име) дядо му е имал само един костюм, който е обличал за официални случаи, а иначе на работа е ходел със сако и панталони.
Вълко Червенков вече се е обличал малко по-изискано, но "първото конте" сред новите управляващи е бил Антон Югов, който много е държал на външния си вид, за което е бил критикуван от старите дейци на партията.
По това време
Тодор Живков, все още функционер на средно равнище
износва дрехите си отпреди 9 септември 1944 г. Баща ми, който се е познавал с Добри Терпешев - министър на промишлеността и строителството, ми е разказвал, че той го е посрещал в кабинета си с домашно изплетена жилетка. Мой преподавател по международни отношения, етикеция и протокол - проф. Михаил Генов, който е бил министър в правителството на Георги Димитров и Васил Коларов, казваше, че на заседание на Министерския съвет трима от колегите му идвали обути с... галоши.
Нещата значително се променят в началото на 60-те години. По това време вече са построени сградите на Министерския съвет, Народното събрание - Партийния дом и редица министерства. Във всяка от тях се обзавежда стол, в който се сервират изискани ястия на ниски цени. При това служителите са имали право да си купуват храна за вкъщи. Най-малко разходи са правени за народните представители. Те не са получавали заплати, а само символично възнаграждение, което отначало е било 20 лв. месечно, за да стигне до 80 лв. през 1989 г.
Големият прелом идва с прехода към демокрация
Едно от първите решения, които новото НС взима през 1990 г., е за размера на заплатите на депутатите и заемащите други високи държавни постове. За база се приема средната работна заплата, която винаги е била абстрактна статистическа величина. Народните представители от всички партии обаче единодушно гласуват техните заплати да са колкото три средни за страната. Оттам нататък с коефициенти се формират заплатите на президент, премиер, председател на НС, министри. През 1990 г. средната статистическа работна заплата беше 267 лв. На тази база депутатската беше определена на 801 лв.
Тук ще направим едно малко връщане в по-минало време. През 1988 г. се разнесе слух, че на витрините на американското посолство е поставен списък със заплатите на членовете на Политбюро на ЦК на БКП и на министрите. Мълвата говореше, че става въпрос за суми от 700 до 800 лв., а на Тодор Живков заплатата е 1200 лв. Точно по това време участъкът от улицата (става въпрос за началото на бул. "Стамболийски", сега ул. "Съборна", където по това време се намираше американското посолство) беше затворен за ремонт и преграден с ламаринени стени, така че нямаше достъп до витрините. Поради това почти никой не разбра дали на тях е имало или нямало такъв списък. Но дори и да го е имало и да е било вярно какви заплати са получавали хората от първите редици на властта, това означава, че те са били
само около 3 пъти по-високи от средната
Като пак се върнем към по-ново време, ще стане ясно, че управляващите в условията на настъпилата демокрация са се придържали към същия принцип на заплащане. Но трябва да се отчете и фактът, че докато до 1989 г. тройни средни работни заплати са получавали не повече от 50 души, по времето на демокрцията те нарастват отначало на около 600, а впоследствие надхвърлят 850.
Както се казва, апетитът идва с яденето. Веднъж седнали на държавната трапеза, нови и стари демократи търсят и намират начини да си подобрят битието. В резултат на това се стига до положението, че днес един депутат си осигурява доход от минимум 4200 лв. плюс различни бонуси. Така за един мандат си урежда положението за цял живот. Същото се отняся за министри и други високопоставени държавни служители, в известна степен - и кметовете и общинските съветници.
Ако направим сравнение, в западните страни хората на високи постове получават по-големи заплати, отколкото у нас. В същото време тяхно задължение е да осигурят условия за цивилизовано съществувание на хората. В САЩ например работниците не се дразнят от обстоятелството, че президентът има на разположение личен самолет, след като почти всеки притежава собствен автомобил и цената на бензина не надвишава 40 цента за литър.
Така де, всички не могат да бъдат президенти, министри, народни представители, но в едно цивилизовано общество се дава възможност всеки да живее, без да изпитва сериозни лишения дори по време на криза.
За съжаление това го няма у нас. И трета национална катастрофа да се случи, както е било при първите две, богатите стават все по-богати, а бедните - все по-бедни.