Българският славей Христина Морфова

В историята на операта българката Христина Морфова (1889-1936) е явление от световен мащаб. Невероятният й глас - цели три октави! - я прави сравнима единствено с неповторимата Мария Калас. А и музикалността й, техниката й, маниерът на пеене са съизмерими с мащабите на великата гръцка певица. Само две неща са й попречили да стигне до нейните висоти: едрата й, възпълна фигура и,  преди всичко, нежеланието й да прави кариера извън родината си - била е убедена, страстна патриотка. Чувствала се е българка до мозъка на костите си! От онези, които отдавна не виждаме в българската опера. След нея почти всички големи наши певци предпочетоха да работят за чуждите сцени и публика, а в края на кариерата си се завърнаха да събират лаври в България. Докато великата Морфова искаше да твори преди всичко у нас, да пее на български, да радва българската публика, но тук повече й пречеха, завиждаха, унижаваха, отколкото я уважаваха... Оцениха я истински едва след смъртта й. Типично по български!

Родена е в сърцето на Тракия - в Стара Загора, на 24 април 1889 г. в бедно семейство на прокудени от турските варвари наши сънародници от българските села край Цариград, което преди нея се сдобива с 9 момчета. Ранното й детство е тежко, изпълнено с глад и лишения. Напомня за това на Козета от "Клетниците" - четиригодишна е дадена за слугинче. По-късно живее в Търново и в София. За щастие в столицата попада под влиянието на най-големия си брат - музиканта Александър Морфов, който открива уникалната й природна дарба и я насочва към музиката. (От дете е закърмена с песента, по-късно ще стане страстна популяризаторка на българската песен, която ще представя с огромна любов по света.) Учи в една от столичните девически гимназии. През 1906 г., подобно на много млади българи по онова време, заминава да учи в Прага стопански науки, без да има пари, само с една златна пара, скътана от майка й, без да знае езика, без протекции, препоръки и познати. Когато слиза от влака, няма дори къде да отседне. Но щастливият случай я спасява... Непознат мъж я завежда в дома на младата пианистка и певица Людмила Прокопова и срещата им се оказва съдбовна. Българката и чехкинята ще станат приятелки и ще се посветят на музиката, докато смъртта на Христина ги раздели. В известната със старите си музикални традиции столица на Чехия младата Морфова ще се откаже от стопанските науки и ще влезе в прочутата певческа школа на проф. Пивода. Там ще получи солидна музикална и вокална подготовка. По-късно ще специализира и при проф. Иснардон от Париж. Ще участва в студентски концерти и постановки на опери, ще бъде забелязана от директора на Пражката опера и ангажирана за редовна солистка.  Бързо и категорично ще се утвърди като първа солистка и дори примадона. Чехите, въпреки национализма си, ще я оценят високо и дори ще я обикнат. Така Чехия ще стане нейната втора родина. Там не са я забравили и до днес!
В "Златна Прага" Христина Морфова ще направи своите най-добри роли от чешкия и световния репертоар. Скоро ще се утвърди като абсолютната Марженка от шедьовъра на Сметана "Продадена невеста" (това ще е нейната коронна партия, с която ще се представи и у нас), а също и Либуше от едноименната опера, в сопрановите роли от "Далибор", "Целувката", "Двете вдовици" - също от Сметана. Близо 40 са образите, в които ще се превъплъти голямата българска артистка. Огромният й, красив и пробивен глас ще й позволи с лекота да преодолее партии от колоратурата - Лакме, Миньон, Царицата на нощта, Розина, през тези за лиричното и лирико-драматичното сопрано - Татяна Ларина, Русалка, Катя Кабанова, Йенуфа, Травиата,  Мадам Бътерфлай, Мирей, до драматичните като Аида и Леонора и дори до мецосопрановите (!) Кармен и Далила. След години само великата Калас ще може да повтори това. Далила ще изпълни пред самия автор - Камий Сен-Санс в Париж, след което той ще възкликне: "Сигурно няма да доживея часа на вашата слава, но тя неминуемо ще дойде. Прекланям се пред вас!"
От 1910 до 1920 г. Морфова е вече европейска знаменитост. Прага, Бърно, Братислава, Мюнхен, Бреслау (Вроцлав), Берлин, Дрезден, Хамбург, Милано, Лондон аплодират голямото изкуство на гласовитата българка. Лондонска звукозаписна компания прави първите й грамофонни плочи, които са съхранили за нас макар и с несъвършената техника от епохата, нейното необикновено певческо и музикантско дарование. Тя е наистина "гласов феномен", "изумително дарование", както ще кажат критиците. Пеенето й е изключително свободно, естествено и много красиво, лишено от каквото и да е било напрежение. Регистрите на гласа й са пределно изравнени, закръглени, техниката й - гъвкава, позволяваща й да преодолява със завидна лекота и най-трудните виртуозни пасажи, дикцията и артикулацията й са съвършени. И най-главното: тя умее да прави музика с гласа си. Неслучайно нейните съвременници са казвали, че пеенето й е създадено, за да радва ухото, защото и за самата нея то е било "радостна необходимост". Както знаем, певците са обикновено два вида - "направени" след упорита работа с педагози или самостоятелно, и "родени". Христина Морфова без съмнение е от втория вид. Била е родена за пеенето и то е било нейният живот.
На върха на славата си, вместо да продължи кариерата си в цивилизована Европа, тя се връща в родината си, за да даде своята дан за младата българска оперна култура. Но въпреки любовта и признанието на публиката, сред колегите си среща повече завист и недоброжелателство. На едно от представленията й на столична сцена бива дори освиркана... Пее, преподава заедно с вярната Людмила Прокопова, концертира из страната, режисира (тя е и първата жена-режисьор у нас), но остава недооценена.
Огорчена се връща в Чехия, където е високоуважавана. Но носталгията надделява и отново идва в България. След 1931 г. Морфова става професор по пеене в столичната музикална академия (заедно с Прокопова ще създаде своя школа и ще подготви голям брой ученици) и редовен солист на Софийската  опера. Концертира много активно в страната и чужбина. Във всяка от своите програми непременно включва българска музика. Всъщност през цялата си кариера Морфова пропагандира българската песен (народна и художествена) - представя я и на най-престижните концертни подиуми в Европа. Записва я на грамофонни плочи. Изпълнява я на живо в радиоконцертите си.
През 1935 г. след едно задгранично турне министърът на културата я уволнява, без никакви обяснения. Но въпреки удара Морфова, която притежава силен и борбен характер, се съвзема и планира нови концертни турнета в България и Европа. Но... рано сутринта на 1 юни 1936 г., след като тръгва с приятели на екскурзия до любимата й Розовата долина, им разказва странен сън, в който баща й я вика от Отвъдното. "Имам лошо предчувствие - изпраща Христина бележка до Людмила Прокопова в София. - Повече никога няма да пътувам без теб." И  интуицията не я излъгва - фатална автомобилна катастрофа отнема живота няколко дни след 47-ия й рожден ден.
За съжаление много късно идва признанието й в родината. Едва след безвременната й смърт. Ето какво пишат в некролога й нейните приятели и ученици от Консерваторията: "Тя беше истинско чудо. Пееше със затрогваща простота, без поза, без превзетост - тъй както се разказва приказка на дете, владееше във висока степен изкуството да разгадава и тълкува тоновите символи, чрез които компонистът изразява своето съзерцание на прекрасни и възвишени образи и идеи. Тя притежаваше ключа, който отключва човешките сърца, за да ги направи достъпни за това съзерцание..."

Мисля, че България е все още в дълг пред своята велика певица. Напоследък все по-рядко се говори и пише за нея. Гласът й почти не звучи по БНР, което упорито пренебрегва нашите певци и музиканти, за сметка на чуждите. Да се направи телевизионен филм, да се издаде диск с нейни записи. А би могло да се организира певчески конкурс на нейното име, да й се издигне паметник от държавата, а не само с волни дарения, както се случи с паметника на великия Борис Христов... (В Анкара наскоро издигнаха приживе паметник на италианската певица от турски произход Лейла Генсер, която изобщо не беше пяла в Турция!)