Археологическите съкровища в Пловдив имат нужда от пространство

В Европейската нощ на музеите и галериите Археологическият музей в Пловдив се оказва особено притегателен с новата експозиция  "Антични съкровища от Брестовица". Резултатите от разкопките на могилата Памуклията до пловдивското село Брестовица, извършени през 2013 г., виждаме след майсторска реставрация на находките.
Общо 80 са намерените артефакти, показват се 50 предмета, между които съдове за вода и вино, бижута, сребърни денарии, копия и мечове, открити в шест гроба в могилата. Повечето от находките са от началото на ІІ век. Най-известен стана бойният параден шлем на знатен воин. В света има не повече от три такива и те са в Южна Германия. Според археолога и директор на музея в Пловдив доц. Костадин Кисьов, бронзовият шлем е открит в единия от гробовете, който представлява голяма каменна урна. Предполага се, че шлемът е носен от знатен воин във Филипопол, част от династията на одриските царе. За това говорят датировката и фактът, че подобни шлемове са носени от командири на кавалерийски подразделения на римската армия. Основата на шлема е от желязо, отгоре има бронзови обкови, като върху набузниците се виждат фигурите на Ерос, Аполон и Хермес, на тила има сцени от Троянската война. Най-интересната украса, за която Кисьов твърди, че не е срещана в изображения на изкуството от този ранноримски период, е митологичен сюжет, представящ сцена как синът на Ахил - Неоптолем, убива Астианакс - син на Хектор. Стойността на експоната по аукционите в света би била 2 милиона евро минимум. Шлемът е реставриран и събран от намерените парчета от Светла Цанева от НИМ, а съдовете и други експонати са минали през ръцете на друга майсторка - Милица Илиева от РАМ в Пловдив. Сред интересните находки са още стъклени балсамарии, в които е имало етерични масла, бронзов леген, игра, огледало... Изложбата ще остане до средата на юни. Националните музеи на Италия и Гърция вече са проявили интерес и искат да им гостува, но тя ще остане в Пловдив, докато пристигне експозицията на древно египетско изкуство от Лувъра.
Между съкровищата на музея са знаменити антични мозайки - сюжетът с Нарцис, намерен в едноименната жилищна сграда по бул. "Мария Луиза", цветната мозайка с изображения на птици от Голямата базилика. Всички антични мозайки, открити в Пловдив, са реставрирани, а някои се пазят в депо и чакат възстановка и времето, и мястото, където да бъдат изложени. В последно време започнаха разкопки на Голямата базилика, намираща се в непосредствена близост до комплекса от сгради на Католическата църква - храма "Св. Лудвиг" и седалището на архиепископа. Раннохристиянската базилика от ІV-VІ век е най-голямата по нашите земи. Разкрита е през 1982 г. от екип с ръководител Елена Кесякова. Съдбата й в последното десетилетие беше драматична - по времето на кмета Иван Чомаков теренът с разкопките беше продаден на частен инвеститор. Последва дълга съдебна сага. В момента на обекта работят археоложката Елена Кесякова и реставраторката доц. Елена Кантарева. Община Пловдив и Фондация "Америка за България" започнаха възстановяването й. За реставрацията фондацията ще осигури 4 900 000 лв. Предвижда се постройка на два етажа да опазва съкровищата и да дава възможност на посетителите да им се радват и възхищават.
Геодезическо заснемане на Небет тепе пък трябва всеки момент да започне. Ще се използва георадар за югоизгочната част на тепето, където се намира заведението "Рахат тепе", за да не се разкопава излишно територията.
Археологическият музей в Пловдив, дори след направената реконструкция на старата малка сграда и долепеното до нея ново тяло, открити през 2010 г., е малък по площ за съкровищата, които има и които би трябвало да бъдат експонирани по подобаващ начин през 2019 г. - тогава Пловдив ще бъде европейска столица на културата. Има няколко възможности музейните експозиции да бъдат разположени както трябва. Едната е старинната сграда на БНБ на Малката главна, на 200 метра от сегашния музей. Тя е строена през 1899 г. от швейцарския архитект Хайнрих Майер, по чийто проект са градени и сградата на БНБ в столицата, банки във Варна и Русе. Той е бил главен архитект на Първото пловдивско изложение през 1892 г. Банката по същество е построена от швейцареца Емануел Лупос, пристроявана е от арх. Камен Петков. Доминиращо значение има главният вход, засводен, фланкиран от пиластри и украсен с декоративен елемент - герб, волути и раковини в комбинация с растителни елементи. Запазени са оригиналните дървени врати с метални решетки. Интериорите са решени богато. Освобождаването на сградата от досегашните функции открива нови възможности за нея. Тя е в стила на италианските ренесансови дворци и може да бъде превърната в музей на Пловдив.
Другата възможност за пловдивските археологически колекции, която засега обаче отпада, бе намиращата се съвсем близо до музея сграда на Щаба на Втора армия - втори армейски корпус, в чиито зелени площи са разположени някои мраморни колони и каменни саркофази. Дори не само заради статута на Пловдив на европейска столица,  Археологическият музей в града се нуждае от пространства и задачата трябва да намери решение в близко време.