... Направо в Ада или на бесилката!

През 1935 г. журналистката Маргарет Мичъл претърпяла тежка автомобилна катастрофа. Наложило се да се раздели за дълго с любимата си работа във вестника, да пази стаята и тя изпаднала в тежка депресия. За да я утеши и разсее, нейният съпруг Джон Марш й подарил нова пишеща машина и пакет хартия, като й предложил да напише книга.
"Досега съм писала само вестникарски статии", казала тогава Мичъл, но скоро темата изплувала сама. Маргарет била голяма познавачка на историята на американския Юг (откъдето всъщност произхождала) и на Гражданската война. От дете слушала за тежките дни на 1872 г., когато била разрушена родната й Атланта.
Маргарет, или както я наричали още Пеги, била смела и еманципирана жена. Ето как се описва самата тя:
"Аз съм просто един типичен продукт от ерата на джаза, една от онези късо подстригани жени, за които свещениците твърдяха, че ще идат направо в Ада или ще увиснат на бесилката, още преди да навършат трийсет!"
Когато започнала романа си, Маргарет Мичъл била на 27 и вече имала зад гърба си един несполучлив брак - с Ред Ъпшоу, когото обичала безумно. Той бил мъж с твърде див, необуздан нрав, често посягал да я бие, а веднъж дори я пребил така, че се наложило да лежи цял месец в болница. Но това не било единственото "позорно петно" в миналото й. Мъжете в нейното семейство никога не й давали възможност да забрави напълно своята склонност към уискито и развлеченията. А висшето общество на пуританска Атланта не могло да й прости тези грехове...
Маргарет приела съвета на своя втори съпруг Джон Марш и написала "книгата на живота си". Така в сюжета се появила четворката главни герои - двама мъже и две жени. Единият от мъжете е романтичният мечтател Клифърд Хенри, нейната първа и чиста любов, загинал през Европейската война. Вторият е прелъстителният грубиян Ред Ъпшоу.
Едната от героините е символ на благородството и южняшката женственост, а другата е упорита и дръзка жена, съчетание от самата Маргарет и нейната баба.
Бързата и огромна слава, която й донесъл романът "Отнесени от вихъра" (отличен с най-голямата американска награда "Пулицър"), направо я уплашила. В образа на Скарлет О`Хара вложила твърде много от себе си, а не искала светът да разбере това. Още повече се страхувала от Ред Ъпшоу, когото запечатала в образа на Ред Бътлър. Страхувала се да не би той да я даде под съд. Но един ден Ъпшоу й се обадил по телефона и казал: "След като прочетох твоята книга, реших, че все още ме обичаш". Дори й предложил да се срещнат отново, но това не се случило. Самата Маргарет до края на живота си живо се интересувала от неговата съдба, подобно на своята героиня Скарлет...
На 11 август 1949 г. Маргарет Мичъл е блъсната от бързо каращо такси на няколко пресечки от апартамента й в Атланта. Отива си 5 дни след това, на 16 август, млада, на 48 години.
Литературните критици и историци  от Щатите определят "Отнесени от вихъра" като "роман-епопея" и дори го сравняват с... "Война и мир" на Толстой. Наистина, малко пресилено сравнение, но за равнището тогава на американската изящна словесност книгата на Маргарет Мичъл би могла да се нарече "шедьовър"... А и филмът на Дейвид Селзник от 1939 г. (удостоен "само" с 10 Оскара), с участието на прелестната Вивиан Лий и знаменития Кларк Гейбъл, и до днес се смята за един от "най-големите филми на всички времена"...