За ТТИП, СЕТА и "свободната" търговия

Наскоро две новини преминаха като комета през информационния поток, без да получат кой знае какво внимание, но значението им може да е огромно и да формира средата, в която живеем за дълги години напред. Първата от тях беше, че САЩ и Германия се надяват на нови преговори по мегадоговора ТТИП. Не става дума за спекулация - държавната медия "Дойче Веле" отрази събитието със заглавие "Меркел приветства предложението на Вашингтон за подновяване на преговорите по ТТИП". Втората се появи през изминалия уикенд и тя е, че почти аналогичният договор с Канада СЕТА ще започне да се прилага предварително, т.е. още преди да бъде ратифициран от националните парламенти, в края на септември.

ТТИП

В края на миналата година перспективите пред свободната търговия, която уж трябва да ни предоставят тези и други подобни договори, не изглеждаха никак розови. Доналд Тръмп направи фурор с критиката си срещу северноамериканското споразумение НАФТА и в крайна сметка това бе един от основните фактори, който му спечелиха вота на милиони американци. Тръмп критикува също така Транстихоокеанското партньорство (TPP) и след встъпването си в длъжност оттегли САЩ от договора. Още преди това пък преговорите за трансатлантическия му еквивалент ТТИП бяха зациклили сериозно и дори се стигна дотам германският министър на икономиката и външните работи Зигмар Габриел да обяви, че ТТИП е "мъртъв". Въздишката на облекчение за голяма част от хората (в същата Германия социологическите проучвания сочат, че 70% от гражданите не одобряват споразумението, а през септември миналата година в Берлин се проведе демонстрация срещу ТТИП, в която се включиха забележителните 250 хиляди души) обаче се оказва прибързана.
Това не е голяма изненада. Европейските елити и в частност Германия никога не са се отказвали от идеята за споразумение със САЩ. В началото на мандата си пък Доналд Тръмп обяви, че неговата администрация ще се стреми да сключва двустранни сделки с отделни държави. Очаква се такава да бъде сключена с Великобритания, след като тя завърши процеса на "Брекзит". Докато е в ЕС обаче, тя няма да може да сключи такава сделка, тъй като търговските споразумения са от компетенцията на Европейската комисия, която представлява всички държави членки на блока. Същото важи и за всички останали в ЕС. Може би новата американска администрация не е била наясно с този факт при встъпването си в длъжност, но сега вече със сигурност той й е известен. Това бе потвърдено и от американския министър по търговските въпроси Уилбър Рос, който на събитие, организирано от партията на Ангела Меркел, заяви, че САЩ искат търговска сделка с ЕС и са готови да рестартират преговорите за ТТИП. Както стана ясно и по-горе, немската страна също с радост би възобновила опитите да се стигне до договорка. Предстои да видим как точно ще се развият нещата. Въпреки многото критики на Доналд Тръмп към търговията, която била отнела работните места на американците, и в частност определени споразумения, той на практика не обели нито дума срещу ТТИП по време на кандидатпрезидентската си кампания. Може би защото Европа продължава да бъде изключително важен пазар за американските стоки поради високата си платежоспособност и нива на потребление. Освен това след първите шест месеца на Доналд Тръмп като президент можем да кажем, че действията му не съвпадат напълно с това, което обещаваше по време на кампанията си. Особено видно е това във външната политика, където той обещаваше мир с Русия и значително по-сдържана политика в Сирия, но засега не е изпълнил нито едното, нито другото, макар срещата му с Владимир Путин на току-що завършилия форум на Г-20 да дава известни надежди. Дали става дума за предизборни "трикове" (по определението на един нашенски герой, бившият министър на икономиката Божидар Лукарски) или за сблъсък с реалността и отрезвяване, е трудно да се каже, но фактите са си факти. По отношение на търговската политика засега няма достатъчно данни за обективна оценка, но е твърде възможно и там да се стигне до разминавания с обещанията, ако съдим по последните сигнали, които изпраща неговата администрация. Още повече, че договорените досега текстове са много изгодни за американските корпорации и отварят широко вратата за навлизане на европейския пазар на недопускани досега американски продукти като генномодифицирани или третирани с хормони храни и месо, шистов газ и др. Особено проблемен е въпросът с ГМО храните, тъй като тяхната безвредност така и не е доказана окончателно, а огромните мащаби, ниските стандарти за защита на потребителя и индустриалния подход на американското селско стопанство към производството заплашват да изместят европейските фермери от пазара, а европейските граждани ще бъдат принудени да консумират евтина, но некачествена по европейските стандарти и дори потенциално опасна продукция.
При наличието на желание както у Германия, така и у САЩ да се намери решение, едва ли останалите страни, участващи в ЕС, ще възразят. Новоизбраният президент на Франция Еманюел Макрон например вече даде да се разбере, че е защитник на свободната търговия, което означава, че и другият голям фактор в ЕС след напускането на Великобритания ще подкрепи един евентуален рестарт на преговорите. На наша почва още по-малко можем да очакваме някаква съпротива от правителството на ГЕРБ, което въпреки патриотичната брошка, с която се е закичило, вече стана печално известно с подлизурството си на европейско ниво и тоталното угодничество на "началниците", както обича да ги нарича премиерът. Не бе направен дори опит да се поучим от позицията на белгийската провинция Валония, която изправи на нокти целия европейски елит, като заплаши да блокира споразумението СЕТА, докато не си издейства отстъпки и гаранции за защита на местните си производители. Въпреки че председателството на ЕС, което ни очаква от началото на следващата година, дава безпрецедентна възможност българският глас да бъде чут, а българските интереси - защитени.

СЕТА

Другият договор от т.нар. "ново поколение" - споразумението с Канада СЕТА - е значително по-напред в развитието си. През февруари то бе ратифицирано от Европейския парламент, а през изминалия уикенд бе съобщено, че на 21 септември тази година ще започне да се прилага "предварително", без да е получило одобрението на 32-та парламента, които представляват държавите членки (цифрата е такава, защото в Белгия например поради федералната структура на държавата споразумението ще трябва да бъде гласувано както от националния, така и от парламентите на отделните провинции). На пръв поглед изглежда, че СЕТА не е чак такъв проблем - Канада е значително по-малка икономика от САЩ, а и Канада има репутацията на не чак толкова агресивна в икономически план държава. Това обаче не бива да ни заблуждава - Канада е третият най-голям производител на ГМО продукти в света, а в глобалната мрежа може да се намери писмо от Асоциацията на производителите на (ГМО) соя в Канада до ЕК, в което въпросните производители се оплакват, че европейските регулаторни органи се бавят в одобрението на три от продуктите им за европейския пазар и се позовават на обещания, дадени по време на преговорите на СЕТА (!?). Това рязко контрастира с уверенията както на европейските, така и на нашите власти, че тези договори не носят никакви опасности, всички само ще спечелят от тях и всичко е цветя и рози. Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че над 42 000 американски компании имат филиали в Канада и по силата на СЕТА те ще могат да се възползват от същите привилегии както и канадските си колеги. Неслучайно СЕТА бе наричана "троянски кон" и "по-малкото братче на ТТИП".

Какви всъщност са опасностите?

Някои от тях вече бяха споменати по-горе. На първо място обаче може да поставим арбитражите. В случая "Белене" вече сами се убедихме от първа ръка, че последиците от техните решения могат да струват милиарди само по едно-единствено дело. А в договорите от "ново поколение" като ТТИП и СЕТА арбитражите биват институционализирани като способ за разрешаване на спорове между държави и инвеститори. Проблемите с тях обаче са много. Може би най-важният от тях са огромните права, които ТТИП и СЕТА дават на чуждестранните инвеститори. При това само на чуждестранните. На практика това означава, че нито държавата може да заведе обратно дело срещу инвеститора, нито местният бизнес може да се възползва от този инструмент. Това грубо погазване на равнопоставеността на юридическите субекти пред закона обаче изглежда не притеснява нито европейската бюрокрация, нито нашето правителство. Те продължават да ни убеждават, че всичко е цветя и рози. Още по-скандално е, че макар в СЕТА да бяха направени козметични опити за подобрение, по същество системата остава проектирана така, че позволява сериозни злоупотреби единствено с мотива, че интересите на инвеститора са накърнени. Това става възможно и чрез изключително широката дефиниция на понятието "инвестиция", неясната правна рамка, по която се взимат решенията, непрозрачността им (често арбитражите не публикуват никакви мотиви за решенията си с различни оправдания като конфиденциалност, търговска тайна и т.н.), както и състава на арбитрите - почти винаги това са адвокати по търговско право, които днес са арбитри по дела на същите компании, които утре ще им бъдат клиенти. При толкова изкривена система наистина ли някой очаква безпристрастен процес? Наистина ли някой очаква правителствата да водят независима от корпоративните интереси политика, при положение, че за всяко своеволие са заплашени от осъдителни присъди за милиони и милиарди? При това забележете, че в случая с АЕЦ "Белене" става дума за честна размяна - ние си плащаме обещаното по договор, руснаците ни дават обещаните по същия договор реактори. В този случай обаче срещу парите, които евентуално ще се наложи да платим, ние няма да получим нищо - парите са просто "компенсация" за това, че дадени очаквания на инвеститора не са се материализирали. Освен юридическата, тук се нарушава и икономическата логика - откъде накъде една държава ще поема риска и ще плаща сметката за неосъществените проекти и мечти на някой бизнесмен?
Защитниците на тези договори твърдят, че това било просто способ за защита на инвестициите, това го имало в хиляди други договори и иначе никой нямало да инвестира тук. Да, но има страни като Бразилия, които никога в историята си не са подписвали договор, включващ арбитражи и въпреки това неизменно са в челните позиции по привлечени чуждестранни инвестиции. Друг пример е Индия, която постепенно се отказва от всички такива договори или настоява за предоговарянето им без арбитражни клаузи. Свикнали сме да мислим за тези страни като за изостанали спрямо нас, но наистина ли те са изостаналите? Защото това са огромни, развиващи се икономики, част от групата БРИКС, докато ние сме най-бедната страна в ЕС и вече успешно се конкурираме с Албания по този показател. 
Втората голяма опасност идва от т.нар. хармонизация на стандартите, заложена в тези договори. Не може да се очаква, че САЩ ще възприемат високите стандарти на ЕС. При това положение хармонизацията може да върви само надолу - изравняване на европейските стандарти с по-ниските такива отвъд Атлантика. Само един пример - във фармацевтиката ЕС е забранил употребата на над 1000 вещества като опасни, в САЩ бройката им е под 20. Освен това в Европа действа т.нар. принцип на предпазливостта - даден продукт не се допуска на пазара, докато не бъде доказано, че е безопасен. От другата страна на океана положението е съвсем различно - продукт се изтегля от пазара, едва когато бъде доказано, че е опасен.
Трета опасност откриваме в принципа за регулаторно сътрудничество - чрез него се дава възможност корпорации и техните лобита директно да се намесват в законодателния процес, тъй като се предвижда, че когато дадена страна иска да приеме регулации, които попадат в обхвата на договора, те трябва първо да бъдат с отсрещната страна по договора, както и със "заинтересовани лица". Добавете към този лост за влияние заплахата от дело пред арбитраж, ако правителството вземе "неправилно" решение и картинката става съвсем нерозова.

Свободна ли е "свободната" търговия и кой печели от нея?

Нека започнем от втората част на въпроса. Дори официалните изследвания на ЕС казват, че от свободната търговия има печеливши и губещи. Ще се изненадате ли да разберете, че печелившите почти винаги са големите риби, а малките като нас не са сред тях? Световноизвестният изследовател на свободната търговия и професор в университета Кеймбридж Ха-Джун Чанг показва в книгите си именно това - всяка от големите икономики, които днес управляват днес света, е започнала с много сериозни нива протекционизъм и едва след като се е развила достатъчно, е започнала да защитава свободната търговия. Дори икономическият бум на родната му Южна Корея е постигнат по този начин. Защото в свободната търговия действа принципът на джунглата - силният изяжда слабите. В този смисъл за малка държава с неукрепнала икономика като България би било самоубийствено да се включи в тази игра и да очаква някакви сериозни ползи за себе си. Наистина ли някой си мисли, че българският бизнес, който дори не може да осигури нормално заплащане на работниците си, може да се конкурира със световните мултинационални компании без защитата на държавните регулации? Видно е с просто око какво се случи с българския бизнес, когато мултинационални вериги от хипермаркети се настаниха на нашия пазар. Същото, в многократно по-голям мащаб, можем да очакваме и след влизането в сила на договори като ТТИП и СЕТА. А когато тези мултинационални компании с обороти от милиарди долари са въоръжени с инструментите, така лекомислено (или може би не) предоставени им от политиците, за каква "свободна търговия" говорим? Тя ще е свободна само за тях, за всички нас - правителства, граждани, местен бизнес - това би било диктатура на едрия международен капитал поради неравнопоставената позиция, в която ще се намира той спрямо всички останали обществени прослойки. Накратко, тези договори обслужват мултинационалните компании по един твърде несвободен начин и те ще са единствените печеливши от тях. В този смисъл, меко казано, озадачаващ е ентусиазмът, с който българското правителство се хвърли да защитава СЕТА в края на миналата година, а решението да я подпишем дори бе взето неприсъствено, без какъвто и да е дебат или икономически анализ на последиците. Вместо това от телевизионните екрани се разнесе добре познатото ни вече "Вервайте ми!", този път в изпълнение на ГЕРБ и други десни формации като РБ например. На практика обаче "свободната търговия" в този си вид представлява инструмент за икономическа колонизация и подчинение от страна на по-силните икономики срещу по-слабички такива като нас. Дали става дума за глупост, некомпетентност, сервилност, корупция или всичко това наведнъж, ще оставим на историята да прецени. Това, което можем да кажем сега, е, че в този си вид този тип договори са абсолютно неизгодни за държави като България, а дребните ползички, с които се опитват да ни замажат очите (като визите за Канада), са напълно несравними с цената, която ще трябва да платим за тях. Това, към което трябва да се стремим като държава, са балансирани търговски договори, в които да бъдат защитени обществените интереси, вместо интересите на световната олигархия.


Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер, премиерът на Канада Джъстин Трюдо и президентът на ЕС Доналд Туск (от ляво на дясно)
подписват търговското споразумение между ЕС и Канада


Протестът срещу ТТИП и СЕТА в Берлин през есента на 2016 г.