Петър Витанов: Очаква се въгледобивът в цяла Европа да бъде преустановен

Петър Витанов е роден на 18 април 1982 г. в Сливен. Завършва Английската гимназия в София. Владее английски и руски език. Има две магистратури - по международни отношения от СУ "Св. Климент Охридски" и по международни финанси от НБУ. Работил е в отдел "Връзки с международни организации" в Националния съвет на БСП. Депутат е от ПГ "БСП за България" от 25 МИР в София. През 2019 г. е избран за евродепутат и е ръководител на Делегацията на българските социалисти в ЕП. Витанов е член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните на ЕП.

"България изпусна сроковете за представяне на Национален план за екологията и климата" 

- Как оценявате предложението на Европейската комисия за Европейски зелен пакт? Смятате ли, че в него могат да бъдат направени подобрения?

- Самото наименование е малко подвеждащо, защото тук не става дума нито за Зелен пакт, нито за Зелена сделка, а за един цялостен процес по трансформация на европейската икономика. Когато говорим за подобен процес, е трудно да го категоризираме по каноните, в които сме свикнали да мислим - или добро, или лошо. Дори с невъоръжено око сме свидетели ежегодно на последиците от климатичните промени. Затова и при Зеления курс вече говорим за нещо неизбежно. Нещо, за което има политическа воля да се случи. Дали на нас ни харесва или не, или някои аспекти ни смущават, няма съществено значение. Дали ще се оплакваме от несправедливо третиране или ще можем да материализираме преимуществата от новата политика, включително и финансовите, зависи изцяло от нас.

Биха могли да се направят подобрения, защото основно това, което безпокои българите, а и не само българите, е как европейската икономика да остане конкурентоспособна. Защото, за да бъде една икономика такава, освен технологично напреднала, тя трябва да разполага и с евтина електроенергия. Въпросът с цената на електроенергията е ключов, защото ако от енергийния микс извадим газа, въглищата и атомната енергия, то голямата въпросителна е с какво ще захранваме производствените мощности на страните членки. И тук по-категоричното отстояване на съхраняването на атомната енергетика, газа, както и за относителната дерогация и по-дълги възможности за експлоатиране на въглищните находища, са ключови за България.

- Как ще се отрази на България преходът към зелена икономика? Готови ли сме за него? Какви са предизвикателствата пред нас и какво може да спечелим?

- Трудно е да се каже по какъв начин преходът към въглеродно неутрална икономика ще се отрази на България. Със сигурност ефектът ще е негативен, ако българките власти се окажат неподготвени да отговорят на този преход. А за да бъдат подготвени, трябва да знаят кои са онези сектори, които имат нужда от трансформация, кои са онези региони, при които ще има промяна на икономическия модел, как и по какъв начин ще бъде платена социалната цена за тази смяна на модела и към какъв модел всъщност ще се стремим да придвижим засегнатите региони.

Основно предизвикателство пред нас - България изпусна сроковете за представяне на Национален план за екологията и климата - доколкото разбирам, е депозиран в ЕК миналата седмица. Предстои да видим дали ще бъде одобрен. Важното е да изготвим и регионални планове, особено за онези региони, които разчитаха и все още разчитат на въгледобива. Защото те ще са регионите, които ще имат възможност да се възползват най-много от европейските фондове, предвидени за тези цели.

Тук са важни две неща. От една страна, не всички държави са засегнати по еднакъв начин. Някои като България са по-силно засегнати от промяната на икономическия модел и трансформацията към въглероднонеутрална икономика, защото разчитат на сериозен процент в БВП от индустрия и промишленост. Но от друга страна, България след 1990 г. е намалила своите емисии с над 42% според Евростат. Тоест, ние почти сме достигнали по един естествен път този амбициозен план от 55% до 2035 г. 

- Очаква се затварянето на въглищните централи, което ще е голям удар за региона около "Марица Изток" например. Какви възможности предлага ЕК за  компенсиране на тези работни места, предприело ли е нашето правителство някакви мерки и какво предлага групата на социалистите?

- Очаква се въгледобивът в цяла Европа в средносрочен и дългосрочен план да бъде преустановен. Германия успя да получи отсрочка за затваряне на въглищните си централи до 2038 г. За съжаление, България пропусна срока за дерогация за получаване на държавни помощи по отношение най-тежките рестриктивни мерки спрямо въглищните централи и е много трудно те да функционират след 2025 г. След тази дата ще бъде почти невъзможно да работят на пазарен принцип.

Европейската комисия дава редица възможности за компенсиране на въгледобива. Първо, самите централи могат да минат на съвсем друг тип захранване, да бъдат газифицирани. Разбира се, газификацията не решава социалния проблем - моментът с устойчивостта на работните места стои, тъй като този тип производства изискват доста по-малко работна сила, за да функционират. Затова ЕС е предвидил т.нар. Механизъм за справедлив преход, който включва различни компоненти. Един от тях е Фондът за справедлив преход със 7,5 млрд. евро, който подпомага финансово регионите с трансформиращи се икономики като буфер. Така че социалната цена, която идва като резултат, да не е на гърба на бедните и на работниците. Тези средства могат да отидат за квалификация и за преквалификация. 

По другите елементи от фонда се предвиждат редица средства за модернизиране на съществуващи производства, които са много силно зависими от цената на електроенергията, за допълнителна енергийна ефективност. За съжаление, според мен българските власти са абсолютно неподготвени за тази трансформация, тъй като не са се възползвали от нито една от пилотните програми, адресирани към въглищните региони в преход, за разлика от страните от Централна и Източна Европа.

- България е водеща в ЕС по енергийна бедност. Досегашната практика показва, че токът от ВЕИ е значително по-скъп от този от ТЕЦ или АЕЦ. Има ли опасност електричеството да стане лукс и какво можем да направим по темата?

- Да, за съжаление, България е най-бедната икономика, страната с най-нисък жизнен стандарт в ЕС, но и тази с най-висок процент енергийна бедност. Социалистическото семейство беше моторът, който доведе до приемането на Фонда за справедлив преход, който е адресиран точно към енергийната бедност.

Това, което трябва да бъде направено, е изграждането на втората атомна електроцентрала или на допълнителните блокове на съществуващата, за да може поетапно да бъде компенсирано бъдещото извеждане от действие на въглищните електроцентрали. Трябва да бъде интензифицирано  изграждането на газовите коридори, които да доведат до намаляване цената на газа. Да се предоставят възможности за използване на различни източници на енергия. Българската страна трябва активно да подпомага своята индустрия, както го правят държавите от Западна Европа с помощ при закупуване на квоти за емисии, така че предприятията да бъдат по-конкурентоспособни. Това, разбира се, са само част от мерките, които българското правителство трябва да предприеме.

- Какво е вашето послание към младите по отношение на екологичната политика?

- Въпреки че имаме някои притеснения относно резултатите от тази икономическа трансформация, сме длъжни да подходим отговорно към бъдещето на децата ни. Да изградим младо поколение, което цени природните дадености и да го научим не да чисти отпадъци веднъж или два пъти годишно, кампанийно, или защото така е модерно, а да спре да замърсява.