Петър Витанов: Нека бъдем умерени оптимисти!

Петър Витанов е роден на 18 април 1982 г. в Сливен. Завършва Английската гимназия в София. Владее английски и руски език. Има две магистратури - по Международни отношения от СУ "Св. Климент Охридски" и по Международни финанси от НБУ.

Работил е в отдел "Връзки с международни организации" в Националния съвет на БСП. Депутат е от ПГ на "БСП за България" от 25 МИР в София. През 2019 г. е избран за евродепутат и е ръководител на Делегацията на българските социалисти в ЕП.

"Би било успех, ако съумеем да наложим нашия интерес със силата на логическите аргументи"

- Г-н Витанов, как оценявате изминалия парламентарен сезон в ЕП? От какво сте доволни и от какво - не?

- Смятам, че все още е рано да се правят равносметки, тъй като мандатът на ЕП е в началото си и същинската работа предстои. А тя е свързана в значителна степен с предлаганите законодателни изменения от страна на Европейската комисия. 

Имаше някои неща, които събудиха неудовлетворение у мен. Начинът, по който силово бяха прокарани решения, особено по отношение на пакета "Мобилност", без диалог, без търсене на пресечна точка и на консенсус между заинтересованите страни. Имаше и сякаш непрозрачно взимане на решение, когато се избираше новият председател на ЕК и по отношение на останалите високи позиции в ЕС. Все още е рано да изпитаме удовлетворение, но би било успех, ако съумеем да наложим нашия интерес със силата на логическите аргументи.

- Какви са предизвикателствата пред българските и европейските социалисти?

- По различни въпроси имаме различни виждания от нашите европейски колеги - такива, свързани с приемането на Истанбулската конвенция, с ролята на Русия като пълноправен партньор на ЕС, с нашето разбиране за новия Зелен курс на ЕС и трансформирането на икономиките в по-щадящи екологията и климата.

Основна цел ще бъде да изразим нашите различия, и въпреки тях, да бъдем възприети като сериозен партньор в голямото социалистическо семейство. 

Предизвикателствата пред европейските социалисти са свързани с повишаване на социалните права, на трудовите права на работещите, с установяването на единен критерии за въвеждане на  минимална заплата и пенсия, с осигуряване на повече средства за младежите, за децата, за хората в неравностойно положение. Тъй като обаче, в ЕП мнозинството не е при нас, всичко това минава през диалог и компромиси с останалите европейски сили.

- Кои теми бихте желали да поставите в дневния ред на ЕС през 2020 година?

- Това, което ще обуслови пътя на ЕС в следващите години, е приемането на Многогодишната финансова рамка. Европейските граждани разчитат все повече на ЕС, но за да може той да функционира ефективно, трябва да бъдат отпуснати повече средства за редица политики. Сега има възможност Кохезионната политика да бъде орязана с над 10%, Общата селскостопанска политика - с над 15%, политиките за вътрешна сигурност - почти с 1/4, предприсъединителните програми с 12-13% (което в известна степен връзва ръцете на ЕС, а това носи неудовлетворение на трети страни спрямо него), средствата от Отбранителния фонд и за военната мобилност наполовина, за управление на граничния контрол с 1/3. Т.е ние трябва да убедим останалите европейски институции да бъдат отделени още средства за ефективни европейски политики.

Следващо предизвикателство е Новият зелен курс, обявен като приоритетна политика на следващата комисия. Това само по себе си е хубаво, но тук трябва да отчитаме, че Европа като континент генерира не повече от 10% от вредните емисии. Тези политики трябва да бъдат всеобхватни, да не засягат не само европейския континент, защото на практика ние ще направим европейската икономика по-малко конкурентоспособна. 

Освен това, трябва да бъдат внимателно подбирани, защото страни като България биха се оказали в доста неизгодна позиция поради наличието на редица енергоемки индустрии у нас, редица топлоцентрали, снабдявани с въглища. Зеленият курс е както възможност пред българската икономика да се трансформира в по-ефектива такава, но и опасност, защото тези енергоемки производства са свързани и с множество работни места и загубата им би била пагубна за бедна страна като нашата.

- В тази връзка, бих желал да ви попитам как оценявате новите развития по пакета "Мобилност" от миналата седмица?

- Несъмнено миналата седмица получихме позитивен сигнал от страна на ЕК. Очевидно притесненията на новия комисар по транспорта, г-жа Валеан, са възприети от цялата комисия. Изпълнителният заместник-председател Валдис Домбровскис декларира, че ще бъде направена оценка на въздействието по приетите предложения по пакет "Mобилност", най-вече в частта относно завръщането на камиона по място на регистрация на всеки осем седмици. Признато бе, че тези мерки са изцяло в несъответствие с новия зелен курс, който беше обявен от председателя на ЕК.

Това е битка, която водим вече шест месеца за тази оценка на въздействие. Опитахме през ЕП, опитахме и през ЕК. Ако тази оценка потвърди нашите опасения, че предложенията ще имат много сериозен негативен ефект върху превозвачите от Източна Европа, включително и чрез загуба на работни места, то ЕК ще може да предложи законодателни мерки, които да коригират тази несправедливост в посока положително развитие на нещата за България. Нека обаче бъдем умерени оптимисти!

- След изборите във Великобритания изглежда Брекзит най-накрая ще се случи. Как виждате бъдещето на ЕС след него?

- Бих нарекъл победата на консерваторите пирова, защото, макар че ще напуснат ЕС в края на януари, това би имало много тежки последици върху целостта на Великобритания. От една страна, защото вероятността тя да излезе без сделка от ЕС става все по-голяма предвид малкото време и недостатъчния преходен период. Наред с победата на консерваторите, впечатление прави разширяването на местните национализми в Уелс, в Шотландия, В Северна Ирландия. За първи път след разделяне на Острова в Северна Ирландия имаме по-голям брой националисти депутати спрямо юнионистите (работещи за оставане в състава на Великобритания), Шотландската национална партия взе 13 депутати повече, а там мотото е "втори референдум за отделяне от Великобритания и оставане в ЕС". Така че тепърва Великобритания ще трябва да се бори с национализмите, което пък създава редица проблеми и дезинтеграционни процеси.

За нас като българи е важно и по какъв начин ще бъдат защитени правата на нашите сънародници на Острова. Затова призовавам и за по-сериозна активност от тяхна страна, по посока реализиране на всички възможни мерки за закрила на правата им. В този смисъл, разчитам и на ефективността, и подкрепата на българското посолство в Лондон.