19 Ноември 2024вторник17:19 ч.

Личности

Воинът кмет - предан, честен, неподкупен

Генерал Владимир Вазов поема София в разруха и мизерия, но за 6 години управление успява да установи ред, спокойствие и да гради модерно, по европейски

/ брой: 223

автор:Петра Ташева

visibility 4246

При разговор за нашата столица истинска сполука е събеседник да бъде Елинка Бояджиева. Тя е компетентен информатор за историята на София, за нейните кметове. Елинка Бояджиева е историчка, дългогодишна директорка на Музея за история на София, общественичка. Книгите й: "Изживяна доблест" - за инж. Иван Иванов, и "Войнът кмет" - за ген. Владимир Вазов, са интересни биографични очерци, в които тя представя двама от най-успешните кметове на столицата ни.
В слънчев ден разговаряме в градинката пред черквата "Света София". Заобикалят ни най-емблематичните за София паметници и забележителности: Общината, Вечният огън, гробът на народния поет Иван Вазов, неговият паметник, черквата "Александър Невски", Народното събрание, Галерията за чуждестранно изкуство, паметникът на героите от Шипка.




- Госпожо Бояджиева, как бихте подредили кметската "топлиста" на София?
- В следосвобожденския ни период, когато България тръгва по пътя на изграждането на една нова държава, отърсила се от вековното робство, безспорно Димитър Петков повежда топлистата на успешните кметове.  Времето на неговото управление е от 1.IХ.1888 до 7.Х.1893 г. Той осигурява условия за европеизирането на града. Започва се рушенето на изживелите времето си стари турски постройки. Събарят се многобройните джамии, с които Освобождението заварва един неугледен и малък град с подчертано ориенталски вид. Искам да направя отклонение, в което да разкажа, че в тези години на ентусиазъм, се е стигало и до прибързани, необмислени решения. Разрушена е Челеби джамия, която се намирала на част от територията на Партийния дом и днешния паркинг. (Картината на Йосиф Обербауер "Конакът и Челеби джамия" показва мястото й). Тя е била архитектурен шедьовър, изграден от мрамор - позлатена. Под купола й са били канени само официални гости от Високата порта. Ако по някакъв начин е можело да се запази, тя щеше да бъде един от бисерите на културното ни наследство днес. Основателно е било втурването на Стефан Стамболов в кабинета на кмета с протеста му срещу събарянето на всички джамии. Той заявява, че не бива да се бута Баня Баши джамия, защото ще се предизвика събарянето на нашата черква в Истанбул. Понякога увлечението, хъсът, с които е кметувал Димитър Петков, са били в повече, но истината е, че в неговия мандат се започва градежът на нова София. Това се подчертава и от думите на Иван Вазов, с които е оценена работата на Димитър Петков: "Ако не беше господина Петкова, и досега София щеше да прилича на едно ориенталско село!"
През мандата на Димитър Петков се проектират емблематичните за столицата ни сгради - Халите, Централна баня, построяват се Лъвов и Орлов мост, разширява се Градската градина. Ускорява се строежът на паметника на Васил Левски.
Стигаме до втория успешен кмет - Христо Попов (12.IV.1899 - 4.IХ.1901), който е академично подготвен български офицер и политик. Завършил е висшето си военно образование в Санкт Петербург, после завършва и финанси в Женева. По негово време се прави Гербът на София - за Всемирното изложение в Париж. Кметът съставя комисия, в която участват Ив. Мърквичка, директор на Рисувалното училище, В. Добруски - директор на Народния археологически музей, студентът Харалампи Тачев, на когото е възложено да оформи герба. Първият трамвай в София е пуснат при неговото управление. Построена е Градската общинска болница и е осигурена безплатна медицинска помощ за бедните.
На кметския стол сяда следващият успешен управник - Мартин Теодоров. Той ръководи града от 8.VII.1905 до 21.III.1908 г. Произхожда от забележителен болградски род. От петимата братя в семейството първият е ген. Георги Тодоров, участник във войните, ръководил Втора българска армия, впоследствие главнокомандващ на Действащата българска армия. Езиковедът Александър Теодоров Балан е следващият брат. Той е първият ректор на Софийския университет и създател на Университетската библиотека. Четвъртият е професорът по медицина Атанас Теодоров, основател на съдебната медицина у нас, който доказва неоспоримата невинност на Яворов за смъртта на Лора. Инж. Михаил Балански (петият брат) има заслуги за топлофикацията в България и осъществява проектите за Народната банка и Съдебната палата.
Забележителни са и делата на Мартин Теодоров - третия син от фамилията, като кмет на София. Негова е инициативата за застилането на центъра на София с жълти павета, с които толкова се гордеем. Избраните керамични жълти павета, произвеждани край Пеща (Будапеща) са внесени от "Изида", предприятие за керамика, основано у нас в края на ХIХ век с протекцията на Стефан Стамболов, но днес безпощадно ликвидирано. Емблематични са строежите по негово време на Народния театър, Майчин дом, Градското казино, сградите на противопожарната служба, на училища.
От 18.VIII.1911 до 25.V.1912 г. кметува фармацевтът Харалампи Карастоянов, бивш опълченец. Неговото управление се помни със строеж на общински училищни сгради, закриване на публичните домове в София, с девиза на столицата: "Расте, но не старее", който се изписва на лента на герба.
След Девети септември на кметския стол сядат още запомнящи се управленци. Финансистът Димитър Попов кметува от 22.ХII.1952 до 24.II.1961 г. След него достойно се нареждат арх. Георги Стоилов с мандат от 21.IХ.1967 до 11.ХI.1971 г., и Петър Междуречки, който успява да придаде на София европейски вид.  
Всеки кмет е оставил дела след себе си. Подредих топлистата с най-паметните.

На строежа на Рилския водопровод с големци от онова време


- Посветихте цяла книга на един от достойните синове на Вазовата фамилия, на един от незабравимите кметове на София. Защо?
- Името му респектира не само понеже е брат на Вазов, но и с почитта и уважението на българската общественост към неговите воински успехи. Ген. Владимир Вазов е безспорният герой, доказал патриотизма си по фронтовете на Балканските войни, Първата световна война, драматичните боеве в района на Дойран. Той е увенчан с воинска слава, с ореол на истински патриот и благородник.
Многобройна е челядта на Минчо и Съба Вазови. В 1849 г. когато се заженили, сопотските попове отказват да ги венчеят  заради далечното им родство. На следващата година, на погачата на първородния им син Иван Вазов, се стекъл градът - повече от любопитство: "Дали пък няма някакъв нишан детето?" А то всичките им отрочета се родили хем красиви, хем умни! Баба Съба отглежда народния ни поет Иван Вазов, двама генерали на България - Георги и Владимир. Михаил е офицер с бъдеще. За участието си в Сръбско-българската война е награден с орден "За храброст", но в размирните събития около детронацията на Александър Батенберг е прострелян по заблуда, когато е едва 24-годишен. Кирил става лекар, Никола с добротата си и всеотдайността си е опората на всички в големия патриархален род. Женските чеда на баба Съба Ана и Въла са снажни, топли жени, предани, верни на фамилията.
Вазовата фамилия има голяма роля за духовното израстване на българите. Вазови не са били материално много богати, но са представителни хора, пламенни патриоти и всеки от тях е оставил своя светла диря в областта, в която се е изявявал. С книгата си за Владимир Вазов исках да разкажа не само за неговите воински подвизи, но да подчертая гражданските му позиции, да изтъкна заслугите му като кмет на София в един труден период.
- За Владимир Вазов - "Героят от Дойран", както го наричат българските, чуждестранните и дори противниковите ни историографи, е писано много. За военните си подвизи той е получил най-високите воински и държавни награди, бил е обичан от офицери и от войници. Прославил се е с пълководческия си талант. Забележителен стратег, един от най-добрите ни артилеристи, извоювал е с минимални жертви победите за България. Защо точно той сяда на горещия кметски стол на София?
- Той е 39-и кмет на столицата ни. Не е единственият с воинско звание. Преди него са: полковник Христо Попов, подполковник Евстати Кирков. И Ради Радев, кмет по време на войните, е с воинско звание. Владимир Вазов е първият генерал в кметиадата на столицата ни. Той поема длъжността в сложна обществено-политическа обстановка, когато страната ни е в окаяно икономическо състояние. В периода 1922-1925 г. са убити трима кметове на София. В деня на преврата от 9 юни 1923 г. е убит  Крум Попов, назначен от земеделското правителство. На 16 април 1925 г. при атентата в черквата "Св. Неделя" загива Паскал Паскалев. Шест месеца по-късно същата година е убит и трети кмет - Георги Маджаров. В такава неблагоприятна обстановка на политически разпри ген. Владимир Вазов, вече в запас, поема голямата отговорност и чест да ръководи Столичната община. Изборът му от общинските съветници става съгласно Търновската конституция. Развълнуваният избраник благодари от сърце и обещава: "Ще положа всичките си сили да оправдая това ваше доверие, много скъпо за мене". С указ на цар Борис III от 18 май 1926 г. той е кмет на София.
- Ген. Владимир Вазов кметува шест години, два мандата по 3 години - до 1932 г. С какво се характеризира неговото управление?
- С ред, сигурност и с градивност! В "Животописни бележки" Владимир Вазов обрисува печалната картина на София - разруха, недоимък, бедност, мизерия. Той заварва занемарен град в благоустройствено и финансово-стопанско отношение. Многото проблеми за решаване наистина се нуждаят от управленец воин, от строга дисциплина и ред, които само един достоен военачалник може да осигури.
- Каква е неговата стратегия, с какво започва?
- Той пише в "Бележките" си така: "Многобройните партии, представени в общинския съвет, бяха източник на чести недоразумения, безпредметни спорове". Първата му задача като кмет е да спре уволненията и назначенията по политически причини. Преустановява срамната гавра с чиновниците и подбира хора с възможности и с подходящо образование. Така стабилизира общината. Една от най-важните работи е била привеждането в ред на Финансовата служба в общината, с което приходите се установяват и започват редовно да постъпват.
Многоликата си дейност отчита всяка година, като се отпечатват книжки в петхиляден тираж, в които се описва свършена работа и се съобщават предстоящите дейности на общината.
- По негово време започва строителството на Рилския водопровод, с който се докарва вода за столицата. Това е най-голямото и важно условие за хигиена и чистота. С него се осигурява и достатъчно електричество за града.
- Построяват се електрическите централи в Симеоново и Мала църква, както и две токоизправителни станции.
- Как се решават транспортните проблеми?
- Улиците били непавирани, кални, липсвали бордюри. Релсите за трамваите - изпочупени, а трамваите - в окаяно състояние. Кметът Вазов полага усилия да се откупи градския транспорт от Белгийското дружество, да се удължат трамвайните релси. Купуват се нови мотриси, строят се нови стъклени чакални.
- С кои строежи се гордее кметът?
- Той сам признава, че модерната кланица с хладилници е осигурила хигиената в изхранването на столичното население. Строежът на училища също е бил приоритет. При неговото кметуване се построява и разширението на Централна баня - Народната баня под старата минерална баня. Възстановена след атентата е разрушената черква "Св. Неделя". През 1928 г. е построена гара Подуяне. Изградени са 105 малки дървени моста и 7 големи, два железобетонни моста на р. Владайска, "Мостът на героите" в Трети район е бил много важен за Коньовица, Булина ливада и Баталова воденица.
Доставят се и автомобилни сметосъбирачки, поливачки и метачки. София блести от чистота, вечер се мият улиците. Зелената политика на кмета Владимир Вазов се изразява в построяването на много малки и големи квартални градинки.
- Владимир Вазов е известен с пословичната си хуманност към войниците си, с които е делил неудобствата в окопите, войнишката дажба, всичките трудности и жестокости на войните. Такъв ли остава и по време на кметуването си?
- Да! Той подпомага общинските служители с облекло, обувки, храна. Учредяват се за първи път няколко народни кухни, в които за бедните храната е срещу нищожно заплащане. Уреждат се и сиропиталища.
- Новости в духовната и в културната сфера? 
- По време на неговия мандат грижите за духовност, за просвета, култура се изразяват в строежи на училища, читалища, определят се терени за сгради на черкви, на сграда за Македонския научен институт, на Германското училище - днешната Консерватория, на Католическия лицей. Всяка година се организира празник на книгата. Общината купува картини на именити художници, урежда се ден на благотворителността, организират се празници и чествания на бележити българи, увековечават се имена на български герои, като на тях се кръщават улици, издигат им се паметници. Вазов отдава почит и уважение към дейците на просветата и културата. Започва се издаването на "Общински вестник". Основава се Общински музей с библиотека, галерия и архив - това е началото на Музея за история на София. 
- На 1 март 1932 г. кметът Вазов произнася последната си реч.
- Той получава заслужената благодарност от всички партийни групи и от всички съветници за "доброто и винаги пропито с чувство на коректност ръководство на работата в съвета".
Достойно и почтено ген. Владимир Вазов се оттегля в заслужен отдих, като в "Животописни бележки" заключава: "Завърших кметската си кариера с една придобивка: диабет на нервна основа". Той заживява във вилата си в Рибарица, построена на място от зестрата на съпругата му, където се отдава на любимото си хоби - дърводелство и резбарство. На 77 години, в подножието на Балкана, Владимир Вазов си отива от този свят.
- В патриархалния род на Вазови е имало култ към семейството и децата. Разкажете за съпругата и синовете му.
- Владимир Вазов се задомява на 37-годишна възраст. Вече е имал успехи, авторитет като проспериращ български офицер. Съпругата му Мария Горанова е достойна негова спътница - образована, интелигентна, предана на семейството, на рода. Двамата отглеждат тримата си сина Георги, Иван и Владимир с обич. Възпитават ги в български и воински добродетели. В превратните години след 9.IХ.1944 г. семейството на Владимир Вазов изживява много драматични сътресения, наказания - оказват се "виновни"! Народният съд не пожалва и децата на успешния кмет на София. Преживяват изселвания, лагери, затвори. Въпреки всичко истината и правдата възтържествуват! Фамилията Вазови остава горда и неопетнена. Наследниците на Владимир Вазов са достойни членове на тази фамилия - истински българи. Сякаш и за тях е бил девизът на баща им, който се хвърлял в бой с войниците си с думите: "Да победим!", и печелил битките за България, за Родината.
През 1936 г. ген. Вазов е поканен от дойранските си противници като гост на Британския легион. Посрещнат е като герой! На всяка делегация се отдава чест с навеждане на знамената. Когато минава нашата делегация, придружена от ген. Хамилтън, английският генерал високо извиква: "Това е ген. Вазов, който беше наш противник на Солунския фронт, а сега е наш много добър приятел!" Няма българин, чието сърце да не трепне при тия слова! 
И в кметуването си ген. Вазов е бил истински воин - предан, честен, неподкупен! Затова е за пример!
                          

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                            

Властта би отбой за повишаване на социалните осигуровки

автор:Дума

visibility 594

/ брой: 221

До месец тръгва новият онлайн кадастър

автор:Дума

visibility 591

/ брой: 221

Агенцията по храните започва проверки преди Никулден

автор:Дума

visibility 539

/ брой: 221

Байдън подготвя Трета световна война

автор:Дума

visibility 537

/ брой: 221

Байдън подготвя Трета световна война

автор:Дума

visibility 571

/ брой: 221

Хиляди протестираха срещу Роберт Фицо

автор:Дума

visibility 517

/ брой: 221

Сблъсъци в Нидерландия заради коледна традиция

автор:Дума

visibility 519

/ брой: 221

Абсолютна липса на сърце

автор:Александър Симов

visibility 552

/ брой: 221

Злокобният Байдън

автор:Юри Михалков

visibility 527

/ брой: 221

Неадекватни решения и хаос заплашват енергетиката ни

visibility 544

/ брой: 221

Мъчи ни безводие, а има забавени проекти

visibility 544

/ брой: 221

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ