В очакване на бонус за БоБо

В тия бонусни времена е дошъл моментът и Той да си получи заслуженото за извънредния труд. Така че разни програмни директори, продуценти, главни редактори и прочие журналистическа сволоч да не се правят на ощипани, като не възмездяват медийните изяви на най-редовния си и изтъкнат гастрольор. Та те не си ли дават сметка, че без Него има да се чудят с какво ще си запълват сутрешните блокове, обедните и централните си информационни емисии, съботните и неделните публицистични предавания, как без пространните му вестникарски интервюта ще задоволяват нуждата на читателите да узнават от най-висока инстанция истината, само истината, цялата истина? С какво ще илюстрират страниците без Неговите снимки в профил и анфас, с ножица или менче в ръка, зад волана на джипа, по стълбичката на кугара, дриблиращ на футболния терен или смазващ съпротивата на противника с поразяващия си бекхенд? Или с шапка-чорап на главата, заобиколен от ентусиазираната тълпа, забравила благодарение на височайшето му присъствие пометените от наводнението къщици и загиналите си близки. Редно ли е да мине с едната морална награда, че най-голям процент от участничките във високоинтелектуалната анкета: "С кого бихте искали да прекарате празника на Свети Валентин", отговарят: с Брад Пит от чужденците и с Него от нашенците! Нормално ли е да не получи бонус за управленско величие човек, на когото една лелка в пристъп на любовен спазъм възторжено заявява:"Ти си за министър-председател не на България, ти си за министър-председател на целия свят!"
Какво ли не опитаха някакви злобни вестникарчета, за да помрачат светлия му образ, да поставят под съмнение законността на негови действия, да сеят недоверие към управленските му импровизации, да "доказват" непоследователността на решенията му, дребнаво да сочат, че боравел с неверни данни и факти. Разнасяха някакви флашки, от които било видно, че търгува с влияние, наказуемо от закона, като нарежда да се разкарат митничарите от фабриката на без време усопшия Мишо Бирата. Е, и? Това да не ви е Франция, където един министър, Ерик Вьорт, се раздели с поста си поради "съмнение за възможен конфликт на интереси" (Тези съмнения възникнали след разпространението не на полицейски СРС-та, а на  някакъв мижав "запис на разговор, нелегално направен" от домоуправителя на  третата по богатство във Франция Лилиан Бетанкур, собственичка на "Л'Ореал"). Или пък Германия, където президентът си подава оставката заради сходни подозрения.
Оставеното в хазната от предишните управници за няма и 3 години се било стопило наполовина поради пожарно (какво да правим - такава ни е професионалната подготовка) запълване на дупки. Е, и?
Няма да вдигаме пенсии и заплати (нашите хора ще възмездяваме с бонуси), ще свием социалните разходи и ако американци и европейци си научат урока от нас, току-виж светът се справил с кризата.
Днес ругаем Станишев, че купил хеликоптери без защита срещу обледяване, утре командващият ВВС, че и военният министър ни опровергават. Е, и?
Днес мъмрим чичовците от село, дето сме им отчуждили нивиците за магистрали, че живеят от лихвите, вместо да вложат парите си в бизнес, утре някакви многознайковци изчисляват, че лихвите, с които чичовците трябва да преживяват, са някъде около 15 стотинки на ден. Е,и?
Нали лелката с любовната конвулсия го номинира за министър-председател на целия свят. Само как би звучало например Първи Ръководител на Обществото на Свободните Държави, съкратено ПРОЗД.
Известен проблем е, че не само Той е възможен кандидат за бонуси за заслуги към медиите. Във врата Му диша и вицето Цв.Цв. Кой ще седне да гледа разни измислени "От местопрестъплението: Маями", "Смъртоносни битки" и пр., когато киностудията на МВР бълва реалита с арест на бивш министър, изкомандван "На колене, престъпник!", или сюжет с окачулени ченгета, позиращи за снимка на дивана на арестуван заподозрян, чиято глава преди това я блъскат в рамката на вратата, а с кубинките му размазват дланите! Вицето също не пропуска възможност за лична телевизионна изява, но разликата в артистичния натюрел дава несъмнени предимства на Шефа му. Ако трябва да направим аналогия с класиката, то е все едно да сравняваме "В очакване на Годо" от Бекет с "Бай Ганю" от Алеко Константинов. У Бекет например героят Лъки произнася 10-минутен монолог, чието начало ще цитираме в наш превод от оригинала: "Като се има предвид съществуването такова каквото то извира от последните трудове на Поансон и Ватман на един личен Бог дърабърадърабъра с бяла брада дърабъра вън от времето и пространството, който от висотата на своята божествена апатия своята божествена атамбия своята божествена безсловесност ни обича много с някои изключения не се знае защо но то ще дойде и страда подобно на божествената Миранда с тези които не се знае защо но има време във вихъра на огъня чиито огън пламъци ако още малко това продължи може без съмнение да се подпали гредата"... и така още 3 страници. 
Което по абсурдност, но само донякъде, без толкова блясък, може да се сравни  с Цветановото: "В момента се създава необходимата организация за контролирано изпускане там, където позволява със съответните изпускателни кранове да се изпуска водата да не надвишава нивото, което би могло да застраши живота и здравето на населените места, които живеят и имат съответен живот" (Цветанов,  БНТ, "Панорама", 17 февруари т.г.)
Очевидно на повечето българи, не само на мераклийките да прекарат Свети Валентин в компанията на премиера, по би допаднало описанието на гостуването на Бай Ганю у Иречек и предложението му към домакинята да й разтрие едно люто чушле в чорбата. То си звучи някак по-натурално и автентично българско от абсурдните дърабъри на Бекет, адаптирани на български от Цветанов.
Така че, уважаеми програмни директори, продуценти, главни редактори, не се помайвайте, ами пуснете полагащите му се бонуси на главния участник, темела на телевизионната и вестникарската продукция на страната. Ама какво щели да кажат в Брюксел, дали няма да се наруши някоя директива. Гузно ще си затраят в Брюксел, защото си знаят, че нито Меркел ще зарадва фотографите, полагайки извънреден труд, като резне някоя лента, нито Саркози ще иде в Тараскон да връчи лично плик с 5000 евро на бай Тартарен да си посрещне масрафа и това да стане водеща новина на всички ефирни и кабелни телевизии и на първите страници на вестниците.