Чиновническите бонуси били лични данни

    Напоследък се вихри теологичен спор, по-сложен дори от този, колко дявола могат да се съберат на върха на една игла. Спорът трябва ли или не трябва да стават достояние на обществеността данните кой държавен служител какви благинки е получил допълнително към заплатата си. Защото заклинанията на управляващите да се стяга коланът се изпълняват стриктно по отношение... на пенсионерите и редовите бачкатори, но за разни храненици по министерства и агенции заканите на министър Дянков не важат. След много настоявания зорлем някое и друго министерство и агенция си признаха, че заклинанията не са им попречили да си пораздадат не съвсем символични парични бонуси. И добре, че в парламента се чу информация за някакви 30 000 лв., които шефката на НЗОК Нели Нешева си самораздала, та набедената да скокне възмутено и да уточни, че става дума само за 12-ина хиляди. Защото иначе данни за персоналните бонуси не се дават. Признават си за глобалните суми - макар и с нежелание, макар и не всички. Но "кой колко" е прибрал в джоб от данъците ни - категорично "не". Това били лични данни, недопустимо надничане в частните сметки и живот на гражданите. А това било недопустимо в условията на демокрацията, защитата на личното пространство и т.н., и т.н. Директорът на Сметната палата проф. Валери Димитров коментира по този повод, че нямало лошо заплатите на директорите да се знаят публично, но това трябвало да се уреди със закон.
    И тъй като знаем каква мъка е за мнозинството от ГЕРБ в парламента да роди закон, който впоследствие обраства с допълнения, предлагаме да му спестим родилните мъки, като се заимства нещо наготово и при това безотказно действащо.
    Преди време френският в. "Фигаро" публикува информация от своя кореспондент в Монреал Людовик Хирцман. Ето част от кореспонденцията:
    "При едно свое 48-часово пътуване до Монреал, за да поздрави канадските атлети, участвали в Олимпийските игри във Ванкувър, министърът на спорта Гери Лън отседнал в хотелска стая за 121 евро нощувката. Изхарчил и 78 евро за прехраната си за два дни. Министърът на външните работи Лоурънс Кенън пък пътувал за Ню Йорк, за да ратифицира Конвенцията на ООН за инвалидите. Разноските му за един ден, без цената на самолетния билет, излезли 51 евро. Това е прозрачността по канадски. След влизането в сила на един закон от 12 декември 2003 г. министрите, висшите чиновници и техните главни сътрудници трябва да се отчитат. Техните разноски са достъпни за всеки, като се публикуват на първата страница на мрежата на министерствата и федералните обществени институции. Правителствен организъм - Смесеният национален съвет, управлява общата политика за разходите за командировки на чиновниците. Правилата са стриктни. Служебните коли на министерствата не трябва да надвишават 24 135 евро... Неизчерпаем източник на публикации в канадските медии са приходите и разходите на чиновниците - те се гледат под лупа".
    Уважаеми депутати, не си струва да откривате топлата вода, канадците са я открили. Просто потърсете в мрежата въпросния закон от 12 декември 2003 г. и дайте да ви го преведат на български. Или мислите, че Канада е по-малко демократична държава от България и че там не бръснат за нищо личното пространство на гражданите, пък били те и висши държавни функционери?. Или може би у нас някой го е страх, че данъкоплатците ще му дирят сметка колко струва примерно един показен полет с вертолет до село Бисер или колко и как се харчи на ежегодните герберски укрепвания на колектива, пардон, тиймбилдинги - било в Хисаря, било в някое друго сгодно и дискретно курортче.