Очаквам в Бюджет 2025 парите за висше образование да са 0,9% от БВП

Проф. д-р Николай Цонков роден в София през 1980 г. Има бакалавърска степен по "Политология" в СУ" Св. Кл. Охридски". През 2006 г. придобива степен "магистър" по "Стопанско управление" в СУ. Има научна степен "доктор" по "Народно стопанство" (Регионална икономика и администрация) в УНСС, по "Организация и управление извън сферата на материалното производство и по национална сигурност във ВА "Г. С. Раковски", където в периода 2007-2013 г. преподава "Мениджмънт на сигурността и отбраната". От 2008 г. е щатен преподавател в катедра "Регионално развитие" на УНСС. Проф.д-р Цонков е бил съветник в политическия кабинет на министъра на отбраната Ангел Найденов. Бил е депутат от БСП в 44-ото НС. Той е зам.-главен редактор на сп. "Международни отношения", член на СИНПИ, директор на Научноизследователския център за регионални изследвания, член е на УС на Българската асоциация за регионални изследвания, изп. директор на Българския форум за транспортна инфраструктура. Автор е на над 70 публикации в България и чужбина по въпросите на геоикономиката, регионалния бизнес, регулиране на стопанската дейност, регионалното развитие, сигурността и отбраната, външната политика и образованието.


- Г-н Цонков, честито! На 44 години станахте един от най-младите професори в България. Каква беше темата на професурата Ви?
- През миналата седмица успешно приключи процедурата за придобиване на академичната длъжност "професор" в УНСС. Тя започна миналата година през пролетта. Темата на професурата е "Администрация и управление (Регионален бизнес и ютилитис)".
- Защо образованието трябва да е приоритет на всяка власт?
- На практика образованието е основата, върху която стъпваме, за да формулираме дългосрочните политики за национално развитие. Образованието е свързано с духовното и културното, демографското, социалното и икономическото развитие на държавата. То е част от системата на национална сигурност. Това е така, защото образованието е свързано с демографията, запазване на традициите, културната идентичност и националното самосъзнание. Образованието, ако е правилно настроено, изгражда в младите родолюбие и дълг. Образователната система форматира човешкия и социалния капитал, генерира икономически потенциал, като задава посоката за икономическо развитие.
- Кои са основните стълбове, на които се крепи образованието?
- Образованието трябва да се разглежда като фундамент на развитието. Ако него го няма, няма нищо над него.
Затова, според мен, три са основните стълбове за образованието - смисълът, ползите, бъдещето. И трите са подчинени на качество. Т.е. качеството не може да бъде разглеждано като външен параметър, то е част от образованието. Държавата трябва да създаде предпоставки образованието да се осъществява като смисъл за всяко развитие - за личности, хора, организации, държава. Вторият стълб е свързан с това, че държавата трябва да създаде предпоставки образованието да бъде полезно за развитието на всички системи - полезно за създаването и развитието на всяка организирана дейност. Третата основа на образованието е управлението да създаде предпоставки образованието да се възприема като гарант за бъдещето.
Образованието има три триъгълника. Първият е знания - умения - компетентности. Вторият - образование - наука - бизнес, а третият е образование - изследване - иновации. Те трябва да се развиват в синхрон.
- Каква трябва да е ролята на държавата в образователната система?
- Ролята на държавата в образователната система е изключително важна. Неправилната политика води до сериозни грешки с дългосрочен характер, което се отразява на образователната система да функционира нормално и да извършва основните национални задачи. Трябва дебело да подчертаем, че държавата трябва да играе активна роля при управлението на образователната система, което се изразява във формулиране на адекватни на условията и времето целенасочени и устойчиви политики. Този процес е свързан с правилно целеполагане и формулиране на основните приоритети, изработване на дългосрочна визия за развитие на системата.
Вместо това ставаме свидетели на постоянни реформи в образованието. А то е сложна и консервативна система, в която грешките и експериментите се плащат много скъпо. Обикновено решенията, които се вземат в сферата на образованието сега, се проявяват като резултата след 10-12 години. Държавата трябва да се върне в образователната система и активно, адекватно, да регулира и контролира организационните и управленските процеси.
- В своята предизборна платформа "БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА" настоява средствата за висше образование и наука да са респективно 1% и 0,5%. Ще доведе ли това до повишаване на качеството в двата сектора? Какви други промени са необходими?
- Съществува един основен проблем, който се изразява в принципа „парите следват ученика“ или „парите следват студента“. В този смисъл при подобна корелация трудно можем да говорим за качество. Нито едно основно, средно или висше училище няма да си позволи да отпадат ученици и студенти, защото намалява финансирането. Същевременно, прилагайки политики за повишаване на качеството, трябва да имаме предвид системната свързаност между средно и висше образование.
Говорейки за качество на висшето образование, ние няма как да не вземем предвид кандидат-студентите, които подготвя средното образование. Когато тази подсистема не работи адекватно и правилно, виждаме силно снижаване на качеството, което се доказва от изследванията на функционалната грамотност на българите.
Същевременно средствата за образование и наука категорично трябва да се повишават. 1% за образование и 0,5% за наука са крайно недостатъчни за развитие на системата. В момента трудно се гарантира и нормалното възпроизводство на системата. В тази връзка очаквам в бюджета за тази година да бъдат заложени средствата от 0,9% за висше образование, които са записани в ЗВО. Като пример мога да посоча, че в развитите държави, които се насочват към високотехнологични производства, средствата за наука са 2% и нагоре.
- Вие сте член на ГС на БСП в София и делегат на 51-вия конгрес на партията, който ще се проведе на 15 февруари. Какви са Вашите очаквания от форума?
- Според мен партията е на кръстопът. От пътя, който поемем след конгреса, ще зависи бъдещето на БСП. В този смисъл 51 конгрес е много важен с решенията, които ще се вземат. Необходим е откровен и честен разговор. Конгресът е важен поради няколко причини. Първо, той е важен в контекста на избор на нов председател и нови колективни органи за управление. Апропо, сега е времето и на заседанието на конгреса е мястото да върнем колективното управление и колективното начало. Второ, за мен е важно да бъдат изработени и приети промени в Устава на БСП (а защо не и нов Устав), в който да се върнем към корените и да посочим какви сме, за какво се борим и чии интереси защитаваме. В тази връзка е необходима организационна реформа. Трето, оттук трябва да бъдат формулирани основните политики и програмни документи за управление. И четвърто, да посочим ясно основните цели и политики, които ще реализираме в настоящото правителство. След заседанието на конгреса трябва да положим усилия да продължим обединени и работещи в една посока. Това е пътят за възстановяване на общественото доверие и авторитета на партията. Освен единство след конгреса трябва да излъчваме и доверие, което може да се случи, като покажем друго лице и говорители – професионалисти в своята област. Ето защо трябва много активно да работим със Съюза на учените, Съюза на писателите, на журналистите, с всички интелектуални среди, които да бъдат привлечени на наша страна, с една кауза бъдещето на българската държава, възстановяването на държавата.
- Един от противоречивите текстове в Устава на БСП е този за прекия избор на председател. Какво е Вашето становище по този въпрос? "За" или "против" сте текстът да остане или да отпадне?
- Партията е силно разединена по този въпрос, което е проблем. По-демократичният начин за избор на председател е прекият избор. Въпреки това възникват няколко въпроса. В момента партията, както и държавата, боледува. В тази връзка не съм сигурен доколко е целесъобразен прекият избор. Ако успеем да го проведем публично, по правилата, това е шанс да насочим обществения фокус към БСП и да го използваме в процеса на възстановяване на доверието към партията, което е първостепенна задача.
От друга страна, говорейки за връщане на партията към нейните корени, смятам, че избор на председател от конгреса има своите предимства, най-вече колективното начало. Но пък през годините сме ставали свидетели на редица уродливи практики.
В крайна сметка БСП трябва да се модернизира, а прекият избор е крачка в тази посока. Надявам се делегатите на 51-вия конгрес да бъдат мъдри и да вземат най-правилното решение по този въпрос. Най-важни са единството и връщането на другарството в партията.