С мъка не се печели

Италианците от "Манескин" останаха под светлините на прожекторите дни наред след победата им на "Евровизия 2021". И не защото се появиха съмнения дали тяхната песен заслужено спечели конкурса в Ротердам. Криворазбраното навеждане към масата на вокалиста на групата провокира безброй гръмки заглавия и коментари в глобалната мрежа. Триумфът на получилите жадуваната от над 40 държави статуетка бе опръскан с подозрения, че музикантът може да е шмъркал наркотик пред очите на многомилионната телевизионна публика.
Нито категоричното словесно отричане, че това наистина се е случило, нито готовността на цялата банда веднага да се подложи на тест за дрога успяха да спрат цунамито от укори и размахани назидателно пръсти. Все едно се оценява доброто поведение, а не музиката и посланията, макар и пречупени през призмата на геополитиката. Класиралите се на второ място французи побързаха да поискат изпреварилите ги дори да бъдат дисквалифицирани. И страстите сигурно щяха да ескалират до висините на сапунен сериал, ако организаторите на надпреварата не бяха обявили, че резултатът от анализа за наркотици на Давид Дамиано е отрицателен и за тях темата е затворена.
Цели три десетилетия от Ботуша неуморно са се борили за правото пак да се зарадват на приза от "Евровизия". А всеки знае, че тази страна има всички основания да се гордее с песенните си традиции и известните по цял свят изпълнители. След жестокия удар, който понесохме от пандемията, Италия показа, че е време животът да продължи. А свежото й надъхващо парче се превърна в ярко доказателство, че депресиращи балади няма как вече да се харесат на зажаднялата за купон публика. Мъката, която излива в композициите си Били Айлиш, може и да изглежда печеливша карта за подражателите й, но донесе световна слава само на нея. Не е ли време да разберем, че тъгата може да се пребори и благодарение на хубава музика, която вдъхва поне надежда? Напук на трудното битие и несгодите.