Тръмп разделя Русия от Китай? Забравете за това!

Глен ЧАФЕЦ*
ASPI
 
Усилието на администрацията на Тръмп да раздели Русия от Китай е обречено на провал. Така Съединените щати разрушават отношенията в областта на сигурността на основата на една заблуда.
За да успее този план, Русия трябва да преодолее повече от век на враждебност и недоверие. И Русия, и САЩ трябва да преразгледат отношенията си със съюзниците и противниците. САЩ ще трябва да заместят икономическата подкрепа на Китай за Русия. Но Русия трябва да бъде сигурна, че САЩ напълно ще се откажат от ангажимента си към демокрацията и правата на човека в дългосрочен план. Нищо от това няма да се случи.
Специалният пратеник на Тръмп за Украйна и Русия Кийт Келог каза на Мюнхенската конференция по сигурността на 15 февруари, че САЩ ще се опитат да разбият съюзите на Путин, включително тези с Китай, Иран и Северна Корея.
Девет дни по-късно Владимир Путин и Си Дзинпин изрично потвърдиха своето „партньорство без ограничения“. Това не би трябвало да е изненадващо: новата политика на САЩ не прави нищо, за да промени причините, които стоят в основата на политическото обвързване на Москва с Пекин.
Тези причини включват: споделен ангажимент към автокрацията и противопоставяне на демокрацията; повече от век на недоверие и конфликт със САЩ; исторически ангажименти към партньори като Северна Корея, Иран и Куба; икономическа зависимост на Русия от Китай.

Икономиката предлага най-сигурната основа за предпочитанията на Москва към Пекин. Китай финансира Русия. Китай е нетен вносител на енергия, а Русия е износител на енергия. През 2024 г. Китай е купил руски стоки на стойност 237 милиарда долара, като почти всичките са газ, нефт и въглища

Най-важното е, че връзката между Русия и Китай е здраво вкоренена в споделения страх от САЩ и взаимния ангажимент към автокрацията. Путин никога няма да размени Китай за САЩ, докато последните остават управлявани от закона и многопартийната демокрация. Може да се твърди, че авторитарните тенденции на администрацията на Тръмп променят това изчисление, но за Путин отдадеността на Си и на деспотизма е много по-сигурен залог от пълен и дългосрочен колапс на демокрацията в САЩ.
По същия начин Путин не може да вярва, че новият проруски завой на САЩ ще продължи. Тази администрация изглежда е склонна да си затвори очите за кампаниите на Русия за убийства, шпионаж, кибератаки, икономически саботаж, дрънкане на ядрено оръжие, вземане на заложници и информационни операции срещу САЩ. Но не е гарантирано, че новата проруска политика ще продължи при бъдещи администрации или дори ще оцелее през целия мандат на тази.
От друга страна, малко руснаци имат положително мнение за САЩ. Антипатията на руснаците към САЩ е вкоренена и постоянна. С изключение на краткия меден месец през 90-те години, американско-руските (и американско-съветските) отношения се характеризираха почти изцяло с подозрение, напрежение и конфликти, дори когато бяха неохотни съюзници по време на две световни войни.
За да могат САЩ да отдръпнат Русия от Китай, или Путин, или Доналд Тръмп ще трябва да се съгласят да изоставят много чуждестранни ангажименти, в които и двамата са инвестирали личен и вътрешен политически капитал.
Трудно е да си представим, че Путин ще се откаже от подкрепата си за Ким Чен Ун, като се има предвид, че Северна Корея дава както войски, така и доставки за войната на Путин в Украйна. Путин е много по-малко зависим от Иран, но е малко вероятно да подкрепи кампанията на Тръмп за максимален натиск върху Ислямската република.
Също малко вероятно е САЩ да смекчат враждебността си към руския съюзник Куба, след като Тръмп радикализира по-умерената политика на Байдън към Хавана. Путин едва ли ще изостави дългогодишни отношения и общи политики с кубинците срещу несигурно американско-руско приятелство.
И накрая, икономиката предлага най-сигурната основа за предпочитанията на Русия към Китай. Китай финансира Русия. Китай е нетен вносител на енергия, а Русия е износител на енергия. През 2024 г. Китай е купил руски стоки на стойност 237 милиарда долара, като почти всичките са газ, нефт и въглища.
През същия период търговският обмен между САЩ и Русия е само 3,5 милиарда долара. Това не е дори 1,5% от търговията между Китай и Русия.   
Икономиките на Русия и Китай се допълват, докато икономиките на САЩ и Русия почти не се докосват. САЩ не могат и няма да заменят Китай като най-добрия енергиен клиент на Русия. Русия няма накъде другаде да се обърне, защото Европа няма да компенсира тази разлика, а небалансираната икономика на Русия зависи от износа на въглеводороди.
Ограничаването на американската подкрепа за Украйна е подарък, който Русия прие с радост, но това не е достатъчно, за да раздели Русия от Китай. Изправянето на Русия и Китай една срещу друга изглежда изкушаващо за тези, които си спомнят увертюрата на Ричард Никсън с Китай през 1972 г. Но историческите аналогии са повърхностни и през 2025 г. интересите на Русия я водят към съюз с Китай.

* Американски дипломат и офицер от разузнаването. Висш служител на ЦРУ, участвал в много задгранични операции като техен ръководител. Работи над 30 години в Държавния департамент и Агенцията за контрол на въоръженията и разоръжаването. В момента ръководи изследователска организация