
Ще се завърнем
Антология
Стихотворения от Русалина Димитрова и картини от Петрана Севестакиева - Петра
/ брой: 149
РУСАЛИНА ДИМИТРОВА е родена на 4 ноември във Велико Търново, но живее в София от 50 години. Щастливо семейна е, с две пораснали деца. Работи като офис мениджър във фирма за техническо осигуряване на конгреси и събития. Казва, че пише стихове, защото усеща вътрешна потребност. Има издадени две стихосбирки - "Белег от любов" и "Картини в рими". Признава, че е влюбена в морето и Ахтопол, които я вдъхновяват за много от стиховете й и я зареждат с енергия. Открива вдъхновението също в картини, които "сами я намират", и виждайки ги, римите "сами се пишат". Както е с творбите на Петра...

ПЕТРАНА СЕВЕСТАКИЕВА - ПЕТРА е родена във Вършец, но от 26 години живее в София. Завършила е икономика и педагогика в УНСС. В момента се занимава с деца със синдром на Даун. Признава, че винаги е имала слабост към рисуването и поезията. Споделя, че все повече картините присъстват в нейния живот и стават част от работата й. Често в интернет пространството публикува свои творби, придружени от стиховете на Русалина Димитрова. Така съчетани, се получава нещо наистина красиво и вдъхновяващо
Ще се завърнем
Гледам я - порутена старица.
Без ограда, с изпочупени стъкла.
А пък беше нявга хубавица
с керемиди и пердета на цветя.

С дворчето грижливо подредено.
С плодните дръвчета и смеха,
който правеше сърцето преродено
от орляците играещи деца.
От вкуса на бабините гозби,
от уюта на прекрасната ни къща.
От звездите, дето слизат нощем,
и от спомена, във който все се връщам.
Сега порутена, но още ни очаква.
С надеждата, че пак ще се завърнем.
Мълчи самотна, без да се оплаква.
Надява се в предишните деца да се превърнем.
А имаше преди такава песен.
Наричаше се помня "Торнеро".
И мисля, че във къщата ни пак ще влезем,
щом на стената й облегнато е колело...
----------
Релси към безкрайността

По пътя към безкрайността
на релсите съм спряла на живота.
И само старата луна
към мен посяга отвисоко.
Не й познавам златното лице,
което днес е кръг, а утре сърп.
Държа главата си с ръце.
На релсите седя с душа и плът.
Незнаеща дали да продължи
наоколо в познатата зеленина,
покоя в мен да удължи.
Или напред на бъдещето в тъмнината.
Живот - водовъртеж, калейдоскоп.
Каквото й да нарисува, ще е малко.
Дали на релси, или в път, дори на стоп,
да го пропуснеш, ще е жалко.
И уж са релси, а е кръстопът...
След всяка нощ настъпва утро.
Във релсите заключен е и символът...
Животът се живее с чувство!
---------
Пътеводна звезда

Когато си в прегръдката на мама
и тя за теб е целия ти свят.
Когато всичко истина е без измама,
а вечерта изсипва звезден цвят.
И щом звездата падащата забележиш,
и стане пътеводна светлина.
И щом желанието свое отбележиш
от маминия скут, прохождайки в света.
Не ще е лесно босите крачета
да стъпват само в меката трева.
Макар че мама иска само с розови листета,
за нейното дете да е постлан света...
А вечерта е нежна, още млада.
С огърлица от детските ръце,
момиченцето гушнала е мама.
Звездата пътеводна - тяхното сърце!
-----------
Копнежите в мен

Казват, че лекуваш всички рани,
но не казват как превръщаш в прах
миналото и макар и изживяно
някъде у нас поражда страх.
Някъде частица от душата
се вълнува и копнее от тъга
по оная приказна омая,
по безгрижна шарена дъга...
Златната зеница на луната
вглежда се във спомен мил и скъп.
Дървената къщица оттатък
в тишината на морето и брегът.
И едно прозорче още свети,
до верандата с отворена врата
Сякаш кани спомени Ц комети
да пристигнат върху златните крила
на щастливи лунни пеперуди,
и привлечени от златната луна
спомени, копнежи да събуди
да намерят пътя към дома.
А пък тя е босонога и тъгува,
и самотна с лунната пътека.
И очаква времето да излекува
всички рани от душата. Нека!
-------------
Порталът на надеждата

Откри го. Дълъг път вървя.
И боси бяха все нозете й в прахта.
И пред портала на надеждата се спря,
когато вече носеше крила.
Сама го мина, целия го извървя.
Докато светлината бе със нея.
Докато се покри гърба й със пера.
Докато гълъба не спря да пее.
И облаците сторваха й път.
И аромата на цветята бе със нея.
И бе със шлейф красивата й плът,
а във косите, беше суховея...
Да, онзи вятър дето я довя
портала на надеждата да дири.
И най е светло подир тъмен мрак,
а тя почти останала без сили.
Надеждата е равна на живот,
а тя стоеше пред затворените двери.
С едно докосване и без да е пророк
ще я отвори и ще я намери...
--------------
Ябълката още чака

Тя ябълката още ги очаква
И още ражда ябълки във двора.
Ослушва се, дали пък не прищраква
резето в портата навън до бора.
Очаква младите да се завърнат
във бащината стара селска къща,
където спомените да прегърнат,
а тя със ябълки да им отвръща.
Където времето остава спряло
в часовника върху земята.
Мечето плюшено се е подпряло
На дървения куфар до вратата.
А стола откога е празен.
Бръшлян в краката му се вие.
И без седалка е, а беше важен,
и колко тайни облегалката му крие.
Каква идилия, а беше време...
Деца в трева със босите крачета
играеха на двора с пазарене
дали да се приспиват със мечето,
или по-дълго вънка да останат.
И пийваха млекце от крава,
игри с козлетата при горската поляна
до тъмно, щото страшно няма...
А ябълката още ги очаква...
----------------
Ще се спася

Ще сляза от този влак.
Той вече пътува към нищото.
Разбрала защо, кой и как,
разхищения всуе във пищното.
Ще сляза сама. Ще съм цяла.
Това "днес", утре няма значение...
Огрян хоризонт и начало,
и правилно взето решение.
Нощта е дълбока прегръдка,
но с утрото - ще се съмне.
В гърдите е обич на глътки,
душата от чувства ще гръмне.
Трябва само да следвам сърцето.
И да имам по детски мечти.
Често, често да гледам в небето.
А Твореца е дал красоти,
от които дъхът ти спира,
за които живота не стига.
Чудесата за мен напират.
Ще се спася... за да бъда щастлива!
--------------
Кошница с цветя от злато

Лятна кошница с цветя от злато.
Всяко цвете - спомен мил.
Връща пак в душата лято,
настроения... какъв си бил.
Всяко цвете в нея - носи радост.
И една носталгия във мен
по заминалите дни и младост,
но оставя вкус на карамел.
А пък те са слънчеви и светли.
Пазят спомена дълбок и чист.
Лятото - сезон на клетви,
а по любов е професионалист.
Как очаквано е - три сезона,
правим плановете си за него.
Той е най-горещата персона.
В него няма ДпрекаленоУ.
Като детството - отлита бързо.
Като морето - силно и богато.
Като хлапе, свободно, дръзко.
И като кошница с цветя от злато.