Момчил Карамитев получи награди от световни фестивали

Дилогията "Вариации за цигулка" на Момчил Карамитев ще има своята официална премиера в кино "Одеон" в столицата на 19 декември от 18,15 ч. Тя съдържа новелите "Златният храм" и "100 долара". Това, което тематично ги обединява, са музиката и общочовешката тема за любовта. Любовта към ближния и любовта към изкуството. По този повод режисьорът Момчил Карамитев и критичката д-р Олга Маркова гостуваха в ДУМА и разказаха за предпремиерния път на двете новели.

Олга Маркова: Наскоро дойде много радостна новина - българското кино получи две големи световни награди. Сега пристигнаха отличия от Рим, а няколко седмици по-рано - наградата "Златна светулка" от Кан - за "100 долара", за вдъхновяващ късометражен игрален филм. Преди два месеца гледахме с интерес на предпремиерата в кино "Влайкова" дилогията на Момчил Карамитев "Вариации за цигулка" по разкази на Сергей Комитски.
Интересно е как Момчил си избра тази изключително хуманна тема, която естествено звучи в навечерието на Коледа. И моето предложение е, вместо да гледаме "Сам вкъщи" и други подобни филми години наред, да бъде излъчена новелата на Момчил Карамитев, която не само светът оцени, а ние оценихме, преди да тръгне по света.
Момчил Карамитев: Тъкмо се бях застоял в София след 30-годишен период отсъствие и работа в чужбина, и през далечната 2019 г. при мен дойде симпатичен колега режисьор, усмихна се и каза: "Искам да Ви хвърля ръкавицата и да видя колко можете." Оказа се, че това е писателят и режисьор Сергей Комитски. Той ми предложи свой много интересен роман, който беше адаптирал като сценарий, и участвахме с него в конкурс за финансиране. Но Сергей ми каза, че има нещо много по-важно - Коледна история, разкриваща две съдби на двама музиканти.
Когато прочетох тези новели, ми направи впечатление, че те са по-различни от неговата генерална линия като автор. Бяха на тема: стават ли чудеса по коледното време и има ли изобщо чудеса. Много ми хареса, защото точно тогава с д-р Маркова подготвяхме книгата "Рицарят на Доброто", посветена на моя баща, и тези две неща бяха много различни от темата, по която работехме.
Още с постъпването на материала със Сергей решихме да участваме в конкурсна сесия на НФЦ и спечелихме. Казах си, че това е подарък от съдбата, жена ми беше много зле и съвсем наскоро след това почина. Така че най-лошото и най-доброто ми се случиха по едно и също време. След това всички се притеснявахме за нашия продуцент Валери Костов, защото скоро, след като минахме на комисия, се разбра, че той е тежко болен. Претърпя две сложни операции и докато се чудехме кога ще се оправи, Сергей Комитски внезапно почина от КОВИД.
Получи се твърде спешна обстановка, мислих много и накрая предложих аз да поема продуцентските права - имам продуцентска фирма, имам и опит. Но след период на изчакване по време на КОВИД минаха две години и получих отговор от нашия продуцент Валери Костов, Господ здраве да му дава. Успяхме, със съдействието на НФЦ и лично на Петър Тодоров, да направим нов договор, поправки, анекси и т.н., което се оказа дълъг процес.
Докато всичко това свърши, намерих някаква много евтина камера и на 3 януари 2022 г. започнахме да снимаме, след това прекъснахме, и на 3 януари 2023 г. заснехме и втората новела. Така че и двете бяха заснети точно в коледния сезон. Живеех с тези кратки новели, което беше неимоверно изпитание в моя живот, междувременно минах през интензивно лечение... Помогна ми куражът, който ми даде добър приятел в лицето на Олга Маркова, с която се чувахме по телефона и тя ми каза: "Не оставяй това, завърши го, знам, че можеш."
- И в двете новели главните герои са музиканти.
- Затова и звукът е много важен, когато се прави филм за музиканти и в него звучи много музика. Известният джазмен Антони Дончев композира прекрасна, почти ренесансова музика за едната новела. Музиката за другата я написа младата композиторка Михаела Колева, музикален редактор в БНР, програма "Христо Ботев", с която се запознахме съвсем случайно.
- В тези филми има и дебюти.
- Да, това е първата главна роля в киното на нашата много добра актриса Лина Шишкова; на Бояна Андреева, която е била 30 години музикален редактор в БНР; на Петър Ганев, дългогодишен солист в "Софийски солисти", който изпълнява главна роля; на младата цигуларка Бояна Петкова. Участват още: Любо Нейков, Ники Илиев, Иван Радоев и кученцето Креспо, което след като приключихме снимките си отиде от този свят. Оператор е Калоян Божилов. Монтаж - Момчил Бончев. Звуков дизайн - Марин Лашев. Асистент режисьорка е Аглика Калчинова.
- Как новелите попаднаха на фестивала в Берлин?
- Когато имах готови копия, ги изпратих в Берлин на фестивал, който има и физическо, и виртуално издание. Получих наградата за най-добър режисьор и за актриса; от Ванкувър ни присъдиха награда със сертификат за най-добър монтаж; от един християнски фестивал в щата Вирджиния получихме приза на екуменическото жури за музика, а вчера пристигна радостната новина, че другата новела - "Златният храм", е удостоена с награда за най-добър късометражен филм на същия кинофорум. А от фестивала в Рим получихме наградата за най-добър късометражен филм в жанра "Драма" за "100 долара", за най-добър продуцент, режисьор - Момчил Карамитев, главна женска роля - Бояна Андреева, второстепенна женска роля - Бояна Петкова, и оригинална музика - Антони Дончев.
Олга Маркова: Най-неочаквано семейните и християнските ценности, слава Богу, че има още такива фестивали, бяха почетени и по този начин новелата "100 долара" се оказва изстрелване на "Куршум за Рая", както беше кръстен филмът на Сергей Комитски. Много се радвам, че Момчил си е избрал близка до него тема. Това е причината да се създаде тази топла, сърдечна, коледна атмосфера във филмите му, която обгръща зрителя.
Така че, да му пожелаем на добър час, да продължи по същия начин. Най-важното е, че Момчил получи награда за режисура, защото той дълго време изчезна от хоризонта на българското кино и е много радостно, че се завръща по този начин.
Момчил Карамитев: Предложил съм филмите на БНТ, да бъдат излъчени по празниците, до този момент не съм получил отговор, но се надявам да ми отговорят.
- Скоро гледах Вашия филм "Ангелогласният обединител" - за патриарх Неофит. В словото си в края на филма той казва: "Този живот побеждава всичко временно, не трябва временното да ни отчайва, а да следим, да мислим и да градим чрез своя живот вечното."
- Това ми е близката тема, защото загубих баща си, още преди да навърша 13 години. Той няколко пъти ми е казвал: "Не мисли, че ще бъда винаги до теб, защото животът свършва." Често съм разсъждавал върху тези негови думи. Ние имаме някаква човешка логика и живеем според нея до известна степен, но има една по-висша логика, на природата, на Господ, който решава нашите съдби. Не е случайно, че срещнах такъв близък човек по душа като Олга Маркова.
Това ме интересува в живота, защото разбрах, че колкото и да блести човек, в един момент поема друг път в природата, отделя се от този свят и го няма край нас. Затова реших, че в моите филми ще поставям въпроса за тленността на нашите амбиции и големи стремежи. Защото всъщност остава това, което има стойност. А това, което има стойност, е свързано с истинската любов, дори да уважаваш ситуацията и хората, които понякога са те наранили. Защото човешкият живот не е само победи и в моментите, когато човек е претърпял някакво поражение, може да си извади голяма поука, може би това е най-големият университет.
Олга Маркова: Лошото е, че ние няма къде да гледаме стойностно кино, от време на време в "Одеон" и Дома на киното показват такива филми. А редица големи имена в миналото тръгваха именно от игралните новели.
- Миналата година представихте книгата за Апостол Карамитев в много градове у нас и в чужбина. Какво от срещите остави най-силно впечатление у Вас?
Олга Маркова: В Берлин хората плачеха и по време на разговора след прожекцията на филма "Бялата стая" много от тях направиха любопитни изказвания. Един господин говори дълго как е сниман "Сватбите на Йоан Асен", оказа се, че той е бил един от художниците на филма, след което е заминал на работа в Германия. Такива случки имаше много. Всички бяхме трогнати, изненадани, разбрахме, че хората твърде много са се нуждаели от тази книга.
Момчил Карамитев: Най-скъп спомен за мен остава представянето на книгата във Варна. Публиката беше прекрасна, слушаха внимателно, задаваха въпроси и мнозина си бяха купили книгата.
Имахме много добър прием и в Бургас - със съдействието на Общината, г-жа Диана Саватева направи фантастично представяне в Културния център "Морско казино". Проведохме среща и в "Петното на Роршах" в Пловдив. Надяваме се догодина да посетим Пазарджик, Хасково, Стара Загора...
Олга Маркова: Във Варна присъстваха и драматурзите на операта. Сия Папазова разказа лична история: като младо момиче, при едно гостуване на Апостол във Варна, отива и го моли да я запознае в София с проф. Гочо Гочев, защото смята да кандидатства във ВИТИЗ. Апостол казал: "Да, разбира се." И наистина я запознава с проф. Гочо Гочев. Както винаги е правил услуги на всички. Затова и поставихме за заглавие на книгата "Рицарят на Доброто", не сме си го измислили, Апостол е бил рицар и в живота. Когато Сия завършва ВИТИЗ, Апостол вече води клас и тя с трепет посещава часовете му, за да го опознае и като преподавател. И накрая каза: "Някои хора, които помежду си говореха за модернизъм, за сюрреализъм, за постмодернизъм, изведнъж, когато Апостол си извади записките от специализацията в Русия, просто замлъкнаха."
Момчил Карамитев: Успяхме да съставим книгата само за една година, главно Олга се справи с това. Помогна ни и възможността да ползваме ценни данни от архива на брат й - известния театрален режисьор проф. Виктор Марков, за участието на Апостол Карамитев в главната роля в легендарната му постановка "Ревю на 33 оборота".