18 Ноември 2024понеделник15:46 ч.

Балканите в битката между двата полюса

Какво ни носи смяната на посланика на САЩ в София?

/ брой: 127

автор:Боян Чуков

visibility 4699

    От редица медии се разбра, че Н.П. Джеймс Уорлик напуска България и на негово място идва Н.П. Марси Райс. Това става ясно и от сайта на Белия дом. С напускането на Джеймс Уорлик се затваря и една доста "фолклорна" страница от българо-американските отношения.
Дипломатическата кариера на Марси Райс подсказва, че в София ще бъде изпратен дипломат с изключително висока професионална подготовка. Последната включва и геополитическа такава. Марси Райс познава ЕС, Балканите и особено добре Турция. Тя е била и ръководител на американската мисия в Косово през периода 2003-2004 година. Тогава американската дипломатическа мисия бе водеща и отлично функционираща в професионален план. Преди номинирането на Марси Райс за посланик в София тя е била служител в Държавния департамент като помощник-секретар за ядрена и стратегическа политика. Няма как да не се направи определен паралел между новото американско дипломатическо назначение в нашата столица и Н.П. Нанси Макълдауни (посланик на САЩ преди Джеймс Уорлик). Последната за съжаление не довърши своя мандат в София, но причината бе нейното преминаване на "отговорна длъжност" в Държавния департамент - първи зам.-помощник на държавния секретар по европейските и евразийски въпроси. Преди идването си в София Нанси Мъкълдауни е била зам.-ръководител на дипломатическата мисия на САЩ в Турция. Марси Райс също е минала през южната ни съседка като политически съветник в мисията на САЩ.
Ако обединим двете професионални траектории на новия и по-предишния посланик на САЩ в София, се получават следните няколко ключови понятия - "евразийски въпроси", "стратегическа политика", "европейски въпроси" и т.н. Всички тези понятия се фокусират в една обща точка - Турция. Страна, която има огромни регионални амбиции не само на Балканите, но и в Централна Азия. За нас е от изключително значение да си дадем ясен отговор на следния въпрос: Каква е отредената роля от САЩ на Турция на Балканите?
Предстоят президентски избори в САЩ. Не е изключено отново за втори мандат да бъде преизбран Барак Обама. Ако геополитикът Хенри Кисинджър е свързан с републиканците, то геополитикът на демократите е Збигнев Бжежински. На 2 май в Института Брукингс, Вашингтон, се е състояла дискусия на тема "Западът и Турция: ролите в оформянето на широката глобална архитектура". Основна фигура и докладчик е бил Збигнев Бжежински. Самият Институт Брукингс е известен като лобистки кръг на Демократическата партия в САЩ. Освен сътрудниците на въпросното заведение, участие в дискусията е взел и Строуб Талбот, личен приятел на Бил Клинтън. Партньори на американците на форума са били и турски експерти от Университета Сабанчи, Истанбул. Водеща от турска страна е била Гюлер Сабанчи. Тя оглавява втория по големина в южната ни съседка индустриален и финансов конгломерат "Сабанчи холдинг".
Въпросната дискусия е интересна за България, защото тя е засягала основно ролята на Турция и Русия при формирането на новия баланс в Евразия.  Според Збигнев Бжежински - "Цяла Евразия днес е главна арена на глобалната политика... Това е също континент, суперконтинент, на който регионалните конфликти имат глобално значение... и потенциал за значително разширяване". Според американския геополитик САЩ е необходимо да поемат върху себе си "главна роля по стабилизацията на взаимните връзки между новите глобално съществени реалии на евразийския континент". По-ясно казано - става въпрос за класическото дуално геополитическо противоборство, което е известно като битка между двата полюса - атлантическия и евразийския. Новото се състои в това, че Збигнев Бжежински планира да построи такъв баланс в Евразия, в който на Русия ще й бъде отредена второстепенна роля, т.е. пасивна и подчинена. Американският геополитик по един откровен начин предоставя на Кремъл избор между две опции. Първа - Москва да се откаже от своята геополитическа субектност, да стане част от Запада и да се откаже от идеята за създаване на Евразийски съюз. Втора - РФ да загуби ключово важни територии като Сибир и Далечния Изток, като контрол над тях поеме Китай. Збигнев Бжежински е категоричен, че Русия няма никаква възможност за трета опция.
Въпросът е: Кой ще стане главен представител на Запада в дълбочините на евразийския континент? Естествено, в рамките на формиращата се нова геополитическа картина в света. Тук трябва да знаем, че демократите в САЩ дават "право" на Турция, като подчинена на Запада, да бъде регионален геополитически играч, преследващ реализирането на своя регионален геополитически код. Това обяснява сравнително широкия външнополитически "марж", с който се ползва Анкара. При излизането на Турция от предоставения от САЩ геополитически коловоз турците бързо биват връщани в "правилната" посока чрез финансово-икономически лостове и кюрдския фактор. Збигнев Бжежински настоява за преразглеждането на ролята на Анкара "като стабилен и предан член на НАТО. Вероятно по-устойчив, отколкото всеки друг член на НАТО". Геополитикът на демократите твърди следното - "...както по стратегически, така и по политически причини Турция трябва да бъде, от моя гледна точка, фактически част от Запада". Збигнев Бжежински продължава в тази насока - "...аз твърдя, че на философско и политическо ниво идентичността на Турция е част от Запада, въпреки религиозните различия, които обаче не са напълно херметични..."  Не е сложно да се стигне до ключовия и за нас, българите, извод: Турция е определена да бъде този "инструмент" на атлантическия полюс - Запада, чрез който той планира да оперира в дълбините на евразийския материк и по-специално, това, което касае нас, на територията на славяно-православната цивилизация, която е съставна част от евразийското пространство.
Мисля, че не е необходимо да имаш две педи чело, за да разбереш защо турската армия расте и се въоръжава със свръхмодерно оръжие, защо в обозримо бъдеще Турция ще се превърне в ядрена държава, защо така упорито от Вашингтон настояват Анкара да бъде приета в ЕС и т.н. Това обаче обяснява и защо стратегическият ни партньор настоява за все по-голямото обвързване на България с Турция и защо българската армия линее. Български политици, които повтарят на партийни форуми като папагали мантрата за "междурегионалното сътрудничество" на ЕС, предполагам си нямат и хабер от по-горното, когато апелират за междурегионално сътрудничество с южната ни съседка.
Важен момент за София е и динамиката в развитието на руско-турските отношения. Търговският стокообмен между Москва и Анкара расте с невероятна скорост. Ако се запази сегашното темпо, то не е далеч моментът, когато той ще достигне годишно до 100 млрд. долара. Според Збигнев Бжежински сближаването между Турция и Русия не е опасно за американските интереси. "Аз никога не съм бил обезпокоен от примирието между Турция и Русия... Ако се приеме за сведение неокончателният характер на множеството конфликти между държавите, то може да се говори за психологически източници и мотиви, правещи такъв съюз нереален. Да бъдеш по-близо не значи, че един от тях е готов да се подчини на другия", твърди той. И за да няма недоразумения, Збигнев Бжежински отправя ясно предупреждение към Анкара. Недвусмислено дава да се разбере на Турция, че алтернативата й за излизане от атлантическата геополитика крие сериозни рискове за дестабилизация и неспособност за справяне с предизвикателствата в сферата на сигурността.
В действителност САЩ и по-точно демократите виждат по следния начин бъдещето на Евразия в заключителните думи на американския геополитик от полски произход - "По такъв начин моята фундаментална гледна точка е следната: ако ние смятаме да имаме век на сътрудничество, който да се справи с новите глобални проблеми, ние се нуждаем от ново равновесие на евразийския континент, който се явява централна арена, на която ще се решава бъдещето на човечеството. И турското, и руското участие на страната на Запада ще бъде позитивен принос, който ще направи по-вероятно постигането на добър краен резултат".
За България от изключително значение за нашето бъдеще е изборът и ответният ход на Москва. България е част от православната и славянската цивилизация. Основният геополитически играч на Балканите е Турция, която мощно работи за реализирането на своята неоосманска стратегия. Последната се вписва в глобалната стратегия на атлантическия полюс. За България е от особено важно значение дали Владимир Путин ще продължи външната политика на Дмитрий Медведев. По редица признаци отговорът е "не"! Владимир Путин се отказа от срещата на върха на Г-8, т.е. с въпросната "перезагрузка" е приключено.
В новия указ на руския президент за приоритетите във външната политика се говори за многополюсен свят. Това е принципен момент. В основата на външната политика на Русия се поставя теорията на многополярния свят. В първият абзац на указа е казано, че "реализацията на външнополитическия курс на Руската федерация ще позволи обезпечаване на нейните национални интереси на основата на принципите на прагматизма, откритостта и многовекторността в условията на формиране на нова полицентрична система на международните отношения". С неотиването си в Кемп Дейвид, САЩ, на срещата на Г-8, Владимир Путин даде време на американците да преосмислят новия статус и новите позиции на Русия, които бяха декларирани официално с подписания от руския президент указ за външната политика на Кремъл.
По отношение на България може да се прогнозира следното развитие на ситуацията в страната. И двата геополитически полюса -евразийският и атлантическият, отдават немалко значение на ролята и позициите на страната ни. Събитията в Гърция и Сърбия след последните избори подсказват, че на територията на Балканите отново ще се повиши геополитическото противоборство. Православните на нашия полуостров излизат от еднополярния свят и тръгват постепенно към регионална глобализация на цивилизационна основа.  Пътят на София във всички случаи води към междурегионално сътрудничество, но въпросът е с кого? С православните и славяните или с Високата порта?   
 

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 352

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 279

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 298

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 282

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 294

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 316

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 313

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 296

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 277

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1023

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 305

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 267

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 322

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ