Православен календар
Църквата почита на 20 януари преп. Евтимий Велики. Св. Евтимий, патриарх Търновски
/ брой: 11
Патриарх Евтимий смело се възпротивил на турските безчинства, заради което бил изпратен на заточение
Свети Патриарх Евтимий Търновски е роден около 1327 г. в Търново - столица на тогавашна България. Израснал в благовъзпитана семейна среда, надарен щедро от Бога с богати заложби, още твърде млад Евтимий се издигнал високо със своите знания, мъдрост и чист духовен живот.
Добил за времето си добро светско образование, но духовните му търсения го отвели до Килифарския манастир, където около 1350 г. станал монах под духовното ръководство на преподобния Теодосий. По-късно, в продължение на седем години пребивавал в Цариград и в Атонската Света гора.
Завръщайки се в родината, св. Евтимий се усамотил в пещера недалеч от Търново и построил там църквата "Св. Троица". Скоро при него се заселили ревностни ученици и се образувал цял манастир. Тук св. Евтимий написал жития и похвални слова, поправил богослужебните книги съобразно с гръцките първоизточници, превел други текстове. Създал с времето школа за подготовка на богослови, литургисти, преписвачи на богослужебните и свещените книги, познавачи на гръцки, църковнославянски и на родния говорим език.
Славата на св. Евтимий като голям молитвеник, строг аскет, просветен и вдъхновен проповедник го довела до патриаршеския престол през 1375 г. Той станал патриарх по всенародно желание в една от най-бурните и страшни епохи в историята ни. Когато в столицата нахлули турците и започнали да безчинстват, Евтимий смело се изправил срещу техния предводител и го накарал да спре ужасната сеч. Със заповед на султана патриархът бил изпратен на заточение някъде в Родопите. Къде точно е бил заточен, не се знае. Предполага се, че е издъхнал през 1401-1402 г.
Св. преподобни Евтимий Велики основавал манастири и обръщал във вярата мнозина
Този велик подвижник от юдейската планинска пустиня се родил през 377 г. в град Мелитин (Армения) до река Ефрат. Син на родители, които дълго време нямали деца, той още при раждането си бил посветен на Бога. За образованието му се погрижили един църковнослужител и местният епископ, който го ръкоположил за свещеник и го поставил надзорник на градските манастири.
Иноческото житие допаднало на преподобни Евтимий и при едно поклонение в Йерусалим той се настанил в известната тогава Фаранска лавра. Тук се свързва със своя ученик, преп. Теоклист, с когото се оттегля да живее от 411 г. в източната част на Юдейската пустиня. Заселването на все повече търсещи спасение около манастирите, основани от Евтимий, притеснявали великия подвижник, който постоянно намирал уединени места, а оставял за игумени свои доверени ученици.
С усърдие св. Евтимий съдействал за внедряване решенията на ІІІ Вселенски събор в Ефес от 431 г. против Нестория (вж. несторианство) и на ІV Вселенски събор в Халкидон от 451 г. против Евтихий. Той обърнал към православието съпругата на Теодосий ІІ императрица Евдокия, която поддържала монофизитството.
Деветдесет и шестгодишният преп. Евтимий Велики предузнал смъртта си преди началото на Великия пост. Той умрял на 20 януари 473 г.