Нова надежда или клопка

Георги Караславов


Резултатите от проведените в Саудитска Арабия преговори между Украйна и САЩ за регулиране на конфликта с Русия бяха оценени като успешни и ползотворни. Двете страни в Джеда се съгласиха за 30 дни примирие (но не и слагане на оръжие – капитулация) и спиране на военните действия по фронтовата линия. САЩ заявиха, че ще подновят предоставянето на разузнавателна информация за украинските военни, скоро и доставката на оръжия.
Тази договореност между Вашингтон и Киев не решава, а реално отлага конфликта, без да предоставя някакви гаранции на Украйна (нито на Русия), но целта е да покаже САЩ в нова светлина – като миротворец на света (добрият световен жандарм) и същевременно да вкара любезно Русия в клопка, където Украйна да получи възможност да преговаря от „позиция на силата“, като Русия осребри негативите.

Какво е състоянието в момента?

Киев е със спрени финансови средства и военна доставка от САЩ, прекъснати са всички канали за предоставяне на разузнавателна информация, в т.ч. и такава за настройване и управление на ракети и дронове чрез спътникова локация и цели за атаки.
Руските войски напредват решително по всички фронтове, като съвсем скоро окупираната територия в Курск от Украйна ще се превърне в един от големите котлета и пълен разгром на най-елитните украински сили, обучени от западните инструктори, както и унищожаване на намиращите се там наемниците от чуждестранния легион. Суджа вече е освободена! Де факто Киев е ослепен, парализиран и удавен – пълен разгром.
Какво може да направи удавникът Зеленски като полезен ход и получаване на глътка въздух?
Да се съгласи с всички условия на САЩ за примирие, макар и временно, само и само да се възобновят доставките на помощите – финансова, военна и разузнавателна от САЩ.
Няма да се изненадам, ако в близките седмици бъдат изфабрикувани нови „постановки“ по подобие на „Клането в Буча“, с които Киев да обвини Русия в провокация и да се започне нов етап в конфликта. Евентуалното влизане в сила на примирието за един месец е много рисковано, защото то ще даде

възможност за ударно превъоръжаване на украинските войски,

които да могат да отдъхнат, предислоцират сили по бойното поле, да възстановят ранените и попълнят загубите с нови войници, обучени от западните инструктори и изграждане на нови отбранителни линии. Най-рискованата част в това примирие е, че то ще даде зелена светлина за изпращането и установяването на европейски войски по фронтовата линия от държавите членки, заявили желанието си да се включат с личен военен състав в „групата на желаещите“ под прикритието „миротворчески“ по линията на фронта в Украйна, без да имат за това съгласие от Русия и/или мандат от СС на ООН.
Идеята за „тишина в небето“ и „примирие в морето“ е на Зеленски и беше поставена на преговорите със САЩ, подкрепена от европейските лидери и Ердоган. Реално означава Русия да се откаже от превъзходството си в тези пространства и мястото им да заемат ВВС и ВМС на европейски държави (НАТО), които да патрулират и контролират движението по сушата.

Русия няма да приеме такива условия

При евентуален такъв развой на събитията и процесите в региона, това ще означава промяна на Специалната военна операция към истинска широкомащабна ВОЙНА на европейския континент и начало на Третата световна война.
Договореностите не отчитат условията и позицията на Путин и Русия. Зеленски се осмели да заяви, че „от САЩ зависи да убедят Русия да направи същото“. Това е да искаш САЩ да принудят Русия да признае, че не може да победи Украйна и „Обединения запад“ на бойното поле, и да се съгласи на отстъпки, когато печели реално.
Въпросът за отказ от членство на Украйна в НАТО остава в неизвестността, няма дори намек по темата за провеждането на избори за президент в Украйна.
Основният въпрос: КОЙ е държавният глава на Украйна, след като мандатът на Зеленски изтече още миналата година и реално той не би следвало да е държавен глава? Кой ще подпише? С кого ще се преговоря? Как стои въпросът с изтеглянето на украинските войски от териториите на новоприсъединените области към Руската федерация? Не на последно място – къде е изпусната демилитаризацията и неутралният статут на Украйна, в т.ч. денацификация? И още много теми, които чакат отговор и засягат пряко както Русия, така и Беларус, в т.ч. отмяна на санкции, забрани, нормализиране на дипломатическите отношения, размразяване на руските активи...
Русия, след като се запознае подробно с постигнатите договорки и условия от проведената среща в Саудитска арабия между Рубио (САЩ) и Йермак (Украйна), ще отхвърли много от тях като неприемливи и ще предложи други формулировки, с които да защити своите интереси и да получи необходимите гаранции за тях и сигурността си.
Русия си е взела

горчив урок от двуличието и арогантността на Запада

и неонацистката хунта в Киев, както и да бъде подлъгвана към клопки два пъти. Първият път са минските преговори и откровеното двуличие на Европа като „гаранти“ за омиротворяване на Донбас. Вторият път бяха истанбулските преговори в края на март 2022 г., когато Русия бе обкръжила Киев и нейните войски бяха навлезли в крайните му квартали. Беше на стъпка от пълно разрешаване на конфликта в Украйна. Тогава Зеленски, за да спечели време, се съгласи тържествено да седнат на масата на преговори, като първите контакти бяха на границата между Украйна и Беларус (област Гомел), където се постигнаха договорки, по-късно прецизирани в Истанбул, които реално щяха да сложат край на този конфликт. В знак на добра воля и получени уверения от Зеленски, че ще се договорят за мир, Путин нареди руските войски да се изтеглят от четирите освободени провинции (северно от Киев, Чернигов, Сумска и Харковска област), като по този начин даде ясен сигнал, че желае да преговаря за мир на базата на договорените условия.

Какво последва?

Скоро член от преговорния екип на Зеленски – Денис Киреев, бе брутално екзекутиран в дома си в Киев от украинските служби за сигурност, а други бяха подложени на разпити, арест и затвор. Започна чистка и саморазправа. Подписаният договор беше отхвърлен след посещението на Борис Джонсън в Киев, военните действия се подновиха по новата линия на фронта, изфабрикува се „Клането в Буча“, започнаха масови визити на европейските лидери и затъването им във войната срещу Русия със санкции, оръжия, наемници и т.н.
Прекаленото бързане от страна на Тръмп и неговата администрация да разреши един конфликт реално ще го задълбочи с цел да имат свобода на действие в Близкия изток с Иран, Сирия, да водят разгарящите се търговски войни с почти цял свят, напрежението с Латинска Америка също не е спряло. Не на последно място, вътрешните проблеми в самите САЩ не са за подценяване.

Клуб "24 май"