18 Ноември 2024понеделник15:17 ч.

100 години от рождението на Иван Сестримски

Имена в недопустимо забвение

Той пътуваше с невероятен пиетет не само из литературното ни минало, но беше неудържим в стремежа си да се разхожда и вниква в духовните дълбини на Възраждането ни

/ брой: 212

автор:Продрум Димов

visibility 3143

Житейският и творческият свят на този забележителен наш писател, литературен историк и критик, публицист и преводач е неделима част от родното ни литературно и духовно битие в течение на повече от седем десетилетия. За съжаление след неговата кончина на 19 октомври 2004 г. съвсем неоправдано потъна едва ли не безвъзвратно в мълчанието на забравеното минало. А на 7 септември т.г. се навършват 100 години от неговото рождение, които ни карат да се върнем към този неоценим по дух, душа и сърце своеобразен възрожденец и сложим на признателните везни на времето значителния му принос на ревностен творец в духовното изграждане на нова България.
Всъщност кой е Иван Сестримски? Роден е на 7 септември 1916 г. в с. Долна баня (дн. град Долна баня), Софийско, където получава основното си образование, но и оттам овладява азбуката на българския патриотизъм. По-късно семейството му се изселва в Пазарджик, където завършва през 1935 г. гимназия, като заедно с това нагазва в примамливите води на литературно-творческото поприще. Като гимназист прави първите си плахи стъпки в областта на поезията и започва да сътрудничи с поетически творби в гимназиалното списание "Искра" и в пловдивското издание "Ученически подем", в което силно впечатлява редактори и автори със стихотворението си "Война", нашумяло през 1935 г., особено в школските среди.
Прекарал детските и юношеските си години в безпощадна сиромашия, е принуден след дипломирането си да изкарва прехраната си като тухларски работник, което подкопава крехкото му и несигурно здраве. Но през следващата, 1936 г., намира спасението си в местното читалище "Виделина", където постъпва на работа като библиотекар. Там, попаднал в любимия си свят на книгите, той не само се обогатява духовно, но и създава климат и атмосфера за издигане интелектуалното ниво на пазарджишката читателска общественост.
Паралелно с пряката си работа, непрестанно общува и шества из дебрите на българската, руската и европейската литература, започва все по-често да се появява и като автор на публикации в местния и регионален печат, постепенно набира кураж и за страниците на някои национални издания. В началото публикува в месечника "Светлоструй", издаван в с. Щръклево, Русенско, сетне започваме да срещаме името му и в редица столични издания: "Литературен глас", "Литературни новини", "Детски свят", "Читалище" и др.
Междувременно учи задочно в Държавното висше училище за административно-финансови науки в София, последната година (1942) се прехвърля на редовно обучение. Скоро обаче става нежелан, полицията влиза в дирите му и започва да го преследва за връзките му с лявата прогресивна интелигенция по това време. Заставен е да напусне столицата, връща се в Пазарджик, като не изоставя избраното си творческо поприще, но макар и често безработен, не се отказва от левите си идеи, подпомага с лекарства и храни политзатворници и разгръщащото се по онова време партизанско движение. За тези му "грехове" полицията не го оставя на мира, даже го заплашва с интерниране като "опасен комунист".
Посреща възторжено победата на Девети септември 1944 г. и се включва енергично в борбата за възтържествуване на социалната справедливост и добруване на народа ни. Още на 10 септември с.г. заедно с Жак Натан, Арманд Барух и Ренета Натан учредяват в Пазарджик новия вестник "Освобождение", който се превръща в авторитетна и влиятелна трибуна сред местната общественост.
Неукротимото му желание обаче да навлиза и се сродява все по-дълбоко с литературно-творческите среди го отвежда през 1948 г. в столицата. Поел от жадувания интелектуален въздух на духовна София, се отдава на интензивна редакторска дейност в редица редакции и културни институти. Навсякъде е оставил солидна следа от своята висока човечност, скромност, интелект и творческа индивидуалност. Не можем да не си припомним и изключителното му приносно присъствие като редактор във в. "Българо-съветско единство" (1952-1953), член на Сценарната комисия в Студията за научно-документални филми (1955-1958), завеждащ отдел "Литературно наследство" (1970-1972) и т.н. Намирам обаче за невероятно плодотворна работата му като зам. главен редактор в издателство "Български писател" (1972-1973, 1975-1979). Именно там неговото участие има подчертан престижен характер. Заедно с Борис Делчев и други колеги съставят и редактират прекрасна поредица от мемоарни сборници за Цанко Церковски, Гео Милев, Теодор Траянов, Николай Райнов, Симеон Радев и други "в спомените на съвременниците си". Тези издания с право се нареждат в златния фонд на литературно-историческото ни наследство.
В духовен аспект не по-малко значение има, разбира се, и всеотдайната му работа като зам.-директор на Българския културен център в Берлин, ГДР (1973-1975). Там Иван Сестримски изнася показен урок с такта си на отговорен и земен ръководител. С много обич към хората, пестеливо изразходване на държавните средства той показва как трябва да се работи за популяризиране на родното ни духовно богатство в чужбина.
Биографията на Иван Сестримски го откроява и като един от най-дългогодишните читалищни дейци и зам.-редактор на сп. "Читалище" на обществени начала и пожизнен член на неговата редколегия.
Немислим е обаче творческият му свят без постоянната му съзнателно целенасочена литературно-критическа, изследователска, публицистическа и преводаческа дейност. Малцина са българските писатели, които следят така неотлъчно съвременния литературен процес и хода на обществено-политическото ни и духовно битие. Това му даваше възможност да анализира и прави компетентна оценка на художествено-естетическите стойности на литературни произведения с правдиви рецензии и отзиви в редица водещи национални литературни и обществено-политически издания: "Литературен фронт", "Септември", "Пламък", "Народна култура", "Работническо дело", "Труд", "Отечествен фронт" и други вестници и списания. Родната ни публицистика е обогатена с повече от 2000 солидни публикации. Негови творби предизвикват оправдан интерес и в странство, много от тях са преведени на руски, немски, италиански, арабски, чешки и други езици.
Иван Сестримски пътуваше с невероятен пиетет не само из литературното ни минало, но беше неудържим в стремежа си да се разхожда и вниква в духовните дълбини на Възраждането ни. Плод на тези негови благородни усилия са забележителният му двутомник "Възрожденски книжовници", "Пътуване между две столетия", "Записки на библиофила", литературно-критическият му очерк "Мара Белчева". Да не говорим за афинитета, с който проучваше години наред житейския и творчески свят на Константин Величков. Сестримски е автор с непреодолимо пристрастие към литературната ни история. В този извод ни убеждава и дебютната му книга "Озарение" - сборник от критични бележки за наши автори, който излиза от печат още през 1940 г. Това му литературно пристрастие ни грабва осезаемо и в очерците му за Димитър Бояджиев, Нешо Бончев и великолепните му "Мемоарни етюди", които се оценяват като твърде приносни страници в днешната ни литературна история.
Намирам също така доста респектиращо и присъствието му като автор, съставител и редактор, сам или в сътрудничество с други, при издаването на една внушителна поредица от литературно-художествени, литературно-критически и общокултурни сборници и антологии: "Септември 1923", "Писатели герои", "Срещи с България", "Българската критика за Гео Милев", "Руски класически и съветски писатели", "Творци на българската литература" и мн.др. На творческото му усърдие и преклонение пред Константин Величков дължим съавторството, основната съставителска работа за издаването и на том пети от събраните съчинения на големия българин от Пазарджик. В същото време отделяше и немалко време за превод на творби от руски и европейски автори.
А колко много години Иван Сестримски посвети на критическото изследване и издаване на произведения на наши автори от миналото: Васил Друмев, Константин Величков, Михалаки Георгиев, Тодор Влайков, Пенчо Славейков, Николай Лилиев и мн.др. Да не говорим за приноса му за връщането като творец на Георги Константинов, или пък възкресяването забравените имена на Владимир Василев, Иван Радославов, Матвей Вълев... Богатата му литературна и общокултурна дейност се радваше десетилетия наред на живителното творческо и лично приятелство с Борис Делчев, Тодор Боров, Яко Молхов, Стефан Попвасилев, Симеон Хаджикосев, Георги Стоянов-Бигор и мн.др. Сред най-близкото му приятелско обкръжение намери място и моята скромна особа, което ми позволи да разкрия някои по-характерни щрихи от неговия творчески и човешки портрет в художествено-документалната ми книга "Насаме с Иван Сестримски".
Надявам се, че 100-годишнината от неговото рождение е добър повод да поставим на нужния пиедестал един от най-дръзновените и всеотдайни съзидатели на нова духовна България.


На 21 септември от 17:30 часа в регионалната библиотека "Никола Фурнаджиев", Пазарджик, ще се проведе официално честване на 100-годишнината от рождението на Иван Сестримски.



Книги от Иван Сестримски

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Накратко

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 0

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 0

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 0

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 0

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ