8400 изстрела проехтяха на Шипка

8400 изстрела, произведени с оригинални пушки и револвери от епохата на Руско-турската освободителна война, проехтяха по обяд в събота на старопланинския връх Шипка. 280 активисти на националното дружество "Традиция", въпреки почти минусовата температура, ледения дъжд и гъстата мъгла, пресъздадоха сражението от най-тежкия за отбраната на прохода бой от 22 август преди 138 години.
Най-възрастен се оказа 71-годишният Цоньо Недялков от Габрово, който не скри яда си, че заради липса на опълченска форма му се наложило да навлече турски шалвари и да нахлупи фес. Най-малката участничка беше едва 15-месечната Магдаленка от Сопот, облечена в специално ушита от майка й народна носия. По 30 халостни патрона получи всеки от участниците във възстановката, по десет снаряда гръмнаха 6-те реплики на планински оръдия.
Едва около 1000 души останаха да гледат сражението, сред тях нямаше нито един политик или местен управник. Официалните участници в набързо претупаната церемония пред обгърнатия в гъста мъгла Паметник на Свободата веднага след поднасянето на венците се метнаха на лимузините си и отпрашиха към Габрово. Сред първите, които си тръгнаха, беше зам.-председателят на Народното събрание Димитър Главчев, който в импровизираното си слово призова на този ден всички политици да сведат глави за преклонение на това място.
Участници във възстановката не скриха гнева си от недообмислената програма. Те прекарали почти две денонощия в брулените от вятъра палатки, униформите им прогизнали от непрекъснатия ръмеж. Имало и такива, които се разболели. "Останахме само заради децата и старците, които отсрамват България на такива чествания", коментира облеченият в оригинална опълченска униформа Николай Гичев.
Пак от "Традиция" беше и изненадата - сготвен в полева кухня в 100-литрова войнишка бака борш по оригинална армейска рецепта. В ролята на повар се вживя журналистката от Етрополе Леонора Микова. Филоложката решила да заложи на нетрадиционния подход към военните събития, докато търсела подробности за епопеята през август 1877 г. По думите й няма кой знае каква тайна - използвала червено цвекло, грах, кисело зеле, моркови, лук и праз, а за допълнителното овкусяване използвала пъщернак, а местото било от прасенце.
Истината е че опълченците и руските воини по време на епопеята не са имали особено богат кулинарен избор, коментира зам.- директорът на НПМ "Шипка Бузлуджа" Мая Миланова. Хапвали са онова, което армейските интенданти успявали да закупят от близките села. Варели са каша от елда, смърсявали са се със сушено месо, от време на време получавали дажба създарма, сирене и кашкавал. Оскъдицата била изключително голяма, но на война като на война.
Разказът на музейния специалист буквално смая 14-годишната Ния, родена в Милано от майка габровка и татко от град Елена, която за пръв път изкачваше 890-те стъпала към Паметника на Свободата. Светлоокото момиче изминало пеша пътя до върха, рамо до рамо с нея вървяла и връстницата й Фатима, дошла с автобус от Гоце Делчев, за да се включи в скоростното състезание по повод 138-ата годишнина от епопеята.
За разлика от хлапетата добричлията Борислав Върбанов идва на това място поне от десет години, а през последните пет представя уникална експозиция от руско и опълченско оръжие. Към пушките "Шаспо" и "Кринка" е добавил няколко уинчистера, множество ятагани, тесаци и дори шпаги, които носели военните лекари.
Заедно с него край импровизираната музейна витрина бе и 16-годишната му дъщеря му Зорница, която с лекота върти казашките шашки. Върбанов не скри разочарованието си, че вече трета година не могат да съберат нужните 1500 лв., с които да поръчат реплика на знамето, развявано от Орловския Брянски полк.


Дядовци качиха внучетата си върху дулата на тежките топове, за да им направят снимка за спомен

Венци на признателност затрупаха подножието на Монумента минути преди официалните лица да изчезнат в мъглата с лимузините си